Здравната реформа ни взема здравето

211 000 българи нямат достъп до спешна помощ

Здравната реформа ни взема здравето

Само 20 000 души са възстановили здравноосигурителните си права

 

Тревожна нация сме. Всеки пети българин  страда от емоционална нестабилност, неприятни предчувствия или депресия. Това показват данни от изследване, извършено по инициатива на Световната здравна организация (СЗО). Последни социологически проучвания сочат, че сме в постоянно очакване да ни сполетят злини. При това тревожността ни не изчезва, даже се усилва с  всяка следваща година и всяка нова реформа в здравния сектор. Например, в обществото ни се утвърждава мнението, че

да  живееш в труднодостъпен район е меко казано притеснително

Една от причините за страха е, че жителите на малките, отдалечени селища са лишени от спешна медицинска помощ. До нея нямат достъп 211 000 българи, т.е. 3% от населението, се казва в доклад на Сметната палата.  При това от всичките 198 филиала на "Спешна помощ", в 40 дежурят само фелдшери. Тези филиали са в региони, лишени от общински болници, от специалисти и общопрактикуващи медици. Там лични лекари отиват веднъж в седмицата и реално хората са оставени на Божията воля. Все още няма актуален медицински стандарт за спешна помощ. Министерството на здравеопазването не го обнародва в „Държавен вестник” до края на 2015-та година, въпреки обещанието си. Така че обикновено се действа по старото изискване за пристигане на медицински екип до 20-тата минута от повикването му, което може да е фатално  при загуба на съзнание, шок или липса на пулс. Основание за тревога е фактът, че не всички спешни филиали  са оборудвани според съвременните критерии и не разполагат с модерен санитарен транспорт. Липсва национална здравна карта на спешната помощ. За това понякога се налага в  една линейка да се превозват по двама или трима пациенти едновременно. Не действа обещаният от МЗ център за телемедицина, чрез който лекари от различни специалности  могат да подпомагат работата на медици и парамедици, независимо в кой регион на страната е настъпил застрашаващ живота инцидент. Почти всички университетски болници разполагат с хеликоптерни площадки, но към момента у нас няма единен център за хеликоптерна спешна медицинска помощ. Телефонът за спешни повиквания продължава да е 112, а всеки, който веднъж е търсил помощ чрез него, може  да разкаже как е губил ценни минути в обяснения пред незнаен оператор, вместо веднага да бъде препратен към медицински телефон.

Напрежение поражда и

очакваният хаос с лекарствата

От края на февруари хронично болните ще трябва да доплащат по-малко за частично поетите от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) медикаменти, но според правилото: „пациентът да доплаща не повече от 60% от стойността на най-евтиния медикамент от дадена лекарствена група”. Тази новост тревожи хората,  на които ще се наложи промяна в терапията. Купуването на медикаменти  не е като пазарлъка за храни или предмети и всяка промяна в лечебното предписание би могла да влоши състоянието на пациента.

Негативно влияе и

неизвестността, свързана със здравното осигуряване

Разделянето на медицинските услуги в два пакета, заплащани от НЗОК, отдавна разпалва страхове сред по-възрастните мъже и жени. Хората се безпокоят дали техните заболявания ще попаднат в основния пакет или ще останат в допълнителния. Не може да се отрече тревогата и у българите без здравни осигуровки, особено у безработните. Въведеният от министър Петър Москов по-тежък финансов режим за връщане в системата не доведе до желания резултат. Според данни на НАП, едва около 20 000 души са предпочели да възстановят здравните си права  при облекчен режим. Обаче  броят на неосигурените у нас е около 2 млн. души, като трайно безработните са близо 460 000. Очевидно здравният министър не  е предвидил, че човек, който не може да си плати вноските за 3 години назад, едва ли ще е в състояние да направи това за 5 или за 15, каквато бе първоначалната идея. Сега безпаричието и липсата на гаранции за здравето обезкуражават и потискат не по-малко от 440 000 здравно неосигурени граждани.

Както се вижда, реформите на д-р Москов не подобряват организацията на здравеопазването, но имат стресогенен ефект върху българите и на практика влошават здравния ни статус. Единственият изход е тези реформи да се спрат и преосмислят. Няма съмнение, че са нужни промени, но такива, които са полезни за нацията ни, а не  за отделни хора, разполагащи в момента с власт.

 

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *