Сред популистките самохвалства, заемащи медийния дискурс за развитието на българската култура, особен дял принадлежи на масово тиражирания словесен размах на един самоопределил се като „качествен” и презаслужил в световната сцена (и в Мултигруп най-вече) наш деец, ползващ всички кариерни прийоми – основно приятелството с други „качествени” хора, разбирай със силни обществени позиции от тоталитарни и нетоталитарни времена. Е, малко недолюбван от привържениците на интелектуалното ниво сред нашия културен елит, вкарани в кюпа „враговете ми, да са живи и здрави” относно критиката към някои нешлифовани явления в публичното поведение и обноските на дееца, както и неговата злопаментост.
И ако с непосредствената си тривиална фамилиарност в стил „хрумки на масата” печели тутакси съгласие, забележете, придружени с финансов план, то нравствен модул от рода „да отнемеш духовно пространство от другите” тежи в обратна посока на оценъчния кантар. Да се хвалиш какво си сътворил, да се хвалиш с постигнатото с много и много европейски пари, как да е, а да направиш невероятен резилен и незаличим кич ( пак с тези пари) с античното наследство, е съвсем друго. Да обединяваш насила и ненужно културни институции с груба власт, да уволняваш наред и да подменяш хора с принос, да водиш с държавни пари чета приятели по Франция, е трето и четвърто, видяхме и това.
Но сред цялата гръмка шумотевица на дееца с пура като вътрешна поверителност той и цялото му министерско ведомство прикриват позорно една страховита вандалщина. Точно така, с министерско одобрение бе разсипан стенописа ми в НГДЕК.
Вече от няколко месеца наблюдавам министерски гьонсуратлък и пазено гробовно мълчание по повод вандалски увредения стенопис в НГДЕК, отношение, сравнимо с варварските деяния в ИДИЛ.
Стенописното пано е дарение. Правих го по мой проект и картони преди около двадесет години, работих го близо шест месеца с холандски винилни бои Таленс. Без никой да ме потърси като автор, въреки че в НГДЕК отлично се помни, кой е автор, без дори да ме предупредят, някакви нагли типове, с одобрение на бездушните чиновници от Министерството на културата, дават ход на зверско унищожаване на картината.
Паното е осакатено завинаги и варварски обезобразено. На първо място, вертикалният фриз с букви, включващ между кирилските знаци и букви , срещащи се в също в старогръцката и латинската азбука, е изцяло разрушен и на негово място е сложена преграда с метална врата. Цялата идея на паното, обединена около Словото и будителите, се обезмисля от това отсичане на този важен композиционен елемент. Отделно, под групата на Св.Седмочисленици с образа на Св.Климент Охридски, са поставени фигурите на Константин Преславски и Черноризец Храбър, коленичил на нивото на стълбите, пишещ с перо върху свитък. ( колаж 1) В момента рампата на инвалидния лифт буквално го прерязва. В съседство, върху рамото на фигурата на Цар Симеон, държащ макет на Златната църква в Преслав, е монтирана грозна кутия на трафопоста на съоръжението, а над нея е закована табелка с надпис "изход" с естетизиран дизайн, подходящ за тоалетна на селска автогара. Върху свитъка с азбуката в ръцете на Св.Св. Кирил и Методий пък е монтиран бутон за ескалатора, закован директно върху буквите. Редно е било, според закона за авторското право, да се потърси за мнение автора и да се състави комисия от МК. Такова нещо не направено.
На второ място, празното фоайе пред коридора на етажа вдясно от паното можеше да бъде преградено навътре от самия край на вертикалния фриз, място има в пространствоно на съседното фоайе. Съоръжението за инвалиди можеше да се изгради в лявата част на стълбището и да бъде укрепено с най-проста метална конструкция за парапета. Но самото съоъжение е само между две площадки – на втория и третия етаж, нагоре и надолу няма продължение. Куриоз! Куриозно е , че от първия етаж липсва лифт! Очевидно, че поставянето му само там е на практика без полза, единствената цел е била да се усвоят пари чрез задължителни норми за равен достъп, какъвто обаче на няма, след като от първия етаж не е построен лифт. Дублирането пък с асансьор отвън обяснява и защо никой не го е ползвал досега.
Независимо от всякакви съображения и разпоредби, стенописът е повреден непоправимо, цялата композиция е осакатена чрез закриването на долната част от съоръжението. С писмо, представител от министерството подигравателно ме кара да дам договор за дарение, че да докажа авторството си., въпреки че на стената ясно личи изписаното ми име .Представяте ли си само, какъв медиен рев ще настане, ако злодей продупчи с пирон някой от акварелите на министъра. Впрочем, той нито веднъж не изпълни гръмко заявените обещания – нито ключове на София видяхме, нито паметник на Джон Ленън, как така даром… И да говори отгоре за „врагове”…с отвратителното си и недостойно, неколегиално отношение към обидното съсипване на чуждо творчество.
Паното с най-големите ни светци, най-свидните личности в духовната ни история, е поругано с грозния вандалски акт. Казват, обида към светци не се прощава.
"Европейци сме ний, ама все не дотам"