Третата модерност и инсценираните реалности

Денят разказва

Третата модерност и инсценираните реалности

Епизод 40 от предаването „Денят разказва“ по Телевизия Европа с участието на социолога проф. Пламен К. Георгиев представя технологиите на подмяната в днешния свят

Публикувано на Категории Медии Сподели

Потегляме в новата 2016 с един интересен ракурс – опит за проглед и в модерността, и в реалността. Дали обаче всичко, което виждаме е наистина реално и действително модерно…

Знаете ли какво означава терминът „стейджинг“? Не е постановка, а инсценировка. И не произлиза от театралната, а от социалната действителност.

Впрочем, ако се върнем назад, ще преоткрием и нашия Гео Милев – но не  преквалифицирания посмъртно като пролетарски поет, а истинският, модерният европейски експресионист, символист и естет на своето време. И има много причини. Най-пряката: Милев историзира "модерното" и го представя като "историческо явление".

Самият термин „трета модерност“ знаем от мюнхенският професор по социология Улрих Бек. Но ако говорим за трета модерност, кои са предишните? В повечето теоретични изследвания за модерност се говори от Великите географски открития насам. Но има и буржоазна модерност, има и консуматорска модерност, някои дори говорят за ядрена модерност и високотехнологична модерност. Четящите хора пък веднага обръщат глава към неподражаемия Жан Пол Сартр, символът на екзистенциализма, едно от най ярките знамена на 20 век и неговите „Модерните времена“(Les Temps modernes), който в разрез с конформизма прокламира категорично: "Що се отнася до хората, мен ме интересува не това, което са, а това, което могат да станат" …

И когато говорим за модерност, къде остава контратезата – антимодерност. Какви явления прикрива тя и всъщност къде да търсим и как да разпознаем инсценировките в реалността около нас.

Гледайте „Третата модерност и инсценираните реалности“ в „Денят разказва“, ТВ Европа.

 

 

Категории Медии

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *