Защитава ли екипът на министър Танев българската наука?

Науката е слънце

Защитава ли екипът на министър Танев българската наука?

Анализ на дейността на образователното министерство в областта на науката

Проф. Лъчезар Аврамов

Доктор на физическите науки, член на Обществения съвет към министъра на образованието и науката

 

Административната практика предвижда периодичен анализ на резултатите от управлението, но за изминалия период няма информация такъв да е извършван в областта на научните изследвания. Поради това се налага преглед на дейността на МОН по линия на гражданския контрол. Анализът на дейността на министерството е за девет месеца от влизането в длъжност на кабинета на проф. Тодор Танев в Министерството на образованието и науката.

НАУЧНА ПОЛИТИКА

Основна политическа задача на министъра и неговия екип е реализацията на Национална цел 2 – „Инвестиции в НИРД в размер на 1.5% от БВП”, формулирана в „Национална програма за реформи”, основния стратегически документ на национално ниво, приет с Протокол 8.1 на Министерски съвет от 1 март 2007 г. и актуализиран ежегодно, включително през април 2015 г.

Според прогнозните индикатори за НИРД за периода 2011-2020 г. за 2015 г. се предвиждат 1.12 % от БВП, от които публични разходи 0.64 %, а за 2016 г. се предвиждат 1.19 % от БВП, от които публични разходи 0.66 %.

По данни на Националния статистически институт през 2014 г. бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) възлизат на 206.6 млн. лв., и съставляват 0.25% от БВП, запазвайки равнището си от 2012 и 2013 година. България увеличава изоставянето си от средната стойност на този показател за Европейския съюз (ЕС-28) – 0.68% през 2013 година.

Предвид бюджетната процедура и прогнозите за следващия тригодишен период, няма индикации, че министерският екип има съзнание за отговорностите си по реализация на Национална цел 2. Което означава отказ от цивилизационна принадлежност на България към системата от ценности на ЕС.

ЗАКОНОТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Общоизвестно е, че цялата законова база, регулираща научноизследователската дейност в страната е безвъзвратно остаряла, неотговаряща на изискванията за членство в ЕС и лобистка. Би трябвало върху осъвременяването й да се съсредоточат усилията на министерския екип.

1. В Народното събрание е внесен от народния представител Станислав Станилов проект на ЗИД на „Закона за развитие на академичния състав в Р България”, съдържащ три съществени акцента: въвеждане на минимални национални критерии, създаване на орган за контрол на изискванията и проверка на процедурите, проведени по действащия ЗРАСРБ.

МОН разработи скоростно алтернативен вариант на проектозакона, който отхвърля контрол и проверки и единствената му цел е блокиране на проектозакона на проф. Станилов и утвърждаване на всички лобистки процедури по „Закона Игнатов”, рушащи кадровия потенциал и научния морал.

2. Група народни представители, начело с доц. Милен Михов, внесоха проект на ЗИД на „Закона за насърчаване на научните изследвания”. Проектът предвижда гарантиране на задълженията на държавата към изследователските дейности, вкл. финансово обвързване и организационна реформа на Фонд „Научни изследвания”. МОН даде отрицателно становище по проектозакона и съдейства за продължаване на порочните практики.

3. С Решение № 737/30.10.2014 г. на Министерския съвет е одобрена актуализирана „Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020”. Въпреки това тя  не е обвързана с Иновационна стратегия за интелигентен растеж, Национална програма за реформи и редица други национални документи. Задължение на МОН е да осигури приемането й от Народното събрание. Това не само, че не е изпълнено, но не е коригиран Планът за действие, който е съставен в нарушение на всички изисквания на „Методология за стратегическо планиране в Република България”, 2010 г., вкл. с липса на бюджет и поради това Стратегията е лишена от смисъл.

УПРАВЛЕНИЕ НА ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

В интервю по ТВ СКАТ на 28 май 2015 г. министър Танев обяви, че всички въпроси, свързани с Фонд „Научни изследвания”, са от компетентността и отговорността на зам. министъра проф. Костадинов. В свое интервю по БНР в предаването „12+3” на  23 юли 2015 г. проф. Костадинов заяви, че няма никакви пълномощия и нищо не зависи от него. Това е типична илюстрация за стила на работа на екипа на МОН.

По персонална вина на министъра работата на фонда е тотално блокирана. Без никакви обективни причини силно е забавено утвърждаването на Годишната оперативна програма, с което се проваля провеждането на конкурсните сесии за 2015 г. Самата програма е лобистки формирана, под натиска на министъра. Продължава неизплащане на финансирането на над 700 научни проекта – тематични, младежки, международни, с което се руши националното присъствие в световната изследователска структура и авторитета на българската наука.

През целия период се оказваше напълно безпринципна подкрепа на противозаконните действия на управителя на Фонда Николай Христов – алкохолик, криминално проявено лице, който и до ден днешен не е представил финансов отчет за 2014 г. Проверка на звеното за вътрешен одит на МОН е доказало, че „е извършено неикономично, неефикасно и неефективно разходване на бюджетни средства” на стойност 178 496 лева. Съществуват достатъчно основания да се предположи, че става дума за умишлено отклоняване и присвояване на средства на Фонд „Научни изследвания“, за което е сезиран главният прокурор на България. Вместо да предприеме предвидените от Закона мерки, проф. Танев препятства работата на Изпълнителния съвет на Фонда, който съгласно чл. 12, т. 12 и т. 14 от Правилника „взема решения за най-ефективното стопанисване на свободните парични средства на фонда и осъществява контрол върху набирането и изразходването на средствата”. Действията на министъра са обект на разследване в Комисията за борба с корупцията на Народното събрание и на прокурорска проверка за предполагаеми престъпления по служба, съгл. чл. 285 на НК.

ЗАКОНОВИ И НОРМАТИВНИ НАРУШЕНИЯ

Грубо се нарушават текстове от Закона за насърчаване на научните изследвания:

– Националният съвет за наука и иновации, назначен от министър Румяна Коларова, по чл. 8 на ЗННИ през септември 2014 г. не функционира;

– Не съществува „Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност”, съгл. чл. 7а (1);

– Съществуващият „Регистър на научната дейност” не се попълва коректно, не се администрира правилно и не изпълнява функциите си;

– Очевидно за поредна година, министърът няма да изпълни законовото си задължение по чл. 7(2) – „не по-късно от два месеца преди изтичането на сроковете за съставяне на държавния бюджет за съответната година министърът на образованието и науката внася за одобряване от Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища”.

Грубо се нарушава и Правилникът за дейността на Фонд „Научни изследвания”.

– Не се спазва срока за утвърждаване на Годишната оперативна програма, съгл. чл.28 (1).

– Не се спазва изискването за предварително съгласуване с Изпълнителния съвет при определянето на управител, съгласно чл. 10 (2).

– Министърът си позволява недопустимо груба намеса в разработката на финансовия план на Фонда.

ПОГРЕШНИ УПРАВЛЕНСКИ ТЕЗИ

1. Относно капацитета на институциите

В последователни медийни изяви на зам. министър Костадинов натрапчиво се лансира тезата, че основният проблем на Фонд „Научни изследвания“ е липсата на капацитет за мониторинг и оценка на резултатите от финансираните научни проекти.

Тезата е напълно погрешна. Такива функции не са присъщи на подобни институции, които имат основно задължение да организират обективно провеждане на конкурсите и финансов и научен одит на отчетите на междинните и крайните етапи. Независимо от това, екипът на Фонда полагаше усилия за публично представяне на най- успешни проекти и добри практики чрез издаването на електронен бюлетин. Тази дейност беше прекъсната от управителя Николай Христов. Друг е въпросът, че Фондът не притежава административен, правен и финансов капацитет дори за извършване на основните си дейности, но за това пълна отговорност носи министърът, по чието предложение е утвърдена, с постановление на Министерски съвет, структурата му, състояща се от 12 щатни бройки.

Истинският анализ на научноизследователската дейност в национален мащаб е задължение на структурите на МОН, които се състоят от ресорен зам.-министър, дирекция „Наука”, Национален съвет за наука и иновации. Самият процес съвършено ясно е регламентиран в Глава втора „Формиране на национална научна политика” на действащия Закон за насърчаване на научните изследвания, който не се спазва на всички нива на администрацията на МОН. Твърдението за липса на капацитет е съвършено вярно, но то се отнася за екипите на министрите, вкл. настоящия, който не се интересува дори, че втора година не е представен финансов отчет на Фонда, който е второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Нарушават се редица закони, но към това министърът и заместниците му нямат никакъв интерес.

2. Относно административни реформи на институциите

Министърът и ресорният му заместник многократно декларират в медиите намерения за обединение на Фонд „Научни изследвания” и „Национален иновационен фонд” и създаването на „Агенция за насърчаване на научните изследвания” като инструмент за интегрирана политика в националната система „наука-иновации“ и консолидирано управление на финансовите инструменти за наука и иновации.

Идеята не е оригинална,  многократно е обсъждана и по принцип е логична. За съжаление в конкретните обстоятелства тя е напълно абсурдна и неосъществима.

• Такава структурна промяна може да бъде проведена в стабилна политическа обстановка и с широк консенсус, а не във фрагментирано политическо пространство, в което всяко решение е продукт на конюнктурна договореност.

• Такава промяна е невъзможна с изменения и допълнения на съществуващото законодателство. Необходимо е изработването на нов закон.

• МОН няма правен капацитет да изработи дори един правилник на Фонд „Научни изследвания”. За последните две години бяха направени три неуспешни опита, вкл. с поканени консултанти от частния сектор, поради осъзната неспособност и собствена безпомощност. Изработване на закон, регулиращ такава сложна дейност е невъзможна задача за настоящия състав на МОН.

• Предприемане на радикални действия за реформиране на научната сфера в съществуващите условия ще създаде пореден период на прекъсване на политическото и финансовото управления на сектора и окончателното му материално и кадрово разрушение.

• Много по-лесно е да се предприемат действия за спазване на съществуващия ЗННИ, което не се изпълнява от приемането му през 2003 г.

• На първо четене в Народното събрание е приет ЗИД на ЗННИ, който отстранява основните недостатъци на действащия закон и реформира основния организационен инструмент – Фонд „Научни изследвания”. Окончателното му приемане е добра основа за нормализация на сферата на научните изследвания. Министерският екип обаче не проявява интерес към тази нормализация и по-скоро саботира процесите.

ЛОБИСТКИ ПРАКТИКИ

1. Партньорска проверка

В рамките на програмата Хоризонт 2020, като част от политиката на сближаване на ЕС през 2015 г. за първи път в България е в процес на приложение инструмента Policy Support Facility, който има за цел да допринесе за подобряване на цялостната нормативна среда по отношение на мониторинг и оценка на системата за научни изследвания и иновации, развитие на човешките ресурси в областта на науката и изграждане и подобряване на политиките за трансфер на знания и технологии.

За съжаление процедурата на партньорската проверка беше организирана по изключително порочен начин от страна на МОН.

В процеса на представяне и анализиране на изследователската дейност не беше включена Българската академия на науките – Националния изследователски център, който от години произвежда над 60 % от научните публикации, патенти и други форми на интелектуална собственост и иновации в страната. БАН не беше поканена нито като институция, нито ръководството й, нито комисията по научна стратегия, с която разполага Общото й събрание.

В процеса на представяне и анализиране на изследователската дейност не взе участие експертният орган на Фонд „Научни изследвания” – Изпълнителния съвет. Единственият участник беше полуграмотният управител на Фонда с компрометираща страната презентация и абсурден превод на английски език.

Висококвалифицираните членове на партньорския борд не са коректно информирани, че България има законова уредба на научната дейност, която предвижда ежегоден анализ на резултатите по специален правилник и критерии и ежегоден доклад на министъра пред Министерски съвет, подпомогнат от Национален съвет за наука и иновации, свързан с бюджетната процедура. В продължение на десетилетие Държавата не спазва нито един от тези елементи (вкл. и тази година) и да се очаква външен съвет за оптимизация и усъвършенстване на системата, в тази обстановка, е напълно безсмислено.

По мое мнение процедурата е организирана чрез умишлена дезинформация на комисията, за да й бъдат внушени предварително конструирани лобистки схеми и съвети.

2. Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”

Подписването за пръв път на оперативна програма, отнасяща се до научноизследователски дейности се представя като основното достижение на настоящия екип на МОН (както го представяха и предходните). 

Внимателният анализ на структурата на програмата обаче разкрива съвършено друга картина. Въпреки че е разработена в съответствие с европейски критерии, програмата е дотолкова извън контекста на реалната действителност, че чрез реализацията й ще бъдат постигнати съвършено негативни ефекти и като резултат – окончателно разрушение на образователната и изследователската структура.

1. По същество средствата за научни изследвания и технологично развитие в програмата са твърде малко – по 40 млн. евро годишно. Колкото за един голям европейски институт. Въпреки че формално ОП е обявена само като допълнение към националното финансиране, за постигане на Национална цел 2 – 1,5 % за НИРД от БВП, липсата на обща научна политика и съществуващите бюджетни прогнози я превръщат в единствен инструмент и деформират същността й;

2. Ненавременно и неправилно е поставен фокус върху върхови изследвания, чрез концентрация на финанси за създаване на няколко научни центъра, на фона на недопустима материална мизерия в научната инфраструктура и обществена маргинализация на академичния състав с унизително ниско заплащане на най-висококвалифициран труд;

3. Този подход няма да позволи да бъдат постигнати дефинираните цели за подобряване на националното ниво на НИРД и иновациите, чрез обновяване на остарялата научноизследователска инфраструктура;

4. Не е възможно по този начин да бъде създадено ново, висококвалифицирано поколение млади учени, защото това зависи от средното ниво на развитие на висшите училища и изследователските организации, а не от пикови постижения на малки групи хора;

5. Няма да бъдат преодолени и констатираните проблеми, свързани с ниското заплащане за изследователите, емиграцията на най-талантливите и висококвалифицирани млади изследователи, силно намаления интерес към научна кариера сред младежите, непрекъснато намаляващия интерес към изучаване на инженерни и природни специалности.

6. Чрез Оперативната програма ще бъде засилена фрагментацията на разпределяните публични средства за научни изследвания и иновации. Ще бъдат засилени факторите, които пречат за изграждането на стабилен и устойчив капацитет за научни изследвания и иновации в България, особено във високотехнологичните области, очертани в Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

7. Въобще не е ясно как ще бъде стимулирана комерсиализация на научните резултати, трансферът на знания и създаване на spin-off компании към университетите, поради редица проблеми, свързани със Закона за висшето образование, Кодекса на труда, регулацията на публично-частното партньорство и много други;

8. Идеите за създаване на условия за привличане на рисков капитал и бизнес ангели

са чисто декларативни. Т.н. бизнес в България разглежда финансовите инструменти на НИРД не като възможност за перспективни инвестиции, а като достъпни фондове за придобиване на лесни пари. Нито Оперативната програма, нито други политически действия са насочени за промяна на тези стереотипи.

9. И най-лошото – появата на значителни от една страна, но крайно недостатъчни в държавен план финансови средства, ще ожесточи и без това съществуващите лобистки междуособици в научната общност, ще задълбочи стратификацията и ще стимулира развитието на най-уродливи форми на „конкуренция”, на които типичен застъпник е настоящият министър.

Дори от сега е ясно, че обявените „приоритети” (Мехатроника и чисти технологии; Информатика и ИКТ; Индустрия за здравословен живот и биотехнологии; Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии) са лобистки формулирани и почти прозира кои групи ще бъдат облагодетелствани със значителни финансови инжекции.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С цялостната си дейност министър Танев и неговият екип продължават материалното и кадрово разрушение на националната изследователска инфраструктура и международните научни връзки. Резултатите от такъв тип действия водят до продължаващ спад на конкурентоспособността на страната и ще доведат до реална заплаха за националната сигурност. Не съществуват никакви основания за позитивни очаквания от неговата работа.

 

Категории Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *