16. Ева Жечева: Контрастът между действията на СЕМ и Закона за закрила на детето

Инфохолиците в действие

16. Ева Жечева: Контрастът между действията на СЕМ и Закона за закрила на детето

Разговор с председателя на Държавната агенция за закрила на детето

Видеофайла с интервюто на Ева Жечева виж ТУК

„Отношението към детето е въпрос на културни норми, на традиции и на развитие на едно общество. При отглеждането на едно дете, Конвенцията казва, че първостепенната отговорност е на родителите. Нека припомним, че бъдещето на България са децата, които живеят тук и сега и ние трябва просто да гарантираме техните права и интереси. ”

 

Студия Трансмедия: Г-жо Жечева, България стана късно страна по Конвенцията за защита на правата на детето. Това си го обяснявам по някакъв начин с манталитета на българското обществото, но Вие  като председател на Държавната агенция за закрила на детето имате ли своя версия по този въпрос, и този манталитет не пречи ли на вашата работа?

Ева Жечева:  Съгласна съм с това, което ми казвате. Само да уточня, че България твърде ентусиазирано се присъединява към Конвенцията на ОНН за правата на детето,  няколко години след нейното приемане от  Общото събрание на ОНН. Но близо десет години след подписването и ратификацията, ангажиминтите, които има страната ни с този акт не са изпълнявани. Едва в рамките на 38-то Народно събрание започна един много активен законодателен процес по изработване на ново законодателство свързано с правата на детето. Въпреки че, Конвенцията по силата на Конституцията и международните договори, става част от вътрешното ни законодателство. Все пак, България трябваше да предприеме действия по отношение на този регламент  и в края на 2000 година беше приет Закон за закрила на детето, който всъщност няма аналог в българското законодателство. За първи път този закон извежда детето като субект на права, а не като обект на закрила.  Този патерналистичен подход, който ние имаме към детето със законодателството, което за времето си беше наистина прогресивно, в голяма част трябваше да създава норми и правила. Години наред се сблъскваме с това отношение, което имаме към детето, към начина на възпитание, на отглеждане и като част от семейството. Много трудно се променя този манталитет.

С.Т.: Кои са тези лоши нагласи, които има в българското общество, по отношение на третирането на българските деца? От камбанарията на Държавната агенция имате много наблюдения, предполагам?

Е.Ж.: Аз няма да говоря в исторически план, защото ще ми бъде много трудно.

С.Т.: За сега говорим.

Е.Ж.: Все пак, иска ми се да хвърля този мост, защото отношението към детето е въпрос на културни норми, на традиции и на развитие на едно общество. Ще говоря какво всъщност отчита, да кажем, прилагането на законодателството, различните действия и мерки, които се предприемат в различни сфери като насилие, като отношение към мнението на детето и най-често, това което се констатира, че семейството традиционно затваря въпросите свързани с  възпитанието на детето и твърде често напоследък е склонно, проблемите свързани с детето, да ги делегира на другите сфери- образование, социална система и здравеопазване и  казва: „Ето детето е по цял ден в училище, Вие сте тези, които имате ангажимент” . Възпитанието на детето, този изключително важен процес на изграждане на ценности в детето, което става в семейството, е доста изместено. Сега доста често се констатира, че семейството е просто място, където се отглежда детето.

С.Т.: Място, където детето може да се превърне в стока. Затова ще говорим по-късно.

Е.Ж.: Дай Боже да има по-малко такива случаи, в които детето може да се превърне в стока. Но  да, има деца с изключително тежка и трудна съдба. Нагласите, които имаме към децата се мултиплицират върху държавата, където родителите казват: „Къде е държавата”. При отглеждането на едно дете, Конвенцията казва, че първостепенната отговорност е на родителите. Държавата е тази, която създава ред и  условия това дете да бъде отглеждано в семейна среда, ако има риск за него, ако има  причини, поради които трябва да бъде изведено от семейството, тогава държавата при своята система се намесва, но държавата не може да замести родителите.

С.Т.: Тези ужасни нагласи да чакаме всичко от държавата се разпростират дори при отглеждането на рожбите ни, така ли?

Е.Ж.: Да, така е. Оправдаваме се със забързаното всекидневие, с икономическата криза, оправдаваме се  с това, че трябва да оставим децата си на възрастни роднини, когато заминаваме да работим в чужбина. Да, това наистина го правим в името на децата, но 15-16 години за едно дете, което расте без най-близките си хора, без тази доверителна връзка, която има  с родителите си, изграждат едни нагласи в него, които след това то преповтаря в по-зряла възраст. За това инвестициите в децата, колкото и шаблонно да звучи или „европейски” както се изразяват някои хора, са изключително важни и те са на всички нива, най-вече в семейството.

С.Т.:  Най-вече в семейството. Аз имам афинитет  към тази тема, даже бях един от учредителите на Съюза за закрила и развитие  на децата едно време и съм следил работата на Държавната агенция и помня случаи, когато Вие доста принципно посочвахте как трябва да бъдат нещата дори с риск да влезете в конфликт включително и с управляващите. Къде най-много  не Ви разбират ? Къде са пунктовете, в които вашите усилия за закрила на децата в  България, не се увенчават с успех?

Е.Ж.: Може би най-големи трудности в България имаме именно в това наше отношение, как различните сектори работят, какви са връзките между тях, какво е отношението, как се прилагат принципите на Конвенцията, защото правата на детето изискват  една хоризонтална политика. Правата на детето не са нито само в социалната сфера, нито през мерките за закрила, които се прилагат. Конвенцията за правата на детето обосновава тези права на няколко принципа – недискриминация във всички сфери, мнението на децата,  инвестиции в развитието на децата. Така че, това което Агенцията иска да наложи, са стандарти във всяка сфера, които се основават на Конвенцията и разбира се на Закона за закрила на детето в частта си, в която извежда правата. Много трудно се приема, че Държавната агенция за закрила на детето е един своебразен адвокат на децата и детските права и действията, които са препоръчвани да се предприемат да бъдат не в интерес на чиновника, не в интерес на криворазбрани общоизвестни действия, а в интерес на детето. Всяко едно действие на държавна институция, на неправителствени организации, на обществени структури, когато се основават на правата на детето са ефективни по отношение на развитието на детето. Те гледат на него като на един субект на права, който е в етапа на своето развитие. Така че, междусекторните връзки са много голямо предизвикателство за България.

С.Т.: Значи живеем в някакъв административен феодализъм, така ли да разбирам, всеки гледа от своята кула?

Е.Ж.: Може би тази липса на интегритет, въпреки че имаме Национална стратегия за детето, която е десетгодишна, тя е този документ, който трябва да дава основните посоки в развитието на политиките за деца. Всички тези въпроси трябва да бъдат обсъждани в една интегрирана среда, в която поставяме интересът на детето в центъра и казваме „Нека сега да видим как работят институциите, за разрешаване на въпросите на детето?

С.Т.: До колко този интегритет изобщо може да бъде в България ще продължим да говорим и нека да започнем дори с това: когато агенцията излезе с принципно становище в защита на определени права на едно дете или на група деца, именно от гледна точка на международната конвенция, на международното разбиране за правата на детето, веднага започва един хор да казва: „Абе вие къде бяхте, когато тези деца просят по улиците, тези деца,  ги провадат като малолетни булки или тези, които са наркомани“. Как ще коментирате целия този хор, който се надига при това абсолютно дежурен, забелязал съм го, защото наистина ми е любопитно и го следя при всяко едно ваше действие в защита на определени права на децата?

Е.Ж.: Това е един наистина особен процес. Процес който се наблюдава постоянно. Има журналисти, както например и общественици, които постоянно казват: „Къде е държавата?“, без да преценят, че този случай всъщност се развива в семейна среда. Този случай се развива в именно тази среда , в семейните отношение, където все пак държавата е регламентирала едно ниво на намеса. Не може просто държавата да влезе в семейството и да регулира тези отношения. В същото време, когато агенцията, изпълнявайки своите функции, изпълнявайки правомощията, които са вменени, мисията, която има, това, че е орган на Министерски съвет, това, че е Държавна агенция, а не е просто изпълнителен орган и работи именно на този хоризонтален принцип, дава становище и казва има нарушения на закона, има нарушение  на правата на детето, има нарушения при координацията. Точно тогава се казва, абе малко ли са битите, изнасилвани деца, малко ли са децата, които раждат деца? Защо се занимават?

С.Т.: За да стават все повече, ако не се занимават.

Е.Ж.: Значи аз ще употребя един груб израз, който ми идва така на ум, чисто по социалистически ние казваме Абе вие защо биете негрите в Америка?“. Нали точно на този принцип винаги реагираме. Вместо да видим как всъщност се променя средата, какви са предизвикателствата пред децата. Вие виждате – децата не предизвикват, децата не припознават моделите на нас, възрастните. Те казват: ние имаме други интереси, ние имаме друг начин на формиране на нашите интереси, разберете ни, помогнете ни през вашите действия, създайте една сигурна, безопасна среда. Среда, в която те наистина да могат да се развиват спокойно. Има едно напрежение в обществото, вие виждате. Децата правят клипове, за да предизвикат възрастните и чакат тяхната реакция.

С.Т.: За да обърнат внимание, защото не го получават вероятно. Като стана въпрос за клипове, няма как да отминем и последния случай, когато вие сезирахте СЕМ, във връзка с един музикален клип изпълняван от непълнолетно момиче. Тогава сякаш журналистите , доколкото могат да бъдат наречени такива, се обединиха, едва ли не, със създателите на клипа и използваха медиите на практика, за да направят всичко възможно да ерозират принципната позиция на Държавната агенция за закрила на детето, която беше изключително ясна и точна, но която нито една от медиите не си даде труда да дори оповести. Те спореха с вашата позиция, без дори да ни информират за нея. Какъв е вашият коментар?

Е.Ж.: 2011 година Държавната агенция за закрила на детето, съвместно със Съвета за електронни медии АБРО (Асоциация на българските радио- телевизионни оператори) , разработиха критерии за аудио- визуано съдържание, което всъщност би навредило на детската аудитория със своето съдържание. По силата на споразумението , което беше подписано между нас, между СЕМ и между АБРО.

С.Т.: АБРО говорите, това е най- голямото обединение на радио- телевизионни оператори предаващи съдържание, тоест това е професионалната общност и това е една организация на гражданското общество, говорим значи за много широк консенсус.

Е.Ж.: Над 70, мисля че, са членовете на тази организация. Критериите, които са продукт на обща работна група, те са всъщност споделени от всички участници стигнали са през един не малък период и дебат, именно до тази форма на критериите и споразумението, което е подписано. На база на това споразумение всъщност партньорството, което се създава наистина, за да направим нещо за децата и да защитим това пространство от влиянието, което имат някои такива продукти. Механизмът, който е създаден на база на  това споразумение във всички случаи, в които има, да кажем, излъчване по телевизията на някакъв аудио-визуален продукт, който носи белезите на това нарушаване на тези критерии, приети от всички, Държавната агенция за закрила на детето се обръща независимо дали това е провокирано от самосезиране на Държавната агенция, дали е сигнал на гражданин, дали е сигнал на медия, независимо дали е въпрос, който е отправен към агенцията, начинът е широко известен, по който може една държавна институция да бъде сигнализирана. Ние се обръщаме към  СЕМ, с въпрос, това което е излъчено по телевизията има ли всъщност нарушение на критериите, на  приетите критерии?

С.Т.: Стана така че: първо водещи на сутрешни блокове на телевизии, които вероятно като членове на АБРО са подписали тези критерии се превърнаха в клакьори на развлекателната индустрия. Председателят на СЕМ, който вероятно също е сложил подписа си върху тези критерии, се измъкна и се отрече дори от това, че той е приел тези критерии. На практика Държавната агенция за закрила на детето беше оставена съвсем сама в своята мисия да защити нещо, което е било широко обществено прието.

Е.Ж.: Да, това е всъщност механизмът, който работи от 2011 г., така както например при излъчване по телевизията, по силата на това споразумение, когато по телевизията има предизборна кампания и СЕМ, всъщност чрез мониторинга си установи, че има дете, което е въвлечено в политически инициативи се обръща към Държавната агенция за закрила на детето с писмо и казва: „По силата на споразумението, изпращаме ви запис, произнесете се дали има нарушение на  закона за закрила на детето, а именно въвличане на дете в политически, както е законовата формулировка, детето има право на закрила от всички форми на въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.“

С.Т.: СЕМ се обръща към вас и вие имате реакция, защото аз бях свидетел преди години, когато всички медии се обърнаха срещу Вас тъкмо заради такава реакция, но когато Вие се обърнахте към СЕМ на практика, лично мен като гражданин, данъкоплатец и човек, който следи хигиената в този орган, тяхната реакция ми беше унизителна.

Е.Ж.: Аз бих я определила като реакция на обръщане на това, за което аз се обръщам към СЕМ. Аз не питам „Има ли нарушение на закона за радио и телевизия?“, аз ги питам: „Този аудио- визуален продукт носи ли характеристиките за нарушението на критериите на добрите нрави, отражението върху детската аудитория?“, защото самият председател на СЕМ многократно е казвал в публичните изяви, че нашата отговорност към децата е в този период, в който те формират своята идентичност- сексуална, личностна, ценностна. Нашата отговорност на възрастни наистина е да им помогнем те в една по-спокойна, по-добра, по-морална среда да могат да формират тази своя идентичност. Защото това, което е изключително опасно при децата е общоизвестно. Преди няколко дни имаше реакция на неправителствени организации, които ни подкрепиха.  Казаха в интернет, например влиянието на интернет върху децата е тяхната ранна сексуалност, развитие на тяхната сексуалност.

С.Т.: Разговорът за Интернет може би ще трябва да продължим и с удоволствие, защото времето ни в този видео формат наистина изтече. Аз просто искам да Ви благодаря и студия Трансмедия е зад вас.

Е.Ж.: Аз също искам да ви благодаря. И се надявам, че тази изключително важна тема за децата, които наричаме винаги „Стратегия за бъдещето“, „Златна акция за бъдещето“, да припомня, че те живеят тук и сега и ние трябва просто да гарантираме техните права и интереси.

С.Т.: Ето с това изречение ще завършим.

Обработка: Кристияна Димитрова и Мая Калинова – студенти от Стажантската програма на Студия Трансмедия.

Вижте още: „Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен; Хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен…“

Видеофайла с интервюто на Ева Жечева виж ТУК

Вижте другите разговори във Видеоформат "Инфохолиците в действие:

18. Странният случай на „минувача“ Кирил Кавадарков

17. Кирил Маричков: Ако алчността е убиец, глупостта е неин съучастник 

15. Слави Бинев: Анкова и Янкулов ползват държавните медии като бащин двор

14. Александра Жьонест: От наблюдение към действие

13. Тома Белев: Увреждането на горските култури е престъпление по Наказателния кодекс

12. Иван Илчев: Свободата струва скъпо

11. Анастас Герджиков: Не ни трябва лоби, трябват ни правила

10. Тони Спасов: В СУ имаме много качествени преподаватели, но е нужен повече диалог

9. Веска Волева: Българският народ е като пеперудата

8. Гарабед Минасян: научните основи на мизерията

7. Димо Зафиров: Техниката "Форсайт"

6. Ана Пройкова: Интересите на българската наука не са защитени във ФНИ

5. Мариела Нанкова: Не трябва да се потъпква автентичния характер на културното наследство!

4. Борислав Гаврилов: Нуждаем се от гласовете на истината, а не от менторите на опорните точки!

3. Александър Николов: Сегашна Европа наподобява на късната Римска империя

2. Валери Колев: В ЕС бюрокрацията замества демокрацията

1. Спас Домарадски: Украинската криза подкопа всички принципи на международните отношения

Категории Медии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *