Хартиеното левче си отива. Определяният за най-български светец св.Иван Рилски вече няма да участва в разплащания. Поне на хартия. От 1 януари 2016 г. БНБ изважда от обращение банкнотата с номинална стойност 1 лев, емисия 1999 г. Именно тя е с лика на Иван Рилски.
На лицевата страна на банкнотата е изобразена икона от 1789 г. на светеца от църквата «Успение на пресвета Богородица» на постницата «Пчелино» в околностите на Рилския манастир.
На обратната страна на банкнотата е изобразена Главната църква на Светата Рилска обител на фона на манастирските чардаци.
Изтегляната от обращение банкнота е част от серията, появила се в България след деноминацията на лева. Тогава от парите в обращение бяха "изтрити три нули". Заради голямата инфлация в периода 1995 – 1997 г. банкнотите бяха достигнали номинал от десетки хиляди лева. След политическото решение за деноминация идва и чисто техническото – какво и кого да се постави на новите банкноти. Най-голям спор има именно около хартиеният лев.
Българската православна църква се противопоставя на идеята ликът на св. Иван Рилски да стои върху 1 лев. "Църквата смяташе, че светецът не може да бъде асоцииран с нещо материално, с пари, което според мен е напълно погрешно. Имахме много аргументи за това, че изборът е правилен, но най-сериозният, след който не последва отговор, беше, че Българската православна църква е пряк наследник на Източната православна църква, а върху византийските монети не само има светци, но и присъства образът на самия Исус Христос", разказва пред «Капитал» подуправителят на управление «Емисионно» в БНБ по онова време Мартин Заимов. Все пак църквата дава съгласието си и така св. Иван Рилски се появява на левчето. И дълго е една от най-употребяваните банкноти. Просто защото банкнотите с по-нисък номинал са повече на брой.
По данни от изследване на «Стандарт» над 4 млн. банкноти от 1 лев са забутани по скринове, стари дрехи и чекмеджета. Голяма част от тях може и да са запазени като сувенир.
Ако все пак имате левчета и нямате сантименти към тях, след 1 януари 2016 г. банкнотите от емисия 1999 г. ще се обменят на касите на БНБ по номинална стойност без ограничение на количеството, без такса и без краен срок на обмяна.
За сметка на хартиения лев, БНБ пуска в обращение монета от два лева. Новата монета е по-голяма от тази от един лев. Има разлика в размерите и с евровите монети, както и с тези от съседните на България държави, в които не се използва евро.
Монетата от 2 лева е направена от два метала, като има сребрист външен кръг и златист вътрешен. Това е обратният вариант на еднолевовата монета, обясни при представянето ѝ в средата на декември главният касиер на БНБ Стефан Цветков.
"В центъра на вътрешния кръг на лицето на монетата е обозначена номиналната стойност – цифрата две, набраздена с линия. Във вътрешния кръг е сложен стилизиран образ на Паисий Хилендарски. Върху външния пръстен са текстовете "Паисий Хилендарски", както и "България".
Образът на Паисий е запазен от 2-левовата банкнота, от която има 42 млн. броя в обращение. Тъй като двулевовите банкноти са с нисък номинал и се употребяват много често, те се замърсяват най-бързо, което изисква новото им отпечатване. С пускането на монетата разходите на БНБ за поддържане в обращение на определен брой платежни средства с този номинал ще намалеят. Така от БНБ обясниха пускането на монетата.
Причината да се подмени банкнотата от 2 лева с монета е, че при деноминацията през 1999 г. е имало банкноти и от 1, и от 2 лв. Това е било определено от икономиката тогава, защото банкнотите трябва да обслужват обращението и да отговарят на равнището на цените. От 1999 г. досега равнището на цените е нараснало със 110%, обясни подуправителят на БНБ Калин Христов.
Така за 16 години хартиеното левче се превърна в метална двулевка. А както е тръгнало, в джобчето ни скоро ще дрънкат и монети от по 5, че и повече лева. И така до следващата деноминация…
