В предпразничните и празничните дни, когато навсякъде медиите правят ретроспекции и поглеждат назад, ние възнамеряваме да предложим една поредица за личностите на последните стотина години според класацията на "Тайм". В тях ще се опитаме да цитираме основанията на редакторите на списанието за техния избор в тогавашния исторически контекст и как те могат да бъдат прочетени днес. Ще се опитаме да ви разкажем за някои слабо известни детайли от жизнения и професионален път на отделната личност.
Сред личностите на годината на сп. "Тайм" има мъже и жени, държавници и политици, религиозни лидери и артисти, а даже международни организации и машини. Самото списание разпределя своите "лауреати" в различни категории.
Днешният ни герой, удостоен с възпоменателен брой с дата от началото на 1945 г. е в категорията "МИРОТВОРЦИ И ДЪРЖАВНИЦИ". Компания му правят Мартин Лутър Кинг, Джордж Маршъл, Махатма Ганди, Михаил Горбачов – все личности от турболентния ХХ век, които със своя кураж и лидерски способности са имали глобално въздействие и са форматирали света в името на по-доброто му бъдеще.
Неговото име е КРАЛ ФЕЙСАЛ ИБН АБД АЛ АЗИС ИБН САУД (1904-1975) е един от най-видните лидери на арабския свят през първата половина на 70-те години на ХХ в. Повече от 50 години от неговия живот той участва активно в създаването на модерна Саудитска Арабия и, когато става крал на страната, е известен с консервативната ислямистка политика, която води, както и с твърдия си антикомунизъм.
Така той е следващият ни портрет след очерка ни за първия лауреат Чарлз Линдберг (1927), както и – Уинстън Чърчил, Хари Труман и Линдън Джонсън
Мотивировката на редакторите на сп. "Тайм":
Определяйки кралят на Саудитска Арабия Фейсал за „Човек на годината“, списание „Тайм“ посочва неговата глобална роля през 1974 г. заради петролната криза. „Според оценката на редакторите на Тайм неговата личност е повлияла – за добро или за зло, на най-голямброй хора на Земята и в този процес е оставим незаличима следа в историята“.
Според „Тайм“ Фейсал е получил тази висока чест, защото той „е бил основният фактор при четворното повишаване на цените на петрола и сега има в ръцете си повече власт в ръцете си от всеки друг лидер – властта за понижи или повиши цените отново“.
В специалното интервю, дадено за „Тайм“ за специалния брой Фейсал казва „Ние нямаме намерение да засилим икономическата криза, в която е изпаднал светът. Ние разбираме, че сме част от световната икономическа структура и оттук сме засегнати от всичко, добро или лошо,у което се случва в тази структура… Същевременно обаче, искаме да напомним на всеки, че енергийните проблеми въобще не са единствената и основната причина за икономическата криза и че цената на енергията допринася с допълнителни два процента към равнището на инфлацията в света според оценки на експерти“.
Кой е крал Фейсал?
Крал Фейсал ибн Абд ал-Азис ибн Сауд (1904-1975) е един от най-видните лидери на арабския свят през първата половина на 70-те години на ХХ в. Повече от 50 години от неговия живот той участва активно в създаването на модерна Саудитска Арабия и, когато става крал на страната, е известен с консервативната ислямистка политика, която води, както и с твърдия си антикомунизъм.
Семейството. Фейсал е роден в Риад през 1904 г. и е син на Абд ал-Азис ибн Сауд – създателят на Саудитска Арабия. Майка му Тарфа принадлежи към водещата религиозна фамилия Ал ал-Шейх и умира, когато той е много малък. Отгледан е от дядо си по майчина линия, който го учи на Корана и на принципите на исляма – обучение, което ще остави дълбокия си отпечатък през целия му живот.
Кариера. Фейсал постепенно поел държавнически отговорности, започвайки на 13-годишна възраст като войник в армията на баща му. На 18-годишна възраст е командир на саудитската армия при Асир в югозападната част на Арабския полуостров като води армията в успешни операции, присъединили района на Хиджас към кралството през 1925 г. Баща му го изпраща на дипломатически мисии в чужбина, когато е още на 15-годишна възраст, а през 1930 г. става първи саудитски външен министър през 1930 г. През 1935 г. крал ибн Сауд назначава двамата си най-талантливи синове важни държавни постове. Принц Сауд, който е две години по-голям от Фейсал е назначен за вицекрал на Наджд в централнатачаст на страната, а Фейсал – вицекрал на Хиджас на Червено море.
Съперничеството между Фейсал и Сауд, 1953 – 1964 г. През 1953 г. крал ибн Сауд определя по-големия си син за престолонаследник. След смъртта на краля през ноември 1953 г. и възкачването на Сауд на престола разликата в характера и личността на двамата братя проличава силно. Докато Сауд живее екстравагантно и бохемски, Фейсал е сдържан, предпазлив и доста ефективен в своите политически ходове. Фейсал изразява несъгласиетоси от неефективната управленска политика на брат си и се оттегля от политическия живот.
Към 1958 г. слабостта на крал Сауд става очевидна. С разточителното си поведение и неспособност за създаде ефективен бюрократичен апарат, с продължаващата си зависимост от личните си съветници той разбива наследената от баща му управленска практика. Особено голяма е неспособността му мобилизира и използва са развитието на страната огромното богатство, трупащо се от добива на петрол. 
Намесата на старейшините в кралското семейство води до дворцов преврат през април 1958 г., в резултат на който Фейсал е определен за министър председател, съсредоточил в ръцете си цялата изпълнителна власт. Между 1958 и 1964 г. крал Сауд се опитва на два пъти да си възвърне властта, но не успява. Накрая, на 2 ноември 1964 г. е принуден да абдикира в полза на Фейсал, който така се възкачва на престола.
Крал Фейсал. В момента на поемането на властта СаудитскаАрабияе изправена пред големи вътрешни и външни предизвикателства.
В международен план Саудитска Арабия е във враждебни отношения с Египет на Гамал Абдел Насър и трябва да се справи с последиците от гражданската война в съседен Йемен. Всичко това принуждава Саудитска Арабия да скъса с традиционния си от последните десетилетия изолационизъм. През 1962 г. военен преврат сваля монархията в Северен Йемен, който е обявен за република. Саудитска Арабия подкрепя монархията, Египет застава зад републиканците.
Във вътрешен план крал Фейсал продължава политиката на икономически и социални реформи, които е започнал като министър председател. Той въвежда стабилна фискална администрация и следва политика на икономии, която е пълен контрапункт на разхищенията на брат му. Социалните му реформи са също значими. През 1962 г. той отменя робството, а жена му Ифат има съществен принос за образованието на жените. Той насърчава публичното образование чрез пресата, радиото и телевизията, които обаче остават под стриктен правителствен контрол. Той въвежда важни проекти в земеделието и селското стопанство и подобрява инфраструктурата на страната.
До голяма степен крал Фейсал дължи своята репутация на лидер заради действията му на международната сцена, особено около съперничеството му с египетския президент Насър. Фейсал се противопоставя на намесата на Насър във войната в Йемен, както и на враждебната му политика към САЩ. Като контрамярка Фейсал се опитва да създаде антикомунистически „Ислямски фронт“, който да спре разпространението в Близкия изток на пропагандирания от Насър вариант на арабски национализъм и социализъм.
Фейсал и Насър се срещат за първи път през август 1967 г. на конференцията в Хартум след Шестдневната война между араби и евреи. Там те постигат споразумение, което води до изтеглянето на египетските войски от Йемен. Загубената от египтяните и арабите като цяло война през 1967 г., последвана от смъртта на Насър през 1970 г. и завоят към Запада, дело на египетския президент Ануар Садат отслабват влиянието на Кайро върху арабската политика. Постепенно Фейсал замества Насър като най-влиятелния лидер на арабския свят и като посредника в регулирането на вътрешноарабските конфликти.
Тази роля се засилва от очертаващата след двете войни в Близкия изток през 1967 и 1973 г. остра петролна криза в света, довела и до консолидирането на държавите производители на петрол в тяхната организация ОПЕК, ограничила производството и довела до рязък скок в цените на петрола. Съпътстващо явление на тези процеси е появата на т. нар. „петродолари“, чиято концентрация в ръцете на страни като Саудитска Арабия и страните в Персийския залив увеличава неимоверно много тяхната роля в световната икономика и геополитика. Крал Фейсал има голяма лична роля в развитието на тези процеси.
Край Фейсал установил силни връзки със Запада в променящите се условия на Студената война, превръщайки страната си в най-силния съюзник на САЩ. Той отказва всякаквивръзки със СССР и останалия комунистически блок, проповядвайки пълната несъвместимост между комунизма и исляма.
Фейсал обаче, бил изправен пред определена вътрешна опозиция. Срещу него има няколко опита за атентати и сваляне на режима през 1966, 1960 и 1974 г., дело на саудитски военни и цивилни лица, а също съучастници от Йемен. Извършителите са осъдени на смърт или на дълги срокове затвор.
Фейсал бил критикуван също за своята проамериканска външна политика, неговата консервативно ислямска идеология и за бавните му реформи. Накрая той става жертва на успешен атентат на 25 март 1975 г., скоро след като сп. „Тайм“ го е посочило за „Човек на годината“.
Атентаторът е негов племенник. Тъй като не е имало никакъв публичен процес, действителните мотиви на убиеца никога не стават ясни, но се счита, че причината е старата фамилна вражда и несъгласието на младия принц с политиките на краля, които според принца-убиец са били твърди консервативни.
