Какви ли не премеждия е претърпяло това място, някога принадлежало към територията на древна Сердика? Бомбардирано , сривано, заривано, подкопавано, надстроявано, окървавено с най-зловещия атентат, обрамчено от сталинистки сгради-колоси, украсявано с петолъчка и алени лозунги. Място, служило за начало на червенознаменни манифестации и военни паради. Място свързано с поставянето на статуята на Ленин, заменена на свой ред със статуята на премъдрата София. Място, заемано от последната спирка на „Петицата”, но и от кита Голиат, от дървенията на Стария цирк.
Място, озвучавано от камбанен ек, от трамвайни звънци, от високоговорителите на джамията, от грохота на струпаните коли в недомислицата на светофарната тапа. Пространство, огласявано от виковете в нескончаемите протести срещу безочливите ни властници, пресичано от лъскавите лимузини на другаря-човек с главно „Ч“, осветявано от блясъците на фаровете в ескортите на партийните величия, на президентите , на Царя и…
Място, върху чиито римски каменни останки се извървя Историята, образно казано, извървяха се политици, посетителите на ЦУМ също се извървяха през десетилетията, а извървяващи се днес в политическата си абсолютна случайност субекти намериха сгода да се облекчат публично, пак образно казано, точно тук, вкаменявайки гигантските си мегаломански идеи (ама добре финансирани – някакви си усвоени 16 000 000 лв ) в невероятно кичозен проект.
Сякаш кърджалии са решавали какво по-кофти нещо да се стори със сердикийската, срината до основи, злочестина, изтръсквайки пепел от пура върху мнението на посредствените некачествени граждани, родени наоколо.
И не му е за пръв път на това място да бъде обект на най-злобно стоварване на демонстрирана власт. Само някогашните картички показват, какво европейско пространство можеше да представлява днес центърът на София, но не би.
Но нека да се поразходим във времето. Съзираме на същото място няколко зидчета сред разпилени каменни късове в зеленясалата тиня на заблатен изкоп. Какъв Рим, брате, каква Сердика…, какви пет пури? Зидове, надковани на око с найлон, летви и пирони от незнаен гений на консервацията и реставрацията, видимо пиян, ако се съди по идиотското онайлоняване на „обекта”. И тези заблатясали артефакти внезапно биват напълно изличени, съборени, изнесени в контейнер, заменени с ужасяващи небостъргачи , наподобяващи римска зидария, подредени в съвсем друг план, нямащ нищо общо със заварените старини, „мослен ужасон”, дето вика мечо Пух.
Някой би се объркал: „Не е възможно, ще си каже, та това е кощунство към историческото минало, пълна бутафория, отвратителна безвкусица, наглост, простащина, мислене с козината навътре”, така би си рекъл той, пък и всеки друг, поразучил злополучната псевдосердикийска метаморфоза.
А истината е „съвсем простичка”, да ползваме познатия лексикон. Простичко се усвоиха едни пари. Но пък се положи отвратително менте-леке върху авторитета на града с хилядолетна култура.
Да видим, все пак, що за начало бе:
Дори и с „обкова” зидариите едва надвишават във височина трийсетина сантиметра, заедно с пръстта под тях. И нищо не пречеше идейният проект да не цели единствено усвояването на парите като главна цел, а да се съобрази със заварената реконструкция на старините на открито около Ротондата, както и със средата около кулата на ул. „Искър“, зад Банята. Най-малкото, можеше в празното бетонирано дъно на гигантския изкоп в Ларгото, подготвено в ролята на музей на закрито, да се вдигнат като пример нарочно обозначени масивни макети, подобни на градежа в подлеза до Министерския съвет.
Вместо широка дискусия, вместо публично излагане на конкуриращи се проекти от екипи, включващи широк спектър от специалисти, вместо телевизионни дебати (та нали центърът на столицата е и национален обект), за което имаше предостатъчно време, а, оказа се, и налични пари за тази цел. Не. Реши се джаста-праста с копи/пейст да се турне под бившия ЦУМ някаква кинаджийска бутафория на Рим, та даже и голямата италианска кинозвезда доведоха долу , вероятно да я изненадат. Нерде Кърджали, нерде Колизеума.
Ще кажете: Голяма работа…
Да, работата стана наистина голяма :
И пак добре, че не тръгнаха да строят тукашна арка на Константин, щото съвсем щяме да я оплескаме… Но парите се усвоиха със завиден замах, сякаш на същата цена се строи Китайската стена, при това с китайски материали.
Нататък е ясно, пура да няма. Дринк, та дрънк-бутафорията ще остане да срами града, а какво още бе сторено в мултурата, има да четем нататък.
