Как Ахото пръв разказа пред българските читатели за кубчето на Рубик?

Коледна приказка

Как Ахото пръв разказа пред българските читатели за кубчето на Рубик?

Борис Априлов – Ахото е български писател и драматург – легенда за своите почитатели, който за съжаление не е добрe познат на съвременната публика

През 1974 г. унгарският скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик изобретява своя магически куб. През 1980 г. кубчето – игра  е наречено на името на своя създател.

Най-разпространената версия на играчката е 3х3х3. Тя има девет квадратни полета на всяка стена — общо 54 и заема обем от 27 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята — по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят.

Кубчето е най-добре продаваната играчка в света с над 350 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света.

През 1975 г. българското издателство „Народна младеж“ издава книгата на Борис Априлов „Лиско при квадратните същества“. Авторът, известен сред приятелите си и с прякора Ахото, вече е спечелил интереса на младата публика с другите си книги за патилата на феноменалното лисиче: „Приключенията на Лиско в гората“ и „Приключенията на Лиско по море“.

Едва ли Ахото е бил запознат с изобретението на Ерньо Рубик, когато пише за Лиско при квадратните същества. При тогавашните темпове на издателската практика, най-вероятно ръкописът на книгата е бил завършен година, две, че и повече преди издаването ѝ.  

Макар, предназначено за деца, четивото в тези книги на Борис Априлов е изпълнено с алюзии и препратки към света на възрастните. Ахото вече е утвърден белетрист.

При своето трето приключение Лиско попада в света на квадратните същества. Компания му прави художника Александър, прототип на героя е талантливият скултор Александър Денков – една  от най-колоритните фигури на софийската бохема през миналия век. В повествованието квадратните същества, целият им свят, силно наподобяват на геометрията в магическия куб на Рубик. Уверете се сами:

„…Всеки квадратарианец си има отделна кола, отделен хладилник, отделна къща и вила. Новородените веднага получават къща и вила.

– А по какво се различават къщите и вилите?

– По това, че са на различни места

– Това живот ли е? С противогази и маски! Все едно, че са обезличени.

– Но живеят охолно. Всяка стая, всяка кухня, всеки клозет, дори всяка баня – навсякъде телевизори.

– Полицейска страна.“

 

„-  Но Квадратия е претъпкана!

– По улиците има само едно свободно квадратче, което им служи за разминаване. Очаква се някой ден да бъде внезапно запълнено. Тогава цялата страна ще се заклещи…“

„На другия ден единственото свободно квадратче на Квадратия бе запълнено с извънреден автомобил, вкаран в конвейра от Не Толкоз Квадратното Същество. Движението по асфалтовата мрежа секна изведнъж, държавата се задръсти, всичко замря – ни напред, ни назад – и животът на страната се парализира.“

Днес, когато целият християнски свят очаква появата на Витлеемската звезда, възвестила рождеството на Спасителя, си мечтая, как ще се намерим няколко Не Толкоз Квадратни Същества, които да запушим последния свободен квадрат от олигархичната мрежа на угоените ни български квадрати, за да задръстим веднъж завинаги тяхната държава и да рестартираме Родината.

  

Категории Цивилизация

Автор: Кин Стоянов

Кин Стоянов е журналист, писател и общественик, звършил специалност Философия в СУ "Св. Климент Охридски".. До 1992 г. се занимава основно с журналистика. Автор на книгите: „Камъчета за късмет“,„Ориентиране в обстановката“,„Гражданинът щастливец“ и други.През 1995-97 г. е главен редактор на издателство „Отечество“ и съюзен секретар на Съюза на българските фондации и сдружения. От края на1992 г. до 1995 г., както и от 1997 г.до 2005 г. е изпълнителен директор на Националния дарителски фонд„13 века България“. Дълги години работи като журналист.Сътрудник на в. „Стършел“;редактор в сп. „Смяна“; заместник-главен редактор на сп. „Български журналист“ и заместник-главен редактор на в. „Демокрация“.Основател и главен редактор на в. „Щастливец“, който списва заедно с покойния си баща Радой Ралин и Борис Димовски. Работил е в Българското национално радио в тандем с колегата си Емил Янев.

2 коментара към “Как Ахото пръв разказа пред българските читатели за кубчето на Рубик?”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *