Ритуални самоубийства

Преход

Ритуални самоубийства

Пеперудата от тропиците потрепна с криле и цунамито удари в другия край на света

Националното ръководство на ДСБ взе решение да свали политическото си доверие от правителството и да напусне управлението.

Правилно, достойно поведение. Както го искаха най-твърдите фенове на ДСБ, които поначало бяха против коалицията с ГЕРБ и не гласуваха за реформаторите именно поради това. Ако изборите бяха днес, те със сигурност щяха да гласуват. Но пък други, които бяха за тази коалиция, нямаше.

Много страсти и заклинания, много чувства, много нещо! Все едно нашите политици не са хора, избрани за известно време да свършат малко работа, а герои от разтърсваща драма с елементи на фентъзи. Така де, не сме някакви студенокръвни скандинавци, на нас ни отива да бием тъпаните, да вием хора и ръченици по площадите, но с бегла идея какво искаме всъщност днес, в този момент, ама втъкано в някаква стратегия, мисъл и план. Живеем в балканската разтерзана и омагьосана държава, в която най-важното е да се определиш на чия страна си и да не мърдаш оттам, иначе ще те стигне съдбата на пребоядисаните футболни запалянковци. Не е важно какво ще се случи после. Едва ли има съмнение, че решението на ДСБ е продиктувано в голяма степен от страха от освиркване. Защото чувствата са едно, а разумът повелява друго.

Но нека видим какво се случва наистина!

Пеперудата от тропиците потрепна с криле и цунамито удари в другия край на света.

През 1992 г. Филип Димитров поиска от парламента вот на доверие, въпреки че отлично знаеше, че той няма да мине. Невероятен жест от един наистина почтен човек, който не издържа на натиска от свои и чужди и си сложи примката. Това бе първото ритуално самоубийство. Преди него бе протестът на 39-имата, които не подписаха конституцията и седяха в градинката срещу парламента, докато останалите я подписаха. Година по-късно СДС спечели „с малко, но завинаги“.

Сините мравки вече се бяха разпълзели, ДПС стоеше на пусия и чакаше дивеча. Не чака дълго. Всички знаем какво се случи. Мутрите превзеха едва начеващия дребен бизнес, „застраховаха го“ с бухалките и чрез кабинета на проф. Любен Беров установиха на практика, в най-разпасания й вид (тя вече беше закрепена в Конституцията) тоталната поднебесна власт на прокуратурата. За да се случат всички останали извращения – външнотърговските дружества, кухите структури, наричани за благозвучие банки и други институции. Тези плодове берем и днес.

Когато свърши седемгодишният мандат на главния прокурор Татарчев, на власт отново беше СДС. И вместо да реформира съдебната система, както зовеше непрекъснато нине почившият вестник „Демокрация“, хареса за поста главен прокурор Никола Филчев. Той беше зам.-министър в правосъдното министерство в кабинета „Костов“. Беше „наш човек“, за него се говореше, че „обожава“ премиера и няма да прави золуми. Бил тих, скромен юрист и малко нещо боксьор, обаче нямал амбиции и т.н. Известно е кариерното му израстване от главен прокурор до посланик в Казахстан, откъдето внезапно изчезна, та се наложи да го издирват с Интерпол, досущ като бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Но това са само детайли от пейзажа, любопитни съвпадения от политическото битие на България през годините.

Но нека видим днешното положение, станало повод за тежка политическа криза с непредвидими последици.

Всичко не започна с гласуването, а с подгряване на ситуацията. Лютви Местан, Цветан Цветанов и цялата кохорта на Пеевски с медийната му империя в удивителен синхрон започнаха да нападат Реформаторския блок. Все едно им бяха спуснали опорните точки от един и същ център. Въпросът кой клати държавата се носеше като напев месеци наред. Радан Кънев отговаряше навремени от Фейсбук.

Целта най-вероятно бе да накарат РБ да мине в отбранителна позиция и да изнервят максимално сините депутати. В хора като исо участваше разбира се и главният прокурор.

И ако теглим чертата, ще трябва да признаем – те спечелиха. ДПС направи заявка за властта. Ама Бойко Борисов рече, че никога нямало да управлява с ДПС. Той няма, но ДПС ще управлява с Бойко Борисов. Вече го прави.

Ако ГЕРБ беше гласувал заедно с Реформаторския блок за поправките в Конституцията за ограничаване тежестта на прокуратурата във ВСС, резултатът за реформата щеше да бъде същият, защото не им достигаха гласове. Но ГЕРБ реши, че това е малко и реши да засвидетелства на Цацаров своите най-добри чувства, като гласува заедно с опозицията за „поправката“ на АБВ, партия в управлението. Същинската опозиция пък гласува с „поправката“ на управляващите. Това, а не предизвестеният резултат стана ябълката на раздора. ГЕРБ с основен двигател Цветанов предаде реформаторите. Също ритуално!

Ритуална бе и оставката на министър Христо Иванов. Защото голямата тежест на реформата беше в ония текстове, които останаха в чекмеджетата му в министерствата и не е ясно кой как и защо ще прави следващите стъпки като министър. Сигурно човек не може да издържа дълго на натиск и напрежение, но все пак си мислим, че би било добре, ако можеше.

Добре е за последствията. Колкото и малко да е това възможно, то все е някаква крачка в правилната посока. Да, няма да има аплодисменти, няма да има бисове, ще трябва да се изтърпят злобните подмятания. Петър Москов единствен пое този риск. Каквото и да мислите за здравната реформа, той пое политически риск и това е рядко явление по тези ширини.

Друг е въпросът, че квотата на прокуратурата във ВСС не решава почти нищо. По простата причина, че сам по себе си един съдия не е гаранция, че този човек няма да бъде купен или рекетиран. Ами че Владимира Янева и Румяна Ченалова нали божем бяха съдийки.

Резултатите от прехода ни карат да мислим, че за статута на прокуратурата трябват по-радикални мерки, както и за ВСС, но понеже това в този състав на парламента, а вероятно и в следващия, не е много вероятно, не си заслужава да го подхвърляме.

Какво ще стане, когато пушилката от фойерверките се разсея и се оправим от политическия махмурлук? Кой ще е печелившия и кой губещият. Няма съмнение, че ДПС постигна заветната си цел, замислена още със свалянето на кабинета „Орешарски“. С цялото ни уважение към протестиращото гражданство, но ДПС свали кабинета, това е прозаичният факт.

Какво предстои?

След решението ДСБ да излезе в опозиция лидерът Радан Кънев подсказа донякъде посоката: "Може би най-важната работа оттук нататък е на терен в страната. Всеки член на ДСБ, всеки ръководител на ДСБ оттук нататък ще има работа преди всичко по изграждането на нови организации в структурирането на досегашните, в засилването им, в привличането на много хора, които споделят нашата визия за много по-смели реформи в правосъдието и в другите сфери. Такива хора има десетки хиляди, стотици хиляди, ние трябва да стигнем до тях. Не малка част от заседанието ни беше отделена и на това какви точно организационни промени ще направим."

С други думи, започва подготовка за избори. Ами ако новите депутати на ДСБ, които ще се класират за парламента на очертаващите се предсрочни избори  не са достатъчно за квалифицирано мнозинство в 240-местния парламента, какво ще правим?

Ще си правим харакири или ще работим, като мислим с няколко хода напред? Както са го виждали примерно древните латинци „Age, quod agis, et respice finem“ – „Прави каквото правиш и мисли за последствията“.

 

Категории Политика

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *