Докога проблем на НОИ ще е прехвърлен в здравната каса

Митове за здравната реформа

Докога проблем на НОИ ще е прехвърлен в здравната каса

Възможно ли е да се намалят парите за здравеопазване от държавния бюджет? Решение предлага д-р Стойчо Кацаров

Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) и Центърът за защита на правата  в здравеопазването (ЦЗПЗ) организираха семинар за здравни журналисти, който се състоя на 20 и 21 ноември т.г. в Боровец.  Това бе форум на неудобните теми, на разобличените внушения, свързани със здравната реформа. Ето седем от множеството поставени, но нерешени въпроси:

  • защо се въвеждат лимити за лечение по основния пакет, за който беше обещано, че ще е 100% безплатен;
  • защо, след устна заповед на здравния министър, пациенти с инфаркт или инсулт не се откарват в частните болници (това може да се докаже с разпечатки от линейките);
  • защо държавни комисии, на които начело е здравният министър, ще определят кои болници да работят със здравната каса и кои – не; 
  • защо се нарушават правата на здравноосигурения пациент и той няма да може да се лекува в болница, която предпочита;
  • защо се имитира обществен дебат при неадекватно кратки срокове за въвеждане на промени;
  • защо в проектобюджета на здравната каса за следващата година не са направени разчети за одобрените реформи;
  • защо се ликвидират конкурентното начало и стремежът на здравните заведения да бъдат по-добри и да привличат пациенти и инвестиции.

За съществуващите проблеми и митове, в няколко последователни публикации, ще ви запознаем с виждания на  изтъкнати  наши експерти в областта на медицината и организацията на здравеопазването.

Първи мит – здравеопазването краде парите на данъкоплатците

Д-р Стойчо Кацаровпредседател на ЦЗПЗ, разкри неистината на внушението, че държавата отделя много пари за здраве, които обаче се източват от недобросъвестни болници и медици. Той постави акцент върху факта, че парите, постъпващи от здравни осигуровки в бюджета  на НЗОК нямат нищо общо с държавния бюджет. Здравноосигурените пациенти правят своите вноски в  НЗОК, тя плаща на лечебните заведения, за да лекуват. Така кръгът се затваря. И "ако някой политик заяви –  аз давам тая година  3 милиарда и 200 милиона лева за здравеопазване, нека да бъдем коректни и да му направим забележка, че той не дава”, подчерта председателят на ЦЗПЗ. От тези 3 милиарда и 200 милиона, 2 милиарда и нещо са пари от здравните вноски, които въобще не са разход на държавния бюджет. Държавата отделя финансови средства само за няколко категории наши сънародници (съдии, прокурори, изследователи,  държавни служители, пенсионери  и деца), които осигурява.

Сравнителен анализ показва, че през 2015-та година целият разход на държавния бюджет за здравеопазване  е по-малък  от същия тип разход през 2010-та, а през 2016-та се планира парите за здраве да са още  по-малко. Има и друго, което се забравя – държавният бюджет получава приходи от функционирането на здравната система. Те идват от работещите в нея, които плащат данъци. Пари постъпват в държавата и от всички стоки и услуги с данък добавена стойност, които се ползват от здравните заведения. Така се извършва обратно връщане на финансови средства към държавния бюджет. Груби изчисления сочат, че

разходите от държавния бюджет за здравеопазване и приходите  от здравния сектор към бюджета на държавата са приблизително едно и също число

Благоприятен изход от ситуацията д-р Кацаров вижда в намаляване на разходите от държавния бюджет. Това може да се постигне като осигуряваните от държавата категории наши сънародници започнат сами да си плащат здравните вноски. Подобна мярка е важна и от друга гледна точка – демонополизацията на НЗОК. Ако тя се осъществи, ще възникнат затруднения за хората, чиито здравни вноски се плащат от държавата. Въпросът се е дискутирал преди време. Но сега, дори в дългосрочните стратегии, липсва намерение за демонополизация на НЗОК и функциониране на няколко здравни каси.

Какво е основното опасение?

На пръв поглед изглежда неприемливо пенсионерите сами да си плащат здравните осигуровки и едва ли ще се намери политик, който да предложи такава реформа. Причината е, че  подобна мярка ще се приеме като посегателство върху и без това нечовешко ниските доходи на пенсионерите. Решението е в добавяне към пенсията на вноската за здраве. Например, пенсията от 200 лв. може да стане 216 лв.,  като тези 16 лева няма да се получават от пенсионера, а ще постъпват в  касата на  неговия осигурител. Парите обаче трябва да дойдат от Националния осигурителен институт (НОИ). „Защо НОИ е освободен от това задължение? Защо прехвърляме социалния въпрос, който е на осигурителния институт, към здравната каса? Не е ли честно проблемът да се отнесе там, където е. Нека да го върнем в пенсионната система” – категоричен е д-р Кацаров. Той убедително доказа, че здравната система не е виновна за ниските пенсии и реално лечебното здравеопазване не е в тежест на държавния бюджет. Според председателя на ЦЗПЗ

ако здравната система се управлява умело и далновидно

тя може  не само да работи много по-добре, но и да генерира пари от чужденците, които ще се лекуват у нас. Така в момента се действа в Турция, а ние изпускаме наличните си ресурси. Можем да направим промени, докато все още са ни останали лекари, докато имаме добре развита инфраструктура на всички нива. Според д-р Кацаров, още не са унищожени всички предпоставки  за печеливш бизнес. И дано не ги загубим в изчакване и ненужни разходи заради спонтанни хрумвания на здравния министър, идеи-недоносчета и безсмислени реформи.

 

 

 

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *