Традиция на виното по българските земи

In vino veritas

Традиция на виното по българските земи

В България производството „на ръка“ се е запазило само в няколко винарски изби

България е четвърта, според други източници шеста страна в света по производство и износ на вино. Така или иначе, сме в челото на този бизнес. Както казва акад. Атанас Атанасов, ние не можем да се съревноваваме със света във високите технологии, можем обаче да го направим с уникалните продукти на земята си. Защото имаме традиция, опит и подходящи изходни условия. Доколко защитаваме българските винени брандове е съвсем друг въпрос. За това би трябвало да се грижат друг тип специалисти, да участва държавата с всичките си международни контакти и възможности.

Че Франция диктува модата за вино, знаят всички. Любопитното в случая е, че най-луксозното вино, признато за еталон в целия свят, е само два процента от общо произведеното в „най-галантната страна на света". Правят го в неголеми винарски изби, така наречените château („замък"). Французите са убедени, че само като произвеждат малки количества, могат да осигурят необходимото качество. И съответните цени разбира се.

В България производството „на ръка" се е запазило в няколко винарски изби. Гроздето се бере на ръка, подбира се на ръка, а готовият продукт се съхранява само в дъбови бъчви. Тази технология дава резултат, достоен за най-висока похвала. Естествено, не цялото вино в България се произвежда по подобен начин. Продукцията на водещите български винопроизводители не е нещо изключително, но все пак тук се прави великолепно вино с превъзходно качество, и това си има своите плюсове: оптималното съотношение цена-качество изстреля българското вино на световните пазари.

Стойността на българското вино по определение е по-ниска от стойността на френското, немското или виното от Новия свят. В България има нисък стандарт на живот и евтина работна ръка. Например, в едно малко стопанство се произвеждат едва 30 хиляди касетки вино годишно. Виното се съхранява само в дървени съдове и никога не се докосва до метал. Дори огромна 25-тонна бъчва се мие на ръка. Но само чрез тази технология виното става „напитка на световно равнище"!

България изнася вино в 70 страни на света! За щастие, ситуацията напоследък започна да се променя.

Малко история

България е една от малкото страни в света, където от най-дълбока древност се произвежда вино. Появата на лозарството и винарството тук е дело на траките, които се заселват по тези земи преди повече от четири хиляди години. Те правят своето първо вино от диворастящо грозде. А Тракия е най-големият производител на вино за Древна Гърция – Тракийското вино се споменава още от времената на „Илиада" и „Одисея". Самата България преди трийсетина години отпразнува своята 1300-годишнина и българите се шегуват, че сред винарите по-стари от тях са единствено арменците. Известно е, че в Тракия е култивиран най-старият сорт грозде – Памид. Той е почти на шест хиляди години. Според легендата, първото вино в света е произведено именно от Памид.

Още преди 5000 години на територията на днешните български земи започва да се прави вино. Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния Изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища. Тези региони все още имат едни от най-силните традиции в създаването на божествената напитка. Сред най-почитаните от траките божества е богът на виното Дионис.

През средновековието тук се прави вино дори в манастирите. Монасите първи започват да го съхраняват в студените манастирски подземия, след което в най-големите центрове за производство на вино постепенно се появяват и първите винарски изби. И до днес са се запазили знаменитите български винарски изби в Евксиноград, Павликени, Плевен, Русе, Сухиндол, Хасково, София, Варна, Поморие, Лясковец.

Когато България е завладяна от турците (а ислямът забранява употребата на алкохол), производството на вино не изчезва, а само намалява. Властите директно не забраняват пиенето на вино, но не го и поощряват. Те много добре разбират, че виното е един от най-важните източници на доход и не унищожават културата на българското винарство. Напротив – докарват десертни сортове грозде от Мала Азия за производство на сладки вина.

В деветнадесети век българското винарство е застрашено от гибел – избухва епидемия от филоксера, която унищожава огромни площи лозя. От същото бедствие тогава са силно засегнати и лозята на Франция, Италия, Испания и Португалия.

Едва след Първата световна война производство на вино в България придобива един наистина промишлен размах. Дребните производители започват да се обединяват в кооперации и именно тогава българските вина излизат на европейския пазар.

След Втората световна война винарската промишленост у нас е национализирана и започва строителството на крупни предприятия за производство на вино. Но в тях по-голямо внимание се отделя не на качеството, а на количеството, което впрочем има и положителен резултат. Поради високите темпове на производство, към 1970 година България е вторият най-голям износител на вино в света.

В края на 80-те години страната официално е разделена на няколко признати винарски района. Те са разположени на север от Стара планина. Зимата тук е доста студена, а лятото е горещо и сухо. Произвеждат се главно червени вина от традиционни български сортове – Памид, Мавруд, Мискет, Димят, Гъмза.

На юг от Балкана климатът е мек и само в югозападната част на страната той е крайно сух. Тук правят червени вина от класически сортове като Каберне и Мерло.

Най-подходящи за лозарство са източните райони, които се простират по крайбрежието на Черно море. Тук се намира и малката област Поморие, където прекрасно виреят сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Мускат, Шардоне и Юни Блан.

Традициите оцеляват, като от 60-те години на XX в. в България започва внос на множество чужди за България сортове грозде. В момента България произвежда висококачествени вина, както от местните сортове грозде Мавруд, Мелник, Гъмза, Памид, Димят, така и от широкоразпространените вносни сортове Мерло, Шардоне, Каберне совиньон, Траминер и др.

Категории Опит

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *