Хранителната сигурност на България

Дискусия на ФК:

Хранителната сигурност на България

 

 

В рамките на своя интерес към развитието на българското общество и различните аспекти на широката тема за сигурността Студия Трансмедия вече привлече вниманието на своите читатели към поредните изяви на „Философският клуб“. Академичният  потенциал на Клуба показва траен интерес към актуалните проблеми на българското общество и ролята на разнопосочните икономически фактори в неговото развитие. Всяка дискусия на Клуба служи за обсъждане на наболелите проблеми, стреми се да разсейва натрупани стереотипи, станали реалност благодарение на едни или други манипулации, които системно се настаниха в публичната, гражданска комуникация чрез т.нар. "независими" медии, нерегламентирани лобистки интереси и техните говорители. Клубът се опитва да се противопостави на ширещия се нихилизъм към едва ли не всичко иновационно в съществуващото статукво, което няма визия, още по малко интерес от значима, но и желана промяна.

Наскоро публикувахме доста пространна информация за поредната дискусия на тема „Хранителната сигурност – част от системата на националната сигурност“.

Днес ще допълним тази информация с препратка към публикацията в сайта на „Философският клуб“, дело на проф. Пламен К. Георгиев и представляваща синопсис на срещата, проведената на 5 ноември 2015 г. в зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски“дискусия с представяне на основните тези на участниците. Това е една добра практика, която позволява интересуващата се публика да сподели мнението на експертите на Клуба.

Както вече информирахме, модератор на дискусията беше г-н Георги Василев – основател на „Философският клуб“, швейцарски бизнесмен, инвеститор в България,  колекционер на произведения на изкуството от български автори и издател. Участие в дебата взеха проф. Пламен К. Георгиев, социолог, проф. Духомир Минев, социолог от БАН, доц. д-р Зафиров от Техническия университет в Пловдив – експерт по авиационните системи и системния мениджмънт, д-р Валерий Сербезов, арх. Георги Бакалов – председател на САБ, д-р Добрин Денев, проф. Валентин Николов – икономист и доц. д-р Димо Зафиров, доц. Костадин Грозев, историк от СУ и др.

След встъпителните думи на модератора и основните положения в лекцията на акад. Атанасов, за които информирахме в предишната публикация се проведе оживена дискусия. Тя бе центрирана около тезата на докладчика за „Българското селско стопанство. Къде сме ние по производство на селскостопанска продукция в света?. Къде можем да отидем и как да го направим, за да не сме бедни. И да сме здрави!“

В полемика относно тезата за „природните дадености като ресурс“ – редица от участниците в дискусията – проф. Д. Минев, проф. Денев, проф. Пламен К. Георгиев – изтъкнаха че този ресурс до голяма степен епровизорен. За да се използва, са нужни решителни законови, институционални, че и културални промени.

Друг елемент в дискусията беше за връзката между бизнеса и земеделието.

Това беше изтъкнато като голям проблем, защото нито бизнесът знае с какъв потенциал разполага – особено едрият, а дребният не се интересува. За да се избегне дублирането и в максимална степен конкуренцията със западната наука, по всяка вероятност бъдещите ниши за развитие на научните изследвания в областта на земеделието и хранителновкусовата промишленост в България, трябва да се съсредоточат в актуални и приоритетни области като агроикономиката, почвознанието (запазване на почвеното плодородие), водния дефицит (наличен и с тенденции за ограничаване на ресурсите в бъдеще), агроекологичната сигурност (биоразнообразието, климатичните промени с тяхното прогнозиране), екологична продукция (с модерна и надеждна логистика),  биологичното земеделие (как да се произведе и осигури свежа продукция, базирана на растителни видове с специфичен български произход).

Гарантирането на устойчиво развитие, строгата ревизия на разпределението на европейски средства и концентрирането им в приоритетни направления за развитие на модерно българско селско стопанство, основаващо се на научни достижения и инвестиции, изискват, реализъм и отговорност бе в центъра на внимание на изказванията на мнозина от участниците, между които проф. В. Цачевски, д-р инж. Д. Денев , доц. Димо Зафиров, д-р В. Сербезов, арх. Г. Бакалов и др.

За да се обезпечи изпълнението на горепосочената цел е нужно да се постигне необходимото политическо съгласие за подходите, които ще позволят постепенното изграждане на структура и които ще осигурят развитието на конкурентно способно българско земеделие.

В заключение модераторът обобщи наложилия се, не без горещ дебат, консенсус сред участниците в 6-та сесия на „Философският клуб“:

1. Проблемите на изхранването, респ. развитието на земеделието в техния комплексен порядък не са по силите на едно Министерство на земеделието и храните.
2. Предизвикателствата на глобалния свят изискват нови мащаби и отговорна политика.
3. Нужна е нова институционална архитектура в това направление, за да се осигури интегритет и модерно управление на сложни процеси, свързани с националната сигурност от които българското модерно земеделие е неразривна част.

 

 „Философският клуб“  и неговият сайт  е некомерсиална, непартийна и обществено отворена платформа,  която има за цел да популяризира значими идеи на български интелектуалци, обединяваме около идеята за единство на мисълта и действието,  в помощ на едно по-добро държавно управление в ХХІ век.

Идеята му е да се информира българската интелигенция, респективно – по-широки слоеве от аудиторията за това, което става и има да става в България, да се очертае рационална и нацаионално отговорна визия, респ.  отговорност към собствените ни съдбини – е сърцевина на дейността на "Философският клуб".

Категории Стратегии

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *