6. Ана Пройкова: Интересите на българската наука не са защитени във ФНИ

Видеоформат „Инфохолиците в действие“

6. Ана Пройкова: Интересите на българската наука не са защитени във ФНИ

„У нас разделението между инженерните, хуманитарните и природните науки е толкова силно, че ние сме по-разделени помежду си, като в Големия каньон“

Видеофайлът на разговора с проф. Ана Пройкова – ТУК

Проф. д-р Ана Пройкова от Катедра Атомна Физика, Софийски университет, е член на престижни европейски организации в областта на нанотехнологиите, на редакционните съвети на Internet Journal of Molecular Science, Central European Journal of Physics (раздел Atomic and Molecular Physics) и Рецензент на Европейски проекти за научни изследвания (FP6 & FP7), на Белгийския научен фонд и на испанския фонд CONSOLIDER. Поредният специален гост в студиото на „Инфохолиците в действие“

 

Студия Трансмедия: Фонд "Научни изследвания" беше създаден със закон през 2003 г. Добре ли бяха уредени целите, управлението и източниците за набиране на приходи във фонда?

Ана Пройкова: Въпросът е труден за отговор. Формално правилата са логични. Те изискват Фондът да набира средства както от държавния бюджет, така и от частни организации. Проблемът е, че в България частните организации, които биха искали да финансират фонда са твърде малко на брой и твърде слабо индустриално развити. За да финансирате един фонд за научни изследвания като частно лице, трябва да имате интерес за тази работа. Изведнъж се оказа, че това е част от предприсъединителната процедура за хармонизиране на различните системи в държавите, които предстояха да станат членки в Европейския съюз. На хартия нещата изглеждаха добре. През 2003 г. изглеждаше, че България може да се развие индустриално много бързо и Фондът да започне да набира и от частните фирми. Резултатът е, че с изключение на малки дарения за определени награди, Фондът не е получавал пари от частни източници, а само от държавния бюджет.

С. Т.: И нито от продажба на авторски права, на интелектуална и индустриална собственост, както е предвидено в закона?

Едва преди месец в Министерството на образованието е формирана работна група, която да обсъжда интелектуалните права и начинът, по който те да бъдат осребрени.

С. Т.: Това е свързано с източниците за набиране на приходи. А целите и управлението на Фонда добре ли бяха уредени в закона?

А. П.: За целите на Фонда, отговорът е да. В България беше осъзнато, че имаме нужда от една институция, която да бъде изнесена извън организациите, които трябва да бъдат финансирани. Да бъде независима от Софийския университет, от БАН и. т. н. Това беше залегнало като философия. На практика се оказа, че във всички правилници на Фонда се явяват индиректни зависимости. Фондът се управлява от различни органи – изпълнителният  съвет или управителят на Фонда, който е екзекутивното лице. Начинът, по който се номинират тези хора е неправилен. Той се прави през институциите, които след това ще получават пари от този фонд.

С. Т. : Променил се Илия – пак в тия?

В известен смисъл да. Защото ти, като сложиш на управленската позиция хора, които са свързани със своята институция… Мога ли аз да се откъсна от интересите на моя университет? Естествено, че на първо място, колкото и да се мъча да бъда обективна, бих искала моят университет да бъде най-добре. Никога не съм криела и специалното си разбиране, че в България има един университет, а всичко останало са старите институти. Знам, че след такова изказване предизвиквам не особено добри реплики. Имало е случаи да ме питат: „Вие откъде сте?“ Отвръщам: „От Университета. От кой университет?“ И аз казвам: „Ами то в България има един.“

С. Т.: Това ли е най-голямата зависимост в управлението на Фонда? Зависимостта от научните звена.

А. П.: Това е изключително голяма зависимост, която създава възможност за генериране на малки зависимости. Но ако човек търси корена, това е коренът. След това се получават корпоративни, приятелски и всякакви други зависимости. Но ти, когато в корена не можеш да извадиш тиквата, динята ти винаги ще бъде диня на тиквен корен.

С. Т.: Ще ме извините за различното мнение, но аз смятам, че от гледна точка на закона най-голямата зависимост е зависимостта от министъра на образованието. Защото няма механизъм, по който този изпълнителен съвет и другите ръководни органи на фонда да се излъчват от научната общност. Те на практика се назначават от министъра на образованието. Тъкмо поради тази причина от създаването си до ден днешен Фондът предизвиква различни напрежения между изпълнителния съвет, научната общност и министрите на образованието. Къде според Вас е системната грешка?

А. П.: Системната грешка е възможността на институциите, получаващи пари да влияят върху дейността на Фонда. Лично аз, за разлика от Вас, гледам на министъра, като на лице, което подписва едни заповеди, подготвяни от едни други хора – всички министри са били така. Нека дам пример от нашия университет. Нашият ректор е историк, преди това ректор е бил литератор. Те са  подписвали заповедите за назначения в моя факултет, без особено възражение за тези шестнайсет години. Нищо, че те не разбират. След като ние от факултета сме подали тази информация и казваме: „Ние ги искаме тези хора“. Не твърдя, че отношенията министър –подчинени  е съвсем същата, както в Университета, вероятно не е така. Слава Богу, аз никога не съм работила в министерство. Аз съм убедена, че не само този министър, но и такива технологични министри, като проф. Димитров – бившият ректор на Техническия университет, че не е гледал много внимателно от Фонда какво му подават. Но той винаги е гледал интереса на Техническия университет да е добре защитен. Как го осъществява? Ами чрез своя човек в Изпълнителния съвет. Представете си ситуация, в която министърът не ги назначава, а ги разписвате Вие? Вие самият да сте отговорен за назначаването на тези хора, но да Ви оставим точка 2, 3, 4 от правилника, където пише кои са институциите, които ги предлагат. Защото в първа точка на правилника наистина пише, че министърът е лично отговорен, но по-нататък казват какви са правомощията на организациите, предлагащи изпълнителния съвет.

С. Т.: Все пак този правилник е дело на министър, а в закона няма такива правомощия. Законът дава изключителни права в ръцете на министъра. В крайна сметка законът е водещият документ. На практика права, дадени на научната общност, могат с правилник да се отнемат от този закон, където, лично аз мисля, че е системната грешка.

А. П.: Може би една от системните. Тук няма смисъл отново да се връщаме към детайлите. Хубавата новина в този смисъл е, че този закон за насърчаване на научните изследвания има няколко добре разпознати недостатъка. Липсата на дефиниция за фундаментални изследвания, съответно липса на дефиниция за приложни изследвания. Връзката между така наречените иновации и как те трябва да бъдат обвързани с фундаменталните изследвания и с приложните. Това е установено от одита, който Сметната палата извърши във „Фонд научни изследвания“. Беше направен одит на стратегията за научни изследвания. Прилагането на стратегията за научните изследвания е пряко свързана със закона за насърчаване на научните изследвания. Първата група препоръки в одита е свързана с това как този закон трябва да бъде модифициран.

С. Т.: Какви са препоръките на Сметната палата?

А. П.: Първите препоръки са към министъра, в които му е предложено да се направят корекции в закона за насърчаване на научните изследвания. Нещо, което за сметната палата е било липсващо, но в момента се готви, че няма установени и приети на министерско равнище критерии за оценка на научната дейност. Тези критерии те не са ги открили в самия закон и в правилника. На 19 септември министерството публикува в „Държавен вестник такъв правилник за оценяване на научните институции. В него вече има дефинирани и фундаментални, и приложни изследвания, и това какво са научните организации. Там вече има липси, което рефлектира едно мое наблюдение, че недостатъчно добре са изчели документа, преди да го публикуват.

С. Т.: Какви са празните места в този правилник?

А. П.: От моя гледна точка ще кажа само едно, което е много важно. Първото, което липсва е,  реалната научна продукция на научните институти, която е под форма на научни публикации. Тази първа точка липсва, а започват да гледат импакт фактора, въздействието на тези публикации. Според мен става дума за техническа грешка.

С. Т.: Техническа грешка или просто се отваря отново врата за някакъв субективен подход при разпределянето? В крайна сметка става въпрос за пари. Ако трябва да перифразираме йезуитите, дали в случая целта е да се оправдаят средствата?

А. П.: Обсъждахме документа с моя съпруг. Той е инженер и изрази мнение, че понякога тези правилници умишлено се правят с видими грешки, за да се даде възможност след време да се отворят и преправят отново. Тъй като правилниците могат да бъдат преправяни почти непрекъснато. Той може да излезе този петък и следващия петък отново да бъде преправян.

С. Т.: Достатъчна е публикация в Държавен вестник.

А. П.: Аз не знаех, че е толкова лесно. Не искам да търся конспиративни теории. Не ми се ще. Да се търси, че специално са пропуснати неща, за да се даде възможност… Може да се окажете прав и тогава ще ми бъде много мъчно. Защото не ми се иска всичко около нас да бъде така насочено, че да не е за доброто на самите нас.

С. Т.: По какъв начин научната общност успя да защити интересите на българската наука през тези 12 години откакто бе учреден фонда? Говорим за организация, която непрекъснато предизвиква скандали. Скандали най-вече провокирани от представители на научните среди. Хора, които бяха в едно или друго практическо ръководство на Фонда. Какви бяха мащабите, на финансовата подкрепа, които този фонд предоставяше на българските учени?

А. П.: Най-лесно е да започнем отзад, напред – с мащабите на средствата. Там средствата са ясни. Но тъй като зададохте един много важен въпрос, за защитата на българските учени, моят отговор е доста песимистичен и отрицателен. Не са защитени. За това си има и лична вина нашата научна общност, която не можа да намери платформа, така че науки, които на пръв поглед са различни, да получат общо място за встъпване. Вие без обща платформа не можете да защитите нищо. У нас разделението между инженерните, хуманитарните и точните, природните науки е толкова силно, че ние като че ли сме по-разделени помежду си, като в Големия каньон. Ние сме разделени в едни огромни върхове и се намираме в едни стръмни долини и не се виждаме, и не се разбираме и не си говорим.

С. Т.: Българската наука е паднала в много ниско дере?

А. П.: Това е положението, но не цялата. Може би, ако всички бяхме в една и съща дупка, сигурно щяхме да се консолидираме. Великите протести от 2012 г. също показаха нашето разцепление. Да не се връщаме назад в историята, защото това трябва да го правят историците, които имат друг инструментариум в анализа. Аз, като човек на природните науки, бих искала наистина да съществува един фонд за научни изследвания, където има правила, които не се сменят всяка година или дори на шест месеца. С малки маневри, такива, че ние, които сме свикнали да четем еднократно дебели документи, да не ги забележим как те промените непрекъснато пълзят. И при малките промени накрая осъмвате с един правилник, който не можете да го разпознаете. За две години има такива промени в правилника за Фонд „Научни изследвания“… всъщност има шест правилника, които са се променяли. Не ме питайте в момента точно кой от всичките работи!

С. Т.: Според Вас, като учен, по какъв начин трябва да бъде конструирано управлението на Фонда? Трябва ли да бъде независим от изпълнителната власт?

А. П.: Вие започнахте с това, което аз исках да кажа. Фондът за научни изследвания трябва да бъде независим орган. Не вторичен изпълнител на бюджета, на което ще да е министерство. Няма значение, всички министерства действат по един и същи начин. Той трябва да бъде на някакво ниво, както преди години е имало агенции или комитети, които са били със самостоятелно бюджетиране – или директно към Министерския съвет или, ако държавата продължава да твърди, че науката й е приоритет, може да бъде към Народното събрание. Въпреки, че икономически това не е много възможно да се направи.

С. Т.: Не, напротив. Възможно е. Защото бюджета ще се приема в Закона за държавния бюджет, а ръководството на фонда ще се избира от Парламента. Остана още една минута до края на нашия разговор. Да поговорим за това: какви бяха измеренията на финансовите средства, които постъпиха в българската наука и справедливо ли бяха разпределени те?

А. П.: Финансите са разпределени в една доста трудна крива. Между 2003 и 2007 г. парите нарастваха толкова малко – мога да кажа, че сумата на средствата между тези години е приблизително равна на сумата през 2008 г. Тогава целевото финансиране беше много рязко увеличено. Истинските скандали настанаха именно тогава. Хората видяха, че науката може да се финансира дори и в България на разумни равнища. Тогава се появиха огромните конфликти и огромното неразбиране, кое как трябва да се финансира.

С. Т.: Увеличението на средствата породи конфликтите. Това е нещо, което е хубаво да продължим да анализираме. Благодаря Ви за този разговор. Добре дошла отново в нашия видеоформат „Инфохолиците в действие“!

 

Категории Общество

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *