10. Тони Спасов: В СУ имаме много качествени преподаватели, но е нужен повече диалог

Видеоформат „Инфохолиците в действие“:

10. Тони Спасов: В СУ имаме много качествени преподаватели, но е нужен повече диалог

Бизнесът у нас вече осъзнава нуждата да инвестира във висшето образование

Видеофайлът на интервюто с проф. Спасов – ТУК

На 17 ноември един измежду професорите Тони Спасов и Атанас Герджиков ще оглави Алма Матер за следващите четири години. В две последователни издания видеоформат „Инфохолиците в действие“ на „Студия Трансмедия“ ви представя кандидатите за най-авторитетния пост в българското образование – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Научната кариера на проф. Тони Спасов започва в Химическия факултет на Софийския университет през 1984 г., където той защитава всички академични титли до професура през 2005 г. От 1999 г. до днес оглавява катедрата по "Приложна неорганична химия“.
Между 1999 и 2002 г. е зам.-декан на Факултета по химия и фармация на СУ, а от 2008 до средата на 2015 г. изкарва два последователни мандата като декан на факултета. 

Специализирал е в Дортмундския университет и е гостувал като изследовател и лектор в университети в Англия, Испания, Германия и Австралия. През 2012 г. Спасов става член-кореспондент на Българската академия на науките.

Студия Трансмедия: Днес започва кампанията на „Студия Трансмедия“ относно бъдещето на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Наричаме го „Дебатът за Университета“. В две последователни издания на „Инфохолиците в действие“ ще ви представим кандидатите за ректорския стол в СУ. Започваме с професор Тони Спасов, добър ден, радваме се, че сте тук. Идвате с участта на вечно най-младия в научните степени у нас. Но сега предстои друго изпитание, административно. Нека започнем от сегашното състояние на СУ, който се управлява все още от една значителна фигура в нашия живот – научен и не само, проф. Иван Илчев. Самият вие казвате, че той е човек достоен за уважение, с много висок морал и лични качества. Все пак обаче какво му трябва от тук насетне на нашия университет?

Тони Спасов: Да, университетът продължава да бъде и в момента национално отговорната институция за високо качество във висшето образование, за силна наука и световните критерии за наука са покрити в много от областите, и реализацията на нашите специалисти – бакалаври, магистри, доктори в повечето от специалностите е много добра. Тоест университетът изпълнява основните си функции на институция, създаваща ново знание, което предава на младите хора и също така е важна част от българската интелигенция – с всички научни, образователни програми и дейности. Тача че, в момента университетът си е в едно добро здраве, обаче е нужно, тъй като се променят световните условия – ние се конкурираме със световните университети както за студенти, така и в научната си дейност. Така че време е да се ускори темпа на развитие на СУ във всяка една от неговите дейности. Аз бих поставил акцент върху това: иницииране от бъдещото ректорско ръководство на едно ускорено развитие – както на образователната, така и на научната дейност.

С. Т.: Както обикновено в такива моменти става дума за пари – без тях няма развитие, няма напредък, инвестиция, така да се каже, защото общество, което не инвестира в образованието и науката няма бъдеще. В концепцията „Спасов“ какви начини за вкарване на средства в университета се предвиждат?

Т. С.: На първо време ако държавното финансиране, изразено чрез субсидията се нормализира, което би могло да стане с приемането на поправките в Закона за висшето образование, ние ще имаме едно вече по-солидно базово финансиране, покриващо основните ни дейности.

С. Т.: Влиза ли в това разбиране един интелигентен натиск върху изпълнителната власт за увеличаване на средствата за университета и за висшето образование изобщо?

Т. С.: Определено да. Има специалности – и педагогически, и природни, и други, които са системно недофинансирани от много години и това може да се докаже: знае се точно какви са разходите и това не са разходи за заплати на много преподаватели, това са разходи за всичко останало – за материално-технически условия за провеждане на обучението. Но освен този минимум, който трябва да осигури държавата, а аз съм съгласен, че държавата трябва да осигури минимума – заплати на преподавателите и служителите и средства за поддържане на материалната база – сгради, лаборатории, зали и т. н. Оттук насетне обаче ние трябва да мислим за повишаване на приходите в университета, извън бюджетни приходи. Това не е невъзможно, но иска голяма мобилизация на най-вече човешки ресурси, на човешкият капитал на университета. А тази мобилизация е трудно нещо. Аз успях да помогна тя да се осъществи в един от големите факултети на СУ, но преходът факултет – университет леко ме плаши, тъй като, бидейки много различни, а това се вижда в нашите спорове на академичен съвет или между декани, ние много трудно стигаме до консенсус дори за очевидно необходими за целия университет неща.

С. Т.: Например?

Т. С.: Например, ставало е дума за създаване на високо технологичен център – има такъв проект за кампус „Лозенец“, та веднага дава едно смущение най-вече извън тази област, че – каква е ползата от него, ще влезат ли нови средства…

С. Т.: Дали пък някой няма да ги отклони тези средства…

Т. С.: Да, точно така. А в конкретния случай ставаше дума за чисто осъвременяване на материалните условия, на научната и образователна инфраструктура и привличане на друг тип студенти – мотивирани, силни, от България и от чужбина. Като се създадат такива модерни условия и при наличието на качествени преподаватели, каквито имаме – нещо, което не бива да се подценява, това е вън от съмнение, тоест една очевидна полза за университета не трябва да бъде приемана под различен ъгъл, а като стъпка, която трябва да се извърви. Разбира се, много диалог, много убеждаване е необходимо, загуба на време, но очевидно без това не може.

С. Т.: Ще стигнем и до магическите думи „европейски програми, проекти, фондове“ и възможностите те да бъдат използвани, но преди това да изчерпим въпроса за възможната симбиоза между бизнеса и университета, защото в Щатите и не само там това се практикува масово и основната част от издръжката идва от корпоративния сектор, бизнесът инвестира във висшето образование и поръчва това, което му е необходимо.

Т. С.: Точно така. У нас го виждам на няколко нива. Все още има много какво да се направи, за да се оптимизират, променят учебните планове и програми, особено за магистърска степен, също докторантските програми, но те да бъдат създавани заедно с бизнеса. В България, колкото и да не е силно развит индустриалният сектор, въпреки всичко имаме големи предприятия, и чужди фирми присъстват у нас, те имат интерес да участват когато се предлага една учебна програма, един учебен план. Много модерни в последно време в цял свят са т. нар. интердисциплинарни учебни планове. Едни от най-търсените специалисти в момента са тези, които са на границите между класическите науки, те са атрактивните специалисти, те много по-лесно биха намерили реализация и ние трябва в тази посока да се ориентираме. И на трето място, казахте, корпоративни програми, пакети от програми биха могли да бъдат предлагани от представители на университета дори в по-общообразователен план: служителите на фирмите се радват, когато им предлагаме една по-богата култура дори по фундаментални дисциплини, и това вече се практикува. Те влизат в академичните среди, вече шест семестъра го правим с фирма „Актавис“, една от най-големите фармацевтични компании. По 20-30-40 човека присъстват и се срещат с академичните условия, които вече са позабравили или изобщо не са били в тях, и запознаването на този тип слушатели с една популярна наука, но наука – в никой случай не става дума за елементарни познания, – ги стимулира да бъдат по-активни и на своето работно място – да задават повече въпроси, самите те да мислят, дори когато изпълняват по-прости операции, по друг начин се отнасят и към управлението, с хората, които отговарят за интересите на фирмата. Тоест, създава се една култура, едно отношение.

С. Т.: В този случай не трябва ли да се поработи и върху манталитета на целия корпоративен сектор, защото тук това не е популярна практика, освен това в сегашното си състояние българският бизнес търси бързи печалби, а инвестицията в образование е дългосрочна перспектива и според мен бизнесът няма навиците да предвижда напред хората, които са му нужни?

Т. С.: Така е. Това го правят само представители на бизнеса, които дълбоко са осъзнали или им е подсказано, или пък са го видели в други страни, че по този начин стават нещата. Те осъзнават ползата от това, че продължаващото обучение е много важно и че то създава друг тип култура в техните служители. Аз видях това в чужбина, в Германия, пренесох го.

Т. С.: Вие имате много сериозен международен опит и присъствие зад граница…

Т. С.: Да, повече от шест години съм работил навън като преподавател, като изследовател, като гост професор в най-различни университети и наистина когато споделям опит го правя от първо лице.

С. Т.: …а не от преразказ…

Т. С.: Да, дразня се, когато нещо се наизустява или пък чуто нещо се предава като автоматичен отговор – чувал съм го и от преподаватели, и от министри – разкази за места, където никога не са били. Този опит ми позволява в преценките си, във визията, в стратегията да балансирам между онова, което всички ние искаме, но не знаем пътя към него, и между пълния застой, при който всяка крачка е трудна. Някакъв баланс между възможното и желаното се опитвам да поддържам във факултета, в който работя.

С. Т.: Тук ключовият въпрос е не какво, а как. Как ще стане това, какви са способите това да се случи и как са подредени приоритетите на проф. Спасов при едно евентуално управление на СУ?

Т. С.: Точно така. На първо време за съжаление трябва да се почне от една финансова стабилизация. Преди да говорим за нея обаче трябва да се види какви са основните разходи в университета. Без подозренията, че има нещо нечисто те трябва да станат много ясни, прозрачни за всеки, който се интересува – във и извън университета. Абсолютно трябва да е ясно, че основните разходи отиват за това, това и това. Тъй като ние дълго време основни нужди не покриваме със средства, например рефинансиране, ремонт на лаборатории, оборудване, имаме най-успешните природни факултети в цяла България, които се финансират изцяло от проектна дейност , често пъти на ръба на позволеното. Така че трябва да се види за какво се изразходват тези 10 – 15 милиона, които можем да наречем по някакъв начин свободни пари, тъй като всичко останало е целево – заплати, стипендии, проекти – те са целеви. Това трябва да е ясно. Тогава бъдещият ректор, ако това съм аз, ще може да направи някаква стратегия и с помощта на икономист, финансист, да мисли за някаква инвестиционна програма.

С. Т.: Ако стигнем до инвестиционната програма, коя ще бъде първата точка в концепцията „Спасов“?

Т. С.: Разбира се, винаги е по-добре да се започне с нещо, което може да се постигне за по-кратко време, да има мобилизиращ ефект. Но все ми се струва, че в тази ситуация трябва да движим някои неща паралелно. Трябва да върви работата по осъвременяването на учебните програми – директно във връзка с бизнеса, това може да се направи веднага и то се прави, но трябва да се разшири, но автоматично трябва трябва да тръгне подготовката на големи проекти по рамковите програми, както и по оперативните програми, особено „Наука и образование за интелигентен растеж“ – това трябва да стартира автоматично, аз съм го стартирал вече, длъжен бях, тъй като има една обща пасивност при смяна на ръководството. Ние изпуснем ли тези средства, които са заделени за създаване на модерна инфраструктура и тя не е само за природно техническите специалности, в посока креативни рекреативни проекти могат да участват и други факултети, ако ние изпуснем тази възможност да осъвременим базата си, трудно ще привлечем студенти, които трябва да избират между Холандия – България, Германия – България.

С. Т.: Като стана дума за тази тема, как ще привличате в СУ чуждестранни студенти?

Т. С.: Не е трудно, тъй като има бакалавърски и магистърски програми на английски език. Преподаватели има безспорно. В съседните страни извън Европейския съюз таксите както знаете са по-високи, това би стимулирало университета и неговите преподаватели. Никакъв проблем не е, но би трябвало да се помисли за комплексно обслужване – записване, битови условия. Но на ниво преподаване мисля, че ние сме атрактивни. В нашия факултет сме го тествали този подход – организирахме германска група  от немски университет ги обучавахме у нас. Наистина, нещата останаха половинчати – не по наша вина – и все пак всичко премина съвсем успешно. Виждал съм добра реализация и в други факултети на университета. Това не е проблем да се реши – по-силна реклама, по-добра Интернет страница, по-добра видимост на университета, малко повече постижения на университета да се изнесат напред, да се намерят  информационни пътища, достъпни пътища…

С. Т.: …Трудно показваме какво умеем в този бранш, пък и не само в него…

Т. С.: Изключително слабо се представяме в този план. Оставяме като че ли този вид реклама встрани, изключвам сайта, тъй като в него винаги има какво да се сложи – събитията са много даже, но оставяме всичко останало на нашите професори и преподаватели, които посещават чужди университети – конференции, симпозиуми, конгреси – те да бъдат посланиците на Софийския университет и на България, разбира се. Тази работа се върши брилянтно от някои наши колеги – и в научната дейност, и в образователните дейности, разбира се. С това трябва да се гордеем, но всичко това трябва да се показва и популяризира по някакъв начин.

С. Т.: Има ли значение, формално погледнато, дали през следващите години университетът ще се управлява от хора на точните науки или пък от представител на хуманитарните специалности. Има хора, които и от това се влияят, даже се и притесняват.Има ли значение това?

Т. С.: Със сигурност стилът е различен. Най-малкото защото за хуманитаристите или за природника някои неща са по-ясни от други и, струва ми се, че не може да няма разлика в стила. Но, преди да говоря за стил, по-важна според мен е отдадеността. Ако хуманитаристът или природникът е приел университета за своя кауза – че ляга и става с идеята, че всичко трябва да се прави в негова полза, мисля, че това е по-важно условие от принадлежността към определена наука. И, разбира се, много е важно бъдещият ректор – аз или Герджиков, –  да умее да състави силен екип. Това е нещо, което съм доказал, че мога да правя, предполагам, че и той може, тъй като ректорът сам не би успял.

С. Т.: Личи, че в тази кампания се говори на различен език, за разлика от изборите и кампаниите на други места и това е добре, тъй като става въпрос за интелигентни хора. Хората от хуманитарния сектор обаче все пак се вълнуват от това дали хуманитарните специалности ще имат възможност да развиват дейности, които са свързани с по-висока принадена стойност, евентуално под ваше ръководство?

Т. С.: Мисля, че притеснение не трябва да се изпитва, тъй като човек, който мисли за целия университет очевидно първото нещо, което ще направи е да отиде там, където не са му ясни проблемите, а и дори силните страни, ще работи в полза на всеки факултет, специалност, група и дори отделен човек, решил да допринесе. Добавената стойност – това е сума от много стойности в науката.

С. Т.: За да завършим – основните ви противоречия с проф. Герджиков – къде са те?

Т. С.: Едва ли са противоречия…

С. Т.: …различия…

Т. С.: Различия са по-скоро, да. Като че ли, имаме различен тип подход. Аз, смея да знам, че бих бил успешен заради откритост – не твърдя, че той не е, – заради доказана прозрачност във всяко нещо, което съм правил. Пак казвам, не хвърлям сянка върху него, не правя това сравнение, но казвам, че тези качества включват професионално отношение, уменията една стратегическа цел да бъде представена като изпълним план, да се мотивират хората да изпълнят отделни, по-малки части от него – в това виждам едно мое можене, предполагам, че и той го може. Може би основната ни разлика е в различния ни опит – аз съм бил близо 8 години декан, много години ръководител на катедра, дълги години ръководител на големи екипи, изпълнявал съм международни проекти като ръководител. В чужбина съм  изпълнявал проекти – като че ли точно този опит той го няма. Аз пък нямам административния му опит – неговият опит като заместник-министър, опитът му на заместник ректор.

С. Т.: Де да бяха всички дебати у нас на този фон, на това равнище. Така или иначе сега говорим за дебата в Софийския университет. Последно, преди да завършим, ще сбъркам ли, ако кажа, че Ректор на Софийския университет е най-високата позиция в българското образование?

Т. С.: Мисля, че не и който бъде избран трябва така да го почувства и да носи тази тежест като отговорност.

С. Т.: Благодаря! Успех!

Виж видеофайла на интервюто с проф. Спасов тук

Категории Общество

1 коментар към “10. Тони Спасов: В СУ имаме много качествени преподаватели, но е нужен повече диалог”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *