2. Валери Колев: В ЕС бюрокрацията замества демокрацията

Видеоформат „Инфохолиците в действие“

2. Валери Колев: В ЕС бюрокрацията замества демокрацията

Ако този натиск продължи, под въпрос е цялата европейска цивилизация

 
 
„Инфохолиците в действие“ е публицистична периодика на „Студия Транмедия“. В нея, под формата на интервю, всеки вторник значими представители на българската интелигенция ви предлагат експертиза на ключови казуси – вътрешни, международни или глобални. Форматът съдържа видеофайл на разговора с доц. д-р Валери Колев,  текста на съдържанието и снимки.

 

Доц. д-р Валери Колев е български историк, роден в Пловдив и възпитаник на тамошната Английска гимназия. Завършил е Историческият факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Докторатът му по нова българска история е за общинската политика на Народния блок в годините на Световната икономическа криза от края на 20-те години на ХХ в. Изследователските му интереси са в сферата на политическите партии, взаимодействието между централните и местните власти в България и съседните балкански страни, проблемите на конституционализма и правовия ред. Преподава и се интересува от еволюцията на българската външна политика през ХХ в. доц. Валери Колев

Има оригинален поглед и върху текущите политически събития и особено – върху състоянието на националните държави в преходните периоди и опитите за мега-интеграционни проекти. Специализирал е и е чел лекции в чуждестранни университети като Оксфордския университет във Великобритания, Централно-европейския  в Будапеща, Виенския университет и др.

Студия Транмедия: Г-н Колев, в нашето първо интервю от формата „Инфохолиците в действие“ политологът Спасимир Домарадски засегна темата за предизвикателствата пред свободата в Централна и Източна Европа. Нека да разширим периметъра и да разгледаме предизвикателствата пред цяла Европа и пред Европейския съюз в частност.

Валери Колев: Разликата между Европа и Европейския съюз е очевидна, макар че има видима тенденция да бъде подменяно общото понятие Европа с частното – Европейски съюз. Защото трудно е да приеме, че държави като Швейцария, например, или пък Сърбия, Норвегия, Беларус, Украйна, Русия, Монако не са Европа. ЕС като всяка една империя се опитва да усвои и чуждото.

С.Т.: Но това на пръв поглед е империя без император.

В.К.: Тази империя е странно структурирана, разбира се доста по-модерно от обичайния вариант. Дали ще го наречем император или президент, това е друг въпрос. Но тя е централизирана и става все по-централизирана и на практика срещу тези общи предписания, които имат задължителен характер, все повече държави започват да роптаят. Спомням си, че в края на 2013 г. британският вътрешен министър  Тереза Мей, която между другото изкара десетгодишна борба с рака, направи ревизия в нейния ресор, на британското вътрешно министерство, за всички  практики, наложени от Европейската комисия в нарушение на Лисабонския договор. Тя извади над 500 такива предписания, които са в нарушение на Лисабонския договор и повече от 300 от тях бяха отменени веднага, а за останалите започна доуточняване, т.е. виждаме една настъпваща инвазия на ЕС. И не е случайно, че основните критики, особено в Обединеното кралство са че референдумът от 1974 година, с който Великобритания влезе в ЕС е вече невалиден, там референдумът беше за влизане в една икономическа общност, с което всеки е съгласен, но не става дума за централизирана общност, за подменяне на традиционни национални институции, които, трябва да отбележим, в част от европейските държави функционират перфектно, не всички са недобре функциониращи демокрации. И тук големият въпрос е за суверенитета на отделните държави, доколко част от него може да бъде отстъпен и прехвърлен в центъра. Пак ще дам пример от Великобритания, защото ми е най-добре позната картината на Острова – там има една голяма група съдии и юристи от най-големите университети, която заведе дело срещу Короната, затова че с ратификацията на Лисабонския договор тя всъщност е нарушила клетвата при коронацията – да брани местните традиционни права, свободи и институции, установени през вековете. Всичко това създава големи проблеми и там, и в други страни по аналогия. Аз например не виждам какво демократично има в това да не бъде зачитана волята на народа, пряко изразена чрез референдум – Холандия, Франция, Ирландия. Най-първият случай беше Дания и тръгна нарицателното „датски референдум“, когато след по-малко от година го повториха и се получи точно обратният резултат. Значи, за ЕС референдумът е валиден само ако дава резултат, който се желае. По същият начин и с правителствата, на някои места бяха свалени абсолютно легитимни правителства, които просто не са съгласни с общата политика на Брюксел, съществуват отвратителни технократски административни механизми, които действат в такива ситуации. Разбира се това не се получава в големите европейски държави, но във всички средни и по-малки това е възможно. Да вземем Гърция, най-фрапантният пример.

С. Т.: Да, но тази свръх централизирана власт не се е самосъздала, тя произлиза от някъде.

В. К.: Централизация на властта има и в някои от националните държави, например Франция е силно централизирана национална държава. Но според мен тази обща централизирана европейска власт идва от измамата, в основата на всичко е измамата и като погледнем прословутото изказване на Жак Атали как трябва да се върви към интеграция, то населението очевидно ще я отхвърли и тогава тя може да се постигне с измама, като се представят технократски стъпки, говори се за ползи.

С. Т.: Кой е магьосникът отзад, да подразбираме ли някакво задкулисие?

В. К.: Всъщност задкулисието е тази бюрокрация, която има полза от ЕС, тя не е само брюкселската, тя включва и местните бюрокрации. Бюрокрация, която действа на принципа на колониалните администрации. Тържество на бюрокрацията, а не на демокрацията. Напоследък ми попадна един много интересен документ, преведен вече на английски. Става дума за едно странно и секретно заседание на най-елитните нацистки икономисти и финансисти, веднага след разгрома на германската армия при Москва. Още през 1942 г. те се събират в Берлин на поредица от заседания и оставят документ от 40-тина страници, в който се обяснява какво трябва да се прави, ако Райха загуби войната – това е най-първият известен на мен подобен документ. И за какво мислите става дума: разбирателство с Франция и създаване на Европейски съюз! В сложни кризисни или военни условия се мисли екстремално и стратегически. Идеята е да се помирят с вечния противник и всъщност да си поделят Европа, което не е голямо изключение – да не забравяме големия конфликт от края на 19 век между Великобритания и Франция до какво води – до Entente Cordiale – сърдечното споразумение. И от там до световните войни.

В сегашния случай виждаме, че доминират две държави, които не допускат онази кротка демокрацияq основана на зачитане на правата, въпреки че се говори точно обратното, но то всъщност е кавър версия – димна завеса, за да се прикрие истината, та не се допука онази кротка демокрация, характерна за Британския модел – собствено управление, права на личността. Напротив, имаме едни централизирани държави – Франция под лека принуда, а Германия с цената на две загубени световни войни – в които елитите са се научили да лъжат. И оттук между тях има основа за договаряне. Не бива, разбира се, да абсолютизираме – че става дума за целия немски елит, целия френски елит. Но за съжаление елитите на големите партии във водещите две европейски държави правят така. И никак не е случайно, че третата голяма европейска страна, която е постоянен член на Съвета за сигурност(Великобритания – б.а.), бивша велика сила, разполагаща с атомно оръжие, доста се съпотивлява на този процес и виждаме как използва всяка възможност, за да излезе от новите елементи на централизация – извън Еврозоната, извън Шенген. Тук винаги съм си задавал въпроса дали британската дипломация е по-некадърна от българската, която иска точно обратното. Защото в момента ние с Великобритания сме в една и съща позиция: членове на ЕС, без да членуваме в Еврозоната и Шенген. И някак си не ми се вярва, че в София са по-далновидните.

http://transmedia.bg/upload/show/654С. Т.: Е, все пак единият не иска, а другият не го пускат в зоната и Шенген…

В. К. Да, това всъщност е разликата и аз не мога да разбера защо ние искаме да влезем вътре. Защото виждаме дори, че в Гърция наскоро се обсъждаше връщане на драхмата.

С. Т.: При това положение обединението на Европа непременно ли е обречено на гибел? Като тръгнем от идеята за Общия пазар от 50-те години, търговските и митнически споразумения, та до ден днешен – къде се деформира, къде девалвира идеята за обединена и добре функционираща Европа, със зачитане на всички национални специфики?

В. К.: Идеята се деформира точно тогава, когато начело застана бюрокрацията. До едно време, заедно с всички споразумения за въглищата и стоманата, за митата, включително и в културно отношение, нещата бяха спокойни, защото точно тогава националните държави действаха и се разбираха помежду си. Вярно, правеха го бавно, но пък сега като виждаме колко е бърза реакцията на изключително модерния Европейски съюз по бежанската криза, например. Да не забравяме, че преди повече от пет години имаше хора, които предупреждаваха в Европейския парламент точно за тези неща, които стават в момента. Можем ли да си представим например, че ЕС получава Нобелова награда за мир, при положение доминиращите изказвания на големите парламентарни групи вътре бяха за бомбардировка на Сирия, бомбардировка на Либия. Какво миротворско има в това? И това е близко до случаят с Барак Обама. Наскоро прочетох една статистика, която показва, че носителят на Нобелова награда за мир Барак Обама е бомбардирал повече държави отколкото неносителя Буш-младши: единият е бомбардирал само четири, другият вече седем, почти два пъти повече, а до края на мандата си има още година и половина, тоест може да ги удвои.

С. Т.: Да се върнем на бежанската криза. Какво не улови или не долови Европа, за да се стигне до сегашната почти катастрофална ситуация, какво убягна?

В. К.: Аз мисля, че Европа е един от основните виновници за тази криза. И жертва също така. То е точно като във военното дело, когато атакуваш неразумно някого, когото смяташ за противник и накрая противникът навлиза на твоя територия и обсажда столицата. Защото в момента точно това става. Бомбардировките в Либия, бомбардировките в Сирия случките в Ирак, особено втората война, тези неща, които бяха направени без съгласието на Съвета за сигурност на ООН, утвърденият международен орган за взимане на такива решения, всичко това в момента рефлектира много силно върху Европа. Да не забравяме, европейски самолети, натовски самолети, а ние сме членки и на двете, разгромиха инфраструктурата на тези държави и унищожиха физически жилищата на тези хора, там няма водопроводи, няма електричество, няма как да се живее. Какъв е резултатът – масирано нашествие в Европа. А там  със сигурност живееха, по-добре отколкото някои части на Европа.Валери Колев и Емил Янев

С. Т.: Има ли някакво ехо от колониализма във всичко това?

В. К.: Има със сигурност. Защото виждаме как езикът на старите колонизатори продължава да се говори и да се изучава с предимство в тези държави и респективно виждаме как бежанците се ориентират в тези посоки – френско говорещите араби предпочитат Франция, англо говорещите минават транзит през Европа и не ги интересува нищо друго, освен Острова. И тук трябва да кажем, че разликата в местното законодателство в ЕС относно даване на убежище е много голяма и тези богати либерални държави от типа на Великобритания и Германия, те просто изсмукват бежанците към своите територии с това либерално законодателство. И английското общество например си задава въпроса защо се полагат повече грижи за тези емигранти, ако въобще са емигранти, отколкото за местното население. Защо се осигурява за едно многочленно арабско семейство самостоятелна къща, каквито случаи има твърде много, изнесени от британската преса, а има ветерани, които са се били за Короната, а спят по тротоарите и под мостовете. Нещата наистина са много объркани. Още по-лошото е, че няма невинен в цялата тази ситуация. Големите партии от европейското политическо семейство ЕНП, ПЕС и ПАСД са изключително виновни за това, което се случва. След като направиха огромно количество грешки, те имат претенциите отново да бъдат избирани, и пак те да управляват.

С. Т.: До къде може да доведе този процес – от една страна с бежанската криза, която вече не е криза, а бедствие и от друга страна – съдбата на самия ЕС, вече съществуват ясни центробежни сили?

В. К.: Бюрократичната централизация води до днешния тип състояние – кризи, конфликти и опасност от разпад. Докато обратно, децентрализацията и търсенето на местни най-добри решения води до това, че някои ще умрат, други ще оживеят, но Европа ще оцелее като цивилизация.

С. Т.: Тя и да оцелее като цивилизация, етнически няма да е същата след това нахлуване, а и потенциално ислямизиране.

В. К.: Както добре го казва казва американският един от водещите консервативни мислители в САЩ със сръбски произход Сърджан Трифонович, имало е конкиста, имало е и реконкиста. Завладяване и отвоюване. Ако нещата станат много на зле, има опасност от реконкиста и тогава знаем от историята какво се случва. Реконкистата е поради конкистата, ако няма завоевание, няма отвоюване. И това, което много хубаво схваща Трифонович, давайки примери с Шарл Мартел, който разбира арабите при Поатие и нашия хан Тервел, който прави същото при Константинопол, та той казва, че сега чуждото нашествие има едно голямо предимство – то има изградени структури вътре в Европа, които т.нар. либерална система допуска, а тя е либерална към чужденците, но не и към местното население. Просто ЕС се оказва съюзът на щастливите кокошки и нещастните хора.

С. Т.: Да обобщим. Един век назад, след Първата световна война, Уудро Уилсън прокламира, че е нужен безопасен свят за демокрацията, в средата на 20 век, малко преди задаващата се Втора световна война британският премиер Стенли Болдуин обърна формулата обратно и предвиди, че е нужна безопасна демокрация за света. Сега, вече след началото на 21 век демокрацията има ли бъдеще в този си вид и опасна ли е тя за света?

В. К.: Всяка политическа крайност води до определен тип опасности, особено ако е възприета в по-масови форми. Тъй като ние живеем в Европа, първо сме евроцентристи. И да направим една проста сметка: по-голямата част от населението на земята в демократични условия ли живее? Само да погледнем един Китай.

С. Т.: Но можем да погледнем и един Сингапур, населен основно с китайци – един малък, но богат и щастлив в своите политически окови народ. Това може ли да бъде моделът на бъдещето?

В. К.: Абсолютно е възможно. Ако се стигне до толкова голяма разлика в стандартите както в Сингапур и съседна Малайзия, която пък е с изключително висок стандарт в сравнение с други държави, да речем Индонезия, напълно възможно е това да е моделът. Хората имат възможност спокойно и разумно да изберат какво предпочитат – благоденствие или политически свободи. Ами в богатия Сингапур и до момента действа телесното наказание –  наскоро германец и американец бяха наказани за престъплението, че правят графити. Хванали ги, съблекли им панталоните и им ударили един хубав бой, освен че ги вкарали в затвора за няколко месеца. И това е останало от британската колониална администрация, която някога е въвела такова право, сега напълно недемократично, но възприето от това общество като нормално.

С. Т.: Едно проспериращо, богато, добре образовано общество, което приема доброволно политическата несвобода като нещо нормално…

В. К.: Тук трябва да си зададем въпроса дали очакваме в някакво обозримо бъдеще всички държави да се управляват по един и същи начин, т.е. да бъдат демократични както европейският запад го разбира. Демокрацията, подобно на авторитаризма и тоталитаризма има много лица. Да не забравяме двете най-близки от успешните западни държави – САЩ и Великобритания – те имат коренно различно политическо устройство, а иначе изповядват едни и същи ценности: едната е република, другата е монархия, в едната има върховенство на парламента, в другата на президента, едната е със силно централизирана власт, другата разчита на децентрализацията.

С. Т.: Да приключим. Кой модел на демокрацията е не най-правилният или най-успешният, а с най-големи шансове да просъществува?

В. К.: Според мен това е този, който е свързан с конкретните исторически корени, особено когато говорим за Стария свят, ние не сме емигрантско общество. Тоест националната държава. Това не означава националистическата държава, в която е ясно коя нация е мнозинство или ако не е ясно, има отдавна установени механизми за единодействие между две етнически равностойни групи, ясно е коя е доминиращата религия или има баланс между две религии. Изобщо нещата трябва да се променят спокойно и бавно, без никакви резки движения. А този натиск под който е поставена Европа в момента поставя под въпрос цялата европейска цивилизация.

ВИЖ ТУК видеозапис на интервюто с доц. д-р Валери Колев.

Категории Общество

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *