Митничари без граница

Реформи и други неща

Митничари без граница

Ще отстъпи ли властта на полицейския протест или ще последва примера на Грузия?

Един синдикалист от полицейските профсъюзи заплаши гражданите на републиката по БНР, че ако държавата не изпълни „социалните“ им искания – разбирай, 20 заплати накуп при пенсиониране, нашата полиция вече няма да ги пази. Ако пък в дома на някой от тези нещастници избухне пожар, то да се оправя сам. Надзирателите от затворите също могат да оставят без надзор „местата за изтърпяване на наказания“ с всички произтичащи от това последици. Граничните полицаи пък ни стряскат, че границата ни ще стане неохраняема и бежанският поток ще ни залее до пълно потопяване.

Ако питате самите граждани, сиреч тези, които плащат заплатите на полицаите и военните, повечето биха се съгласили с мерките на правителството. Защото всеки, в един или друг момент, е бил потърпевш и е имал нужда от помощта на полицията. Знаем колко са му помогнали. Не е ясно какъв процент от тези граждани изобщо са търсили подобна помощ. Случаят с циганите във Видин, пребили жестоко безпомощна възрастна жена, хванати и после пуснати, е много показателен. Защото след като са ги пуснали, са ги „хванали“ отново. Внучката на жертвата нашата колежка Милена Нейова казва нещо много важно, което обяснява не просто случая, а ситуацията в държавата: „Ами ако не бях журналист? Щяха ли да си мръднат пръста? Колко такива случаи са пропуснати и премълчани?“ И още: „Докога журналисти ще вършат работата на полицията и прокуратурата.“

От реакцията на министъра на МВР Румяна Бъчварова по исканията на полицаите стана ясно, че властта е напълно объркана какво да предприеме – да отстъпи ли, да не отстъпва ли? Поведението на синдикатите е наистина арогантно и заплашва от съвсем реален разпад държавата. Предполага се, че Бъчварова знае, че полицията в България е втора по численост на глава от населението и една от последните по ефективност в ЕС.

Но ако трябва да бъдем честни, вината за това дередже далеч не е само на полицаите или на военните, или на пожарникарите и т.н. А чия е тогава вината? Обичайният отговор в подобни случаи е, че вината е на цялото общество. Не, няма да приложим дежурната алабалистика за оправдание на всичко ставащо и като философско обяснение за кривия свят. Вината е винаги конкретна, откакто свят светува.

Вина за чудовищната неефективност на нашата полиция е, че тя винаги е била играчка в ръцете на властта. На всяка власт. Всичко е направено така, че корупцията да е най-естественото нещо там. По този начин чрез рушвети гражданите доплащат не особено високите заплати на униформените, а останалите се правят, че не забелязват.

В случая конкретната вина обаче е на финансовия министър Владислав Горанов и нагоре по йерархията до премиера Бойко Борисов. Като следствие и продължение на веригата от грешни решения – умишлени, от глупост и некомпетентност, но все пак грешни.

И какво се получава – една верига от грешки, в която всяка следваща е производна от предходните. И изход се не види. Полицаите са неефективни, защото са неквалифицирани и корумпирани. Реформата не може да тръгне, защото полицаите са нахални и алчни, тъй като могат да рекетират държавата. И, както каза онзи синдикалист – все ще е така, до победата! Заформя се нещо като параграф 22, но много по-безизходен. И в края на краищата властта ще бъде принудена да отстъпи. Защото положението е такова. То винаги е такова.

Не че не трябва да се свият несъразмерните бонуси, наричани кой знае защо „социални придобивки“, за „добре несвършената работа“, ако се налага, с всички произтичащи от това последици. Но управляващите мислят само за една последица – дали няма да паднат от власт при по-резки движения. Това е и мечтата на опозицията съответно.

Но тези мерки, които министър Горанов предприе, бяха направени удивително недалновидно и тъпо – тоест поредното грешно решение. Ако властта не иска реформи в сектора, а само приказки под лозницата, трябваше да почне точно оттам – да разбуни кошера на гилдията, да даде обилна храна на опозицията и други заинтересовани лица за политически пиар, и да настрои обществото максимално на вълната – знаем ги тия. В този гмеж и хаос какво ще се случи ли? Властта ще отстъпи, това ще се случи. Защото е заинтересована.  И за реформи ще се говори само по неправителствените стъгди и мегдани, колкото да се отчита субсидията. Както и по интернет форумите.

Впрочем там се появиха и най-смислените, най-духовитите и аналитични материали по темата.

Един от потребителите на полицейски услуги обобщи във ФБ протестите съвсем лаконично: „Протестът е най-хубавото, което съм видял от полицаите през този четвърт век.“

Колежката Вени Гюрова написа един кратък текст, който трябва да прочетат на глас при някое от заседанията на Министерски съвет. Няма да им отнеме много време, кратичко е. Но е по-смислено от 200 страници доклад по темата.

„Денят, който промени Грузия!

Това е денят, в който в Грузия за няколко часа уволниха 40 000 полицаи! В продължение на реформата за две години от работещите в МВР 85 000 служители са уволнени 75 000, разпуснат е цялостно КАТ. Три месеца грузинците са били без контрол по пътищата, но са проявили невероятно гражданско съзнание и поведение и са гласували пълен кредит на доверие на правителството, за да може да проведе реформата. Впоследствие щатът е бил редуциран до 26 000, като 4000 от тях са в гранична полиция. На работа не е назначен НИТО ЕДИН бивш служител на правоохранителната система, дори тези с юридическо образование. Рейтингът на полицията е скочил от 10% на 84%, а въоръжените грабежи са намалели с 80%. Грузинският полицай получава между 400 – 600 долара, има право на премии. И толкова – никакви други екстри.

Крайно належащо е да си внесем някой грузинец да опатка и тукашните бандити. Лошото е, че украинците вече си го взеха Саакашвили, но все ще се намери някой друг подходящ. При наличие на воля и смелост, разбира се.“

Категории Политика

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

1 коментар към “Митничари без граница”

  1. Вени Гюрова, благодаря ви! Кого да сезирам за малко акъл от Грузия – не че ще ме чуе някой, нали аз съм простоват електорат, който пак няма да гласува на следващите избори. Синът ми трябваше да пропътува 300 км тъкмо по време на милиционерските протести, помолих го да изчака поне ден, но той все пак тръгна – и какво? Питах го – сине, нямаше милиция, трудно ли беше да оцелееш по пътя от Албена до София? Пък то кротичко се засмя и рече – мамче, много ми беше хубаво без милиция, и не само на мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *