След изборите: накъде?

Турция

След изборите: накъде?

 

В неделя турските избиратели за втори пореден път отидоха пред избирателните урни и, опровергавайки всички прогнози дадоха убедително властта на АКП -партията на президента Таюп Ердоган. Както Студия Трансмедия вече ви информира, АКП спечели 316 места в парламента и така си осигури солидно мнозинство, за да състави самостоятелно правителство – възможност, която тя загуби през юни за пръв път след идването й на власт през 2003 г. Това беше шок за експертите. Както писа анализаторът Майкъл Коплоу, "Не познавам сериозен анализатор на Турция, местен или чужд, който да прогнозира това".

Резултатите от изборите се обуславят от вътрешни и външни фактори. Във вътрешен план трябва да се изтъкне, че победата на бъдещата и бивша управляваща партия стана реалност на фона на много агресивна националистическа кампания, показвайки, че АКП държи в ръцете си юздите на турската политика. Всъщност в основата на кампанията на победителите застана темата за стабилността. Цели 12 години Ердоган и неговата партия държаха парламентарното мнозинство. След неубедителната си победа през юни Турция определено изпадна в период на размирици. През юли беше изоставено примирието с ПКК и отново започнаха кръвопролития в десетилетния конфликт между турци и кюрди. През октомври ИДИЛ осъществи най-голямата терористична атака в историята на Турция – бомбените взривове в Анкара, убивайки 90 души. За АКП тези събития дадоха аргументи за кампанията – точно стабилността, която за партията означава пълен контрол над властта. Очевидно турските гласоподаватели купиха тези аргументи на предизборния пазар и гласуваха масово за Ердоган.

Както спомена Синан Юлген – гостуващ изследовател към фондация "Карнеги": "АКП предложи един наратив на стабилността, който тя успя да свърже с продължаването на еднопартийното си управление…Този наратив се оказа много по-ефективен, отколкото мнозина очакваха, особено на фона на увеличаващата се политическа нестабилност, организираните от Ислямска държава терористични атаки и засилващото се насилие, свръзано с ПКК".

Този аргумент е силно свързан с доста силни националистически нотки, навлезли дълбоко в реторичните похвати на АКП. "През последните години Ердоган се примъкна към националистическата, антикюрдска десница", заяви Стивън Кук – старши изследовател към Съвета за международни отношения във Вашингтон. Така, поне в тези избори, АКП свърза малката Партия на демократичните народи, която е съставена предимно от кюрди, с връщането на ПКК на позициите на насилствените действия.

Подобен подхо определено отклони гласове от прокюрдската партия, която се беше възползвала в юнските избори от привличането на либерално мислещи турци, които не са кюрди. Същевременно тактиката на АКП привлече гласове и от малката дясна националистическа партия MHP, които този път гласуваха за по-сигурното – АКП. Съчетано и с по-голямата избирателна активност това обяснява големия успех на АКП. Или, както пише Коплоу: "Както вече се беше случило няколко пъти през последните петнадесетина години, политическите инстинкти на Ердоган се оказаха по-силни от тези на другите".

Всъщност изборите промениха съществено политическия пейзаж в Турция. Определено, АКП държи в ръцете си юздите на турската политика – нещо, което не беше така преди 1 ноември. След изборите през юни мнозина предположиха, че с доминацията на АПК вече е приключено. Това беше логичен извод с оглед намаления икономически растеж след бума от последното десетилетие. Продължаващият конфликт в Сирия и напливът на бежанци би следвало да демонстрират неефективността на възприетия от Анкара политически курс. Освен това мнозина избиратели може би бяха изплашени от авторитарните тенденции на Ердоган и стремежа му да разшири чрез промени в конституцията своите пълномощия за сметка на тези на министър-председателя. Всичко това определено допринесе за по-слабите резултати през юни. Нещата даже се влошиха оттогава. Два дни преди вота цитираният анализатор Коплоу каза, че "няма нито един проблем в Турция, за който хората да са в състояние да кажат, че сега са по-добре, отколкото бяха преи 4 години".

И въпреки това, АКП спечели. Това говори за политическия нюх на Ердоган, който успя да се възползва от страха от нестабилност. Освен това резултатите говорят и за идеологическата и програмна безпътица на силнофрагментираната опозиция

Освен това обаче има и нещо доста по-съществено. АКП е консервативна, ислямистка партия и за много турци очевидно това е привлекателно. Извън големите градове турия съвсем не е онази светска държава, за която я мислят на Запад. Много турци харесват АКП и са готови да я подкрепят, независимо от несъвсем успешната политика в последните години. "В крайна сметка, Турция е една доста социално-консервативна страна, а АКП е партията на социалния консерватизъм"., обобщава Коплоу.

Какво да се очаква в близко бъдеще?

Очевидно, с управлението на еднопартийното правителство на АКП, Ердоган ще може да преследва онова, което той счита за основна цел на своята политика и на своето политическо наследство, за което със сигурност мисли след толкова дълго управление. Според цитирания анализаторр Юлген, "АКП вероятно ще разчете резултатите като зелена светлина за прокарване на своята политика във всички възможни посоки".

.Въпреки това обаче, съвсем не е ясно какво точно ще предприеме АКП, поне в краткосрочен план. Вероятно "най-горещия картоф" е конфликтът с ПКК. Агресивната реторика и някои конкретни действие по време на кампанията могат да бъдат разчетени като сигнал за ожесточаването на военната кампания срещу ПКК. В исторически план обаче, АКП винаги  е била относително миролюбиво настроена къ м кюрдския конфикт – да не забравяме, че именно тя започна през 2013 г. мирния процес с кюрдите и може да се предположи, че със засилените ѝ властови позиции партията може да възобнови мирните преговори и търсенето на съответно решение. Съществуват доста възможни пътища за маневри по най-важния за турските политици проблем – кюрдския и е възможно да се търсят и мирни решения на проблема.

Резултатите от изборите предолага и възможността Ердоган да се опита още един път да разшири своите правомощия. За това се нуждае от квалифицирано мнозинство от 330 депутати за промяна на конституцията. Това означава, че му е необходима подкрепата на поне една от малките партии, които засега отхвърлят всичките подобна възможност. Това не пречи той да опита отново.

"По конституционния въпрос резултатте определео ще поддържат живи аспирациите на Ердоган", счита в заключение Юлген. "Те бяха почти умрели след юнските избори, но при този изход той е в състояние да съживи президентските си амбиции".

След изненадващата победа анализаторите очевидно не трябва да бъдат сигурни в нищо, когато правят своите прогнози за мирния процес, президенската институция и който и да е друг проблем на страната. Ердоган е прочут с това, че е непредсказуем и е хаартно да се предсказва въобще каква ще бъде следващата му стъпка.

Сигурното нещо е, че страната е изправена пред огромни проблеми и предизвикателства – дори по-големи от тези през 2003 г., когато силният човек в Анкара пое властта. Според Сидни Кук, "в много отношения Турция на Ердоган днес прилича много на страната, която той наследи през март 2003 г., когато стана за пръв път премиер".

Показателно е, че темата за членството на страната в ЕС не беше в центъра на политическите дебати през октомври 2015 г. Както и че твърде рядко се споменаваше името на Кемал Ататюрк, а главният идеологически и политически опонент на Ердоган продължава да бъде емигриралият в САЩ проповедник и политически лидер Фетхуллах Гюлен – именно неговият телевизионен канал беше забранен в седмицата прези изборите.

Категории Конфликти

Автор: Костадин Грозев

Доц. Костадин Грозев е завършил Английската гимназия в Пловдив (1980), след което завършва история в Историческия факултет на СУ (1985). Д-р по история от 1990 г. с дисертация за Демократическата партия в САЩ (1969-1972). От 1990 г. е старши асистент, от 1993 г. - главен асистент, от 2007 г. - доцент към катедра "Нова и съвременна история". Автор на множество статии, студии и други изследвания в областта на сравнителната история на ХХ в., международните отношения и Студената война, избори, кампании и избирателен процес в Европа и САЩ. Статии от него в "Студия Трансмедиа": 26.06.2015 - Quo vadis EU?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *