Защо и как Сталин напусна мавзолея на Червения площад?

Редакция "Трансмедия"1 ноември 20155 август 2016Цивилизация

В неделния ден Студия Трансмедия ви предлага един фото-разказ, открит посредством пост във Фейсбук, в който се разкриват интересни подробности около това как "бащата на народите" Йосиф Висарионович Сталин в нощта на Хелоуин – 31 октоври 1961 г. напусна мавзолея на Червения площад и е погребан край Кремълската стена.

Късно през нощта на 31 октомври 1961 г., по времето когато целия англо-сакстонски свят отбелязва Хелоуит, на Червения площад в Москва е проведено мероприятие, което абсолютно се вписва в контекста на "чуждия празник". От мавзолея е изнесено тялото на Сталин.

Решението за изнасянето на тялото на вожда е взето съвсем в навечерието на събитието – на 30 октомври, по време на закрито заседание на ХХІІ конгреса на КПСС. И до днес обаче е загадка защо решението е приведено веднага в изпълнение – само денонощие след взимането му.

Формални инициатори на изнасянето на тялото са работниците от Кировския машиностроителен завод в Ленинград, а някакъв техен делегат под името И. Спиридонов обявява от трибуната на конгреса предложението като инициатива на Ленинградската партийна организация. Решението е прието единодушно, а информация за него е публикувана във в. "Правда".

За непознаващите тънкости на руския език една делегатка казва

Вероятно властите са се опасявали от възможна негативна обществена реакция, но народни вълнения не са последвали и затова са решили да осъществят препогребението още същата вечер.

Възможно е тогавашният партиен лидер – Никита Хрушчов да си е спомнил руската максима, че "руснаците дълго мислят" и да е решил да използва момента – докато гражданите "не са се усетили". Но една ли. По вероятно е решението за изнасянето на тялото на Сталит от мавзолея и точната дата да е била определена много преди октомврийския конгрес на КПСС.

Защо на 31 октомври?

Вероятни са няколко версии. Най-екзотичната е тази за връзката на събитието със западния празник Хелоуин.

По време на своето посещение в САЩ през 1960 г., когато е знаменитото изпълнение на Никита Хрушчов с обувката по банката на ООН съветският ръководител научава за празника Хелоуин. Любознателният Никита Сергеевич е изключено да не е забелязал изобилието на тикви н Ню Йорк в средата на октомври и да не прояви интерес към това природно явление.

Вероятно след като е разбрал за връзката между Хелоуин и нечестивата сила, той е решил да пренесе това на съветска почва – дори за един конкретен ден.

Много по-правдоподобна изглежда другата версия. На 30 октомври 1961 г., в навечерието на изнасянето от мавзолея на тялото на вожда, в СССР са проведени опити с най-мощната до този момент в историята водородна бомба. По-вероятно е лидерите на Съветския съюз да са решили да свържат двете събития – в експлозията на "Цар Бомба" те виждат отличен символен ритуал – сбогуването с култа към Сталин.

Защо са препогребали Сталит до Кремълската стена?

Участниците в операцията по изнасянето на тялото на Йосиф Висарионович от мавзолея ще си спомнят след години, че първоначално за място на препогребението е било избрано гробището на Новодевическия манастир. От тази идея са се отказали само няколко часа преди погребението. Като че ли властите са се обезпокоили, че впоследствие някои горещи поклоници могат да изровят тялото на вожда, а такива в страната са били милиони. Много малко е вероятно да се повярва, че висшите държавни сановници са се ръководили от някакви скрупули по отношение паметта на вожда и целостта на неговите останки. Каква тогава е причината?

Трябва да се каже, че погребението на Сталин до Кремълската стена е проведено при изключителна секретност – непосредствено в самата операция участват около 30 души. При това на самата церемония не са поканени роднините. С други думи, освен няколко "засекретени войници", офицери и висши сановници няма никой, който да може да потвърди, че до Кремъл са погребали точно Йосиф Висарионович.

Не е случайно, че после препогребението в Москва плъзват слухове, че Хрушчов е погребал до Кремълската стена не тялото на "великия кормчия", а някого другиго, а дори – и празен ковчег. Тялото на Сталин всъщност, според тези слухове, е било изгорено в крематориум. Да се проверят тези легенди, разбира се, вече изглежда невъзможно..

Защо препогребението е съпроводено с парад?

Вечерта на 31 октомври 1961 г. Червеният площад е затворен – там е трябвало да се проведе репетиция за парада, насрочен за 7 ноември. Когато участниците в операцията по изнасянето на тялото на Сталин се събират около мавзолея, само на няколко десетки метра от тях маршируват напети съветски войници, и гърми тежка военна техника.

На пръв поглед съвместяването на репетицията за парада със секретната операция по препогребението изглежда съвсем логична. Като че ли, както си спомнят участниците в операцията, това е добър повод за затварянето на Червения площад.

Всичко това изглежда малко наивно, тъй като Червеният площад късно вечер едва ли може да се нарече оживено място – особено в онези времена, когато повечето хора лягат да спят около 9 – 10 ч вечерта. А и народът, дори посред бял ден, едва ли много е започвал да нервничи от затварянето на главния площад в страната.

По-скоро, причината е другаде. Вероятно партийните босове в Съветския съюз отново са прибегнали до любимия за тях символен език. Парадът се е превърнал в показна демонстрация на сила и могъщество пред "низвергнатия" от пирамидата тиранин.

Защо от тялото на Сталин са свалили всичкото злато?
Участникът в операцията по препогребението, командирът на специализирания полк Фьодор Конев, пише в мемоарите си, че при подготовката на препогребението от Сталин са били свалени златните пагони на генералисимус, златната звезда на Герой на социалистическия труд и са били отрязани златните копчета, които са били заменени с тенекиени.

Съвсем е непонятно подобно решение – очевидно на висшите съветски чиновници едва ли им е дожаляло за въпросното злато. Ако свалянето на пагоните и ордените може да се отнесе до своеобраен акт на развенчаване, защо същото е направето с копчетата? Защо да се създава нова суета с пришиването на нови, по-евтини.

Тук става въпрос за много странен ритуал, разбираем вероятно само за участниците в него, свързан може би с това, че златните копчета от мундира на Сталин са своеобразен трофей, който са взели като талисман същите тези сановници.

Защо са отворили мавзолея на другия ден?
Много странно изглежда, че на другия ден – 1 ноември, пред мавзолея се извива обичайната дълга опашка. Наистина, пирамидата с надпис "Ленин – Сталин" е украсена с тъкан, на която е изписано името единствено на Владимир Илич.

Защо висшите сановници в страната, свикнали да се страхуват и от най-дребната подробност, да серешили да поемат такъв риск и да пуснат хората в мавзолея, в който се намира "самотният" Ленин. При това, по спомени на очевидци – защо на Червения площад няма дори засилена охрана? Толкова ли са били партийните босове уверени в хладнокръвната реакция на народа?

Отсъствието на Сталин, всъщност, наистина не предизвикма у посетителите негативна реакция или брожения, но кой изобщо е могъл да прогнозира това? Дали пък водородната бомба в ръцете на тластите не е смирила сърцата на почитателите на Йосиф Висарионович?

Никога няма да разгадаем точно мотивите на държавните мъже, както и тайната на хладнокръвието на съветските граждани, мнозинството от които – особено тези, които са готови да чакат три часа на опашката пред мавзолея и които почитат Сталин като победителя във Великата отечествена война.

Защо паметникът на гроба на Сталин е поставен чак след 10 години?

Скоро след погребението на тялото на Сталин върху гроба е поставена тежка мраворна плоча с изписани върху нея годините на живота на вожда. Тя остава в такова скромно състояние цели десет години – до 1970 г., когато плочата е заменена с бюст на Йосиф Висарионович, дело на склутора Николай Томский.

Защо тогава – нито по-рано, нито по-късно? Та нали Никита Хрушчов – главният рушител на култа към Сталин е сменен още през 1964 г. И тук разгадаването на причината следва да се търси в братски Китай.

Така е изглеждал гроба на Сталин до началото на 1970 г., когато по повод 90-годишнината от рождението на генералисимуса е издигнат паметник (архив на Life, вероятно от пролетта на 1962 г.).

В края на 60-те години СССР и КНР се намират на ръба на гранзиозна война. Недоволството на Китай от разгрома със съветски войски на "Пражката пролет", след който лидерите на Поднебесната империя заявяват, че Съветският съюз е поел по пъте на "социалистическия империализъм", както и трите погранични конфрикта вежду двете държави през 1969 г. заставят съветското ръководство да търсят пътища за нормализация на отношенията. Един от методите за успокояване на Китай партийните лидери виждат в "частичната реабилитация" на Сталин, чиято фигура в КНР продължава да бъде култова.

Съветският министър-председател Алексей Косигин даже обещава на ръководителя на китайското правителство да се върна названието Сталинград в замяна на лоялността на Пекин като това е маст от отбелязването на юбилея на Йосиф Висарионович, но в последния момент съветското ръководство прави крачка назад.

В крайна сметка, властите решават да се ограничат с откриването на паметник на гроба на Сталин. Наистина, всички тези полумерки не удовлетворяват китайците, още повече, че през 1970 г. тълпа хунвейбини – "хегемоните" на Китайската културна революция блокират посолството на СССР в Пекин, скандирайки непрекъснато в продължение на няколко дни "Да живее другарят Сталин".