Както Студия Трансмедия вече информира читателите си, на 22 октомври 2015 г. в зала № 2 на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Винченцо Скоти – президент на Университета "Линк кампус" в Рим. изнесе публична лекция на тема "Европейският съюз и мигрантската криза". Проф. Скоти бе на посещения в София по покана на Италианското посолство. Лекцията бе организирана от Университетския комплекс по хуманитаристика "Алма матер" и Факултетата по класически и нови филологии с администрираната от него интердисциплинарна и междуфакултетна програма на английски език "Европейски съюз и европейска интеграция".
Проф. Скоти е известен учен-икономист и общественик. Преди да се отдаде изцяло на академичната си кариера, той е известен политик от Християн-демократическата партия на Италия. Бил е няколко пъти министър в различни италиански правителства – вкл. министър на външните работи, министър на вътрешните работи, министър на труда, министър на културата. Бил е кмет на Неапол. Заедно със съдията Джовани Фалконе и тогавашния американски адвокат Руди Джулиани основава специалната полицейска агенция "Анти-мафия".По време на оръжейното ембарго срещу Югославия той организира международните морски патрули в Средиземно море за спазването на наложеното ембарго.
Студия Трансмедия: Проф. Скоти, как гледате на сегашната бежанска вълна към Централна и Северна Европа като учен в областта на социалните науки, общественик и политик?
Проф. Винченцо Скоти: Мигрантите и бежанците „заливат“ Европа от най-различни посоки – те идват от Африка, Близкия изток и Южна Азия. Това е най-голямото предизвикателство за европейските политици и управници от времето а финансовата криза насам. Трябва да посочим определено, че това не е първата вълна на масови миграции в историята на света. Всъщност, става въпрос за един огромен и сложен процес на преразпределение на населението на глобално равнище. Спецификите и начините за подобен процес зависят от географските области и причините, довели до явлението. Миграциите се появяват и са следствие от присъствието на човека на Земята. Днес, растежът на населението на света се увеличи и ускори поради някои допълнителни причини, които само допълниха и дооформиха процеси, свързани с демографския и икономически растеж, различния ефект от деградацията на околната среда, а и не на последно място – с войните, конфликтите и етническия, културния и религиозен геноцид. Хората бягат като гладът, бедността, войните, тероризмът и последиците от насилието върху околната среда формират предпоставките, който се наслагват и правят трудно да бъдат очертани отделните причини днес, когато виждаме най-вече убийствата и насилието над жени, деца и възрастни хора.
С.Т.: Как виждате ролята на социалните науки и университетите в тази обстановка?
В. С.: Това са драматични събития пред собствените ни очи, съвести и особено засягат онези, които упражняват религиозната, политическата, икономическата и социалната власт. Университетите имат отговорността да упражнят деликатната роля при „образоването“ на младите поколения как да се изправят лице в лице с предизвикателствата на тези планетарни движения на хора и да обяснят причините, които ги генерират. Това изисква систематична визия и действия, които не се ограничават само до лимитираната намеса в хуманитарни инциденти като сегашния и не се вписва в кратък политически период, но предполага глобални политически действия и глобална отговорност в един дълъг период от време. Имайки предвид точно такъв сценарий, може да се анализира конкретно и сегашната ситуация.
С.Т.: Вие сте изследовател, работещ в Евро-средиземноморската зона, а освен това имате и управленски и политически опит от предишни кризи като свързаните с разпадането на Югославия конфликти. Какво, според вас, е типичното и специфичното на сегашната криза?
В. С.: Международната организация по миграциите нарича Европа „най-опасното място за нерегламентирани миграции в света“, а пък Средиземноморието – „най-опасния пункт за преминаване на границите“. И въпреки ескалиращите човешки жертви, колективната реакция на Европейския съюз към сегашната бежанска вълна е по-скоро фокусирана върху осигуряването на границите, отколкото към защитаването на правата на бежанците и мигрантите. И, въпреки че възходът на много националистични партии в доста от страните-членки и загрижеността от разпространението на ислямския тероризъм са сериозно основание за загриженост, в момента остава неясно как ЕС или неговите държави-членки разбират епохалните мащаби и продължителност на случващото се. Ситуацията не може да бъде ограничена до управлението на кризата с онези, които бягат от войни, насилие или глад, което се вижда в ужасяващите кадри по телевизията. Ние трябва да осъзнаем, че тези миграции ще променят Европа – не само по отношение на икономическия растеж, но особено по отношение на демографските пропорции, достигайки до съществения извод за това, например какъв ще бъде процентът на германците в Германия и какъв ще е делът съответно на онези, които са на възраст между 30 и 40 години.
С.Т.: Нека се опитаме да разберем какво става пред очите ни. Най-напред – откъде идват тези мигранти и бежанци?
В. С.: Политическите конфликти в Близкия изток, Африка и Южна Азия преформатират миграционните процеси в Европа. Броят на незаконно влизащите през границите на ЕС започна да расте лавинообразно още през 2011 г. в момента, когато хиляди тунизийци започнаха да идват в сицилианския остров Лампедуза след началото на Арабската пролет. Последваха мигрантите-африканци от района на юг от Сахара през 2011-2012 г. – след падането на режима на Кадафи, които дотогава се стичаха към Либия. Последната вълна е съставена основно от растящия брой сирийски, афгански и еритрейски мигранти и бежанци. Според Международната организация по миграциите през първите 9 месеца на 2015 г. над 464 хил. мигранти са влезли в Европа по море. Най-голям е делът – 39% на сирийците, бягащи от продължаващата 4 години и половина гражданска война. Афганците, бягащи от продължаващата война с бунтовниците-талибани съставляват 11%, а тези от Еритрея, които бягат от робския, насилнически труд са 7%. Проблемите със сигурността и растящата бедност в Ирак, Нигерия, Пакистан, омалия и Судан също допринасят за потока от мигранти.„
С.Т.: Как бихте оценили реакцията на Европейския съюз?
Акцентирайки върху този аргумент, лидери на източноевропейски страни като Унгария, Полша, Словакия и Чехия изразиха своите предпочитания към приемането на мигранти, които са не-мюсюлмани. През август 2015 г. Словакия съобщи, че ще приема само мигранти-сирийски християни. Полша също се фокусира изключително към даването на убежище на християни от Сирия, а ръководителят на имиграционната служба в страната призна за „Файнаншъл таймс“, че „религиозната принадлежност на мигрантите ще се отрази на резултата от техните молби за убежище“. В Унгария, премиерът Виктор Орбан обясни своята анти-мигрантска позиция с цветист, анти-мюсюлмански език. Подбирайки мигрантите на основата на чисто религиозен произход, тези лидери явно нарушават законите на ЕС за забрана на дискриминацията, но те защитават позицията си с настроенията на дискомфорт сред техните избиратели от растящите ислямски общности в страните им.
С.Т.: Само политически и социално-психологически ли са проблемите със сегашната криза?
В. С.: Текущата икономическа криза също води до демографски катаклизми в континента, тъй като ежегодно граждани на дузината засегнати от кризата страни-членки мигрират на запад и север в търсене на работа. И, докато проблемът с вътрешните за ЕС миграции също предизвикаха дебати за демографските трансформации на континента и свързаните с тях социални плащания, то притокът на идващите от Близкия изток и Северна Африка очевидно предизвиква много по-ожесточени политически дискусии поради проблемите с интеграцията на тези мигранти. Като противовес, Германия и Швеция популяризираха едни от най-либералните към бежанците политики в ЕС. През септември 2015 г. Берлит обеща 6 млрд. евро за подпомагане на очакваните 800 хил. мигранти – четири пъти повече на брой от допуснатите през 2014 г. „Ако Европа се провали по въпроса с бежанците“, каза канцлерът Ангела Меркел, „това не би била онази Европа, която желаем. Германски официални представители заявиха, че страната е готова да приема „по половин милион бежанци“ през следващите няколко години. По подобен начин и либералните разпоредби за бежанците поощриха драматично броя на подадените молби за убежище. На база население на страната, Швеция е приела най-голям брой бежанци в ЕС – 317.8 на 100 хил. население през 2014 г. По-рано, през 2013 г. Стокхолм обяви, че ще даде постоянно гражданство на всички сирийски бежанци в страната. Според някои експерти, отворената имиграционна политика на Германия и Швеция има дълбок икономически смисъл, свързан с демографската траектория на спадащата раждаемост и застаряването на населението. Мигрантите, според тях, ще поощрят развитието на европейската икономика със свежа работна ръка, данъкоплатци и потребители и ще допринесат за закърпването на продупчените мрежи за социална защита. Други обаче не са толкова оптимистично настроени и разглеждат мигрантите като икономически конкуренти, а не благодетели.
С.Т.: Очевидно, проблемите са икономически и социални и се нуждаят от визия и дългосрочни решения. Като човек, участвал в осъществяването на оръжейното ембарго за Югославия, как виждате ролята на чисто военните и полицейски мерки за справянето със сегашната ситуация?
В. С.: През май 2015 г. външният министър на ЕС – Федерика Могерини поиска съответната оторизация от Съвета за сигурност на ООН за използването на военна сила срещу трафикантите на хора и техните военноморски съдове по бреговете на Либия. Международно-признатото правителство на Либия обаче, отказа остро подобно предложение, а Русия като постоянен член на Съвета за сигурност заяви, че ще наложи вето на всяко предложение, което е насочено към унищожаването на корабите на трафикантите. През септември Могерини поднови предложението си пред националното правителство в Либия и пред Съвета за сигурност на ООН.
Междувременно, липсата на координиран и съответстващ на предизвикателствата отговор на ЕС на приливите и отливите на мигрантските вълни е подхранва в близко-срочен и средно-срочен план настроенията, тласкащи отделните страни да наблягат повече на аргументите за защита на националната сигурност за сметка на другите – за международната защита. Това ще означава повече затворени граници, телени огради и морски операции, които ще станат нормата на поведение, а не изключението.
С.Т.: Благодаря ви за това интервю и размислите по темата.
В. С.: И аз благодаря за интереса към мен.
Снимки: Студия Трансмедия
Категории Конфликти
