Между Токушев, Пеевски и Марковска

Съдебни ритуали

Между Токушев, Пеевски и Марковска

Скандалите в избора за конституционни съдии затвърждават скандалните традициите

Народното събрание избра Константин Пенчев за конституционен съдия. Бившият омбудсман неочаквано стана обект на „приятелски огън“ от „Патриотичния фронт“, една от партиите в управлението. Тяхното предложение бе Михаил Кожарев, който все пак събра прилична подкрепа.

Никога обаче не става ясно защо и по какви причини бива избран един кандидат за сметка на друг, освен вечното българско „наш човек“. За да се ориентираме, може би трябва да се вгледаме в някои външни белези, защото разправят, че дяволът бил в детайлите.

Любопитно протече заседанието в правната комисия, където бяха изслушани двамата кандидати за попълване на парламентарната квота на КС.

Предложената от ГЕРБ кандидатура на Константин Пенчев бе остро атакувана от съпредседателя на „Патриотичния фронт“ Валери Симеонов с претоплени „аргументи“, използвани от „Атака“ преди 5 години, когато Пенчев бе избран за омбудсман. Става дума за битността на Пенчев като председател на Висшия административен съд. Симеонов цитира доклад на Сметната палата, който завършвал според него с изводи за безстопанственост, присвояване и измами. Един детайл: съпругата на Кожарев е зам.-председател на Сметната палата. Изводите в доклада са направени заради скандала „Приморско“, където бяха замесени трима шефове на отделения във ВАС. Според Валери Симеонов не е уведомил за скандала, има недекларирани на семейството два апартамента и е укрил данни за участие в дружеството "Форум консулт".

Бившият омбудсман беше предложен за конституционен съдия, след като неговата кандидатура не мина за втори мандат на поста омбудсман. На овакантения пост бе избрана бившата депутатка от БСП Мая Манолова. Така Манолова бе „отстранена“ от парламента от свои и чужди по различни причини и с различни мотиви, коментират депутати. Най-общо казано, управляващите партии се отърваха от „острието“ на БСП, а в левицата надделя линията „Миков“, която дискретно воюваше с хората на Станишев, сред които се числи и Манолова.

Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес и по тази причина се смята за „тихо пристанище“, встрани от същинските политически заигравки. При нашите условия общественият интерес е обтекаемо понятие, а и омбудсманът не може пряко да въздава справедливост. Той действа чрез силата на аргументите и убеждава един или друг административен орган да отмени свои актове и да поправи лошата си администрация.

Що се отнася до съдиите в Конституционния съд, тук нещата са по-различни. Макар и рядко, КС взема решения, които имат пряко влияние върху същинския политически процес. По тази причина скандалите, които избухват около този висш съдебен орган, са чутовни.

Най-големият скандал, но и доста краткотраен, бе изборът за конституционен съдия през 2006 г. на Димитър Токушев, че по-късно и за председател на КС през 2013 г. Той влезе от президентската квота предложен лично от Георги Първанов. Скандалното е, че Димитър Токушев е автор е на монографията "Народният съд 1944-1945", където защитава правната легитимност на създадения от Отечествения фронт трибунал.

Ето два цитата от одиозния труд с автор Димитър Токушев:

„Народният съд се провежда от името и в интерес на победилата революционна класа и е едно от най-значителните събития в нашата най-нова политическа и правна история."

"Целта на създаването му е „да защити завоеванията на народнодемократичната революция чрез специфичните средства на наказателното право.“

След избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, последвалите протести и оттеглянето му, КС насрочи дела за разглеждане по същество на казуса – има ли несъвместимост на мандата на народния представител от ДПС Пеевски след назначението му. Токушев направи и невъзможното казусът да не се гледа по същество, а поиска Пеевски, ако желае, да се яви пред съда да даде разяснение. Целта бе протакане за неизвестно време.

Един от първите студентски протести бе срещу преподавателя в Юридическия факултет Токушев. Малко известен факт е, че бунтът е прекратен от сговорчивия проф. Георги Близнашки, който тогава бе един от най-ревностните противници на кабинета „Орешарски“, на Пеевски и на всичко, произтичащо от това. Той е успял да накара студентите да не се хабят да протестират срещу Токушев, може би за да пазят силите си за други мероприятия, подсказани им лично от благия юрист.

В този ред на мисли няма как да пропуснем и огромния скандал с Венета Марковска, който прерасна в конституционна криза и негов заложник станаха почти всички власти. Той показа тежката диагноза на болното правосъдие и на противоречията между конституционните съдии, разделени на лагери и групички.

Кулминацията настъпи, когато президентът Росен Плевнелиев бойкотира Венета Марковска, избрана за конституционен съдия от Народното събрание и не допусна тя да се закълне и да встъпи в длъжност. След като първите трима нови членове на Конституционния съд положиха клетва и дойде ред на Марковска, президентът напусна залата, заявявайки, че негов дълг е да не допусне КС да се превърне в заложник на лични интереси.

Но както се полага на истински екшън, самата Марковска не пожела да се оттегли от КС, независимо от гръмовния скандал около нея, с който се ангажира и Еврокомисията. Не помогнаха и призивите на премиера Бойко Борисов и правосъдния министър тя сама да се оттегли и да разплете сложния юридически, политически, че и дипломатически казус.

Пълният абсурд обаче не бе толкова в юридическите усуканици. Народните избраници трябваше да номинират "юристи с високи професионални и нравствени качества", на каквито условия според тях напълно отговаряла Марковска.

Обвиненията срещу Марковска бяха изключително сериозни – конфликт на интереси, корупция и търговия с влияние. Въпреки предупрежденията на ЕК лично Искра Фидосова игнорира сигналите с мотива, че били „анонимни“. И се случи най-интересното гласуване за компрометираната кандидатура на Марковска – тя получи подкрепа от ГЕРБ, ДПС и БСП, както и от „независимите“, които всъщност издигнаха кандидатурата й.

Очаквано, прокуратурата не се намеси. Но в самия ден на полагането на клетва от Марковска като конституционен съдия президентът изненадващо обяви, че е получил информация от прокуратурата, която затвърдили съмненията му за Марковска. И още по-ненадейно следва пресконференция на самата прокуратура, на която става ясно, че има разследване за пране на пари, подкупи и търговия с влияние срещу „неизвестен извършител“, но иначе добре известен. Журналистически разследвания стигат до приятеля на Марковска Георги Георгиев, чрез когото има подозрения, че тя е получавала рушвети за свои съдебни решения.

Остава тайна (а може би няма никаква тайна) защо за това разследване се мълчи и се представя в последния момент, докато седмици преди това държавата се тресе в догадки и обосновани съмнения за моралните и професионалните качества на Марковска. Защо, след като е можела да предотврати скандала, прокуратурата не го направи?

Припомняме този наистина особено драстичен случай не само в чест на избора на нови конституционни съдии, но и защото той е емблематичен за свързаностите и зависимостите между властите и особено непрозрачността в третата – съдебната.

Тук му е мястото малко да поразсъждаваме – защо в случаите с Токушев, Пеевски и Марковска, стана така, че едни известни български политици и магистрати, стигнали до най-високите нива на държавната власт, рискуваха личния си авторитет и този на институцията с кандидатури, които бяха, меко казано, спорни. Защото и те така са стигнали до върха, може би ще отвърне редовият български гражданин, който се е нагледал на подобни скандали и „казуси“.

И за да се спази традицията за скандалите в избора на конституционни съдии, скандал беляза и избора на Филип Димитров и проф. Мариана Карагьозова-Финкова, които влизат в КС от президентската квота. Двамата юристи обявиха доходите и имуществото си след призив на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Бившият премиер Филип Димитров притежава 5 апартамента – един в Брюксел, три в София и един в Пловдив. Общо четири от имотите се водят на съпругата му Елена Георгиева, която е лекар. Единствено жилището в Брюксел се води на името и на двамата. Част от апартаментите са придобити по наследство.

Най-скъпият имот е апартамент от 106 квадрата в София, който Елена Георгиева е купила от своята майка Ненка Маринова за невероятните 900 000 лева. Произходът на средствата са пари, спестени от работата й като лекар в Либия. Сделката е сключена в края на 2012 година, когато имотният пазар в София все още беше в тежка криза. Семейството притежава още един апартамент от 73 кв.м. в София, придобит чрез замяна и доплащане през 1991 година. Имотът в Пловдив отново е наследство.

Филип Димитров е обявил, че притежава банков влог за 425 000 лева в банката, която е финансирала закупуването на апартамента му в Брюксел. Произходът на парите е от годишния му доход в размер на 120 000 евро, който е получавал като ръководител на дипломатическата мисия на ЕС в Грузия. Семейството има и други 53 000 лева като влогове в банки.

Проф. Мариана Карагьозова-Финкова преподава конституционно право в Софийския университет и е член на правния съвет на президента. Тя е омъжена за лекар – бившият министър на здравеопазването от правителството на НДСВ Божидар Финков. Семейството притежава три апартамента в София от по 99 кв.м, 104 кв.м и 164 кв.м. Последния са купили през 2011 г. за 742 000 лв. Освен това са собственици на лятна вила в Рибарица и апартамент в Созопол.

Проф. Карагьозова и Божидар Финков са успели да спестят близо 850 000 лева. Близо 500 000 лева от тези пари са на личен влог на името на Мариана Карагьозова. Парите са от спестявания, заплати, хонорари и наследство. Доходите на Божидар Финков за миналата година са близо 236 000 лева. Той е председател на борда на директорите на многопрофилната болница „Света Анна“ в София. Проф. Карагьозова е получила за същото време малко над 24 000 лв.

И понеже дотук ставаше дума само за кадрите, които очевидно решават всичко, да кажем и две думи за КС.

Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.

Някой съмнява ли се?

 

Категории Политика

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *