Ефектът на пемперугата

Предизборни лъжи – 2015

Ефектът на пемперугата

Защо кандидати за кметове и общински съветници се правят на идиоти

Всички са чували за термина „ефект на пеперудата“, даден от американския математик и метеоролог Едуард Лоренц. Ефектът напомня и на разказа на Рей Бредбъри „Гръмна гръм“, където гибелта на пеперудата в далечното минало променя света на бъдещето. Казано по-просто, според теорията на хаоса от незначителни на пръв поглед събития, като това дали пеперудата ще размаха крилцата си или не, може да зависи завихрянето или не на ураган в другия край на планетата.

В български условия явлението е описано като „пернишката трагедия“, а вече можем да обогатим фолклора и с още едно – „ефект на пемперугата“.

Пемперуга наричат в някои краища пеперудата, но се има предвид едно и също крилато насекомо. Ефектът на пемперугата обаче е съвършено друго явление и няма нищо общо с природните такива. Отнася се само и изключително за човешката природа. Проявява се най-вече в риалити формати и неговият крилат лозунг е „Да се забавляваме!“ Баш риалити форматът „Местни избори 2015“ е заимствал тази форма на тотално забавление поради липса на други перспективи.

Защо ли? Защото ефектът на пемперугата е поразителен. Каква е целта на всяка партия, коалиция или независим (примерно) кандидат за кмет или общински съветник? Естествено, че да събере повече лайкове, да стане забележим сред масата обичайни простотии, минаващи за предизборна кампания. Тъй и тъй, вече никой не вярва на обещания, патетични слова, клетви и дране на ризи.

За разлика от кебапчетата, двайсетачките, селските дунанми с патриотичен привкус и прочие безкрили манипулации, ефектът на пемперугата има няколко предимства – излиза много по-евтино и от кандидата не се изисква нито ценз за образование, нито хубава външност, нито свидетелство за съдимост, нито членоразделна реч.

Дори напротив – иска се точно обратното. Колкото по-тъпо, неграмотно и фалшиво – толкова по-добре. Да се забавляваме! Това клише лапнаха всички кандидати за славата, които освен него знаят още едно – „Искам да бъда себе си“, като че ли е възможно нещо друго.

Да припомним един епизод от музикално риалити шоу отпреди няколко години, известно като „Кен ли“. Кандидатката за бляскава кариера притежаваше пълен набор от необходимите качества – фалшиво пеене на нескопосан английски – или каквото е там, кичозна външност, дървено поведение на сцената, пълно безхаберие за възможностите си в певческото изкуство и нахаканост. Па майтапи, па смех! Зевзеци качиха клипчето в YouTube и всички знаят какво се случи после. Над милион веселяци го лайкнаха и споделиха в мрежата. Ако Зукърбърг не беше толкова алчен и плащаше като хората на такива потребители, авторката на „Кен ли“ щеше да забогатее чувствително.

Явлението „ефект на пемперугата“ не е нито ново, нито българско, но на наша почва то придобива все по-нелепи и гротескни измерения, особено по време на избори. Най-известният пример от не много далечното минало беше лицето Жорж Ганчев, който стряскаше все още несвикналия с подобни неща български зрител с репликата „Не ме гледай тъпо, българино!“ Този вносен фанфарон през 1992 г. се хареса на 854 000 души (16.7%) и се нареди на трето място в надпреварата за президент на България.

По-рафинираният вариант на явлението „ефект на пемперугата“ е Светльо Витков и неговата партия „Глас народен“, която се появи в точния момент (политическа криза) и на точното място (България). Точността на момента бе избран брилянтно. Отвратени от т.нар. системни партии, тоест отколе известните, партията на фронтмена на „Хиподил“ събра сърдитите избиратели, които не ги мързеше да стигнат до урните. Ако изборите бяха задължителни, Светльо Витков можеше да стане и министър-председател. За него гласуваха много интелигентни българи, които искаха да накажат бившите си политически фаворити. И успяха! Партията на Иван Костов тогава не можа да влезе в парламента. При резултатите на Витков и по 15 лв. за глас Витков щеше да получи държавна субсидия от 700 000 лв. всяка година. С такъв пиар като Бриго Аспарухов и забавляваща се публика стават и чудеса! Дето се вика, с колко концерта и за колко време щеше да заработи групата такава сума. Но не е луд Витков! Такъв е българският закон, но това е друга тема. Той е първият изцяло фейсбук политик.

Но няма да е последният. Сега из глобалната мрежа вървят едни смешни плакати на разни странни кандидат кметове и кметици, които се споделят от забавляващата се публика. Веселбата набира скорост и е прав специалистът по пиар Максим Бехар, че това е успешен ход. Защото сред сивата маса на хиляди кандидати за кметове тези изпъкват като въшка на чело. И сред новините за потопи, убийства, войни и край на света, политическите шутове получават своя шанс.

Но още по-интересното е, че част от смешните предизборни плакати, плъзнали в социалните мрежи, били „злонамерени“ колажи на пловдивски младежи. Че какво му е злонамереното? Пиарът на кандидатите така излиза още по-евтин. Забавлението ще продължи и в тъмната стаичка, когато избирателят продължи да се хили на абсурдните кандидати. Мислите че това е прекалено? Дано! В класацията обаче за най-голямото техническо изобретение на ХХ век българите посочиха чушкопека. На майтап, разбира се! Но едни други българи помислиха избора на тези българина за сериозен и го обявиха за тъпо копеле. Ама моля ви се! Той само се забавлява! Това е и нещо като реплика на хейтърството, което малко залиня сред огромната масовка на мрежовите шегаджии. Реплика, ама също толкова скудоумна. Защото е ясно кой ще се смее последен.

 

 

Категории Политика

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *