152 нюанса сиво

Българската икономика:

152 нюанса сиво

България е на второ място по обем на сивата икономика след Румъния. Това заяви неотдална в Бургас министърът на финансите Владислав Горанов . Той участва в дискусия на тема „Икономика на светло за по-добро бъдеще”.

                                                   /из „независимите“ нашенски медии/.

Какво по добро от това, ще кажете. Макар че бързо ще ви дойде на ум , че всичко това е  „твърде хубаво, за да е вярно“. /too good to be true – за английски говорящите/.

 В приповдигнатите апели за подобряване на бизнес средата у нас, създаването на  условия за инвестиции, трошенето на грешна пара по биеналета и презентации за привлекателността на бизнеса в България, с   ПР „кукички“ като плоския данък от 10 на сто,  евтиния труд, квалифицираните кадри с които България уж „разполагала“ – непредубедени западни експерти отдавна различават не 52, ами 152 нюанса на сиво…Ако разбирате какво искам да кажа.

Български експерти по-далеч, или по- близо до хранилките на квази-институционални бюра за анализ, прогнози, респ. стратегически скудоумия, отлично знаят, че ако човек иска да се информира надеждно за състоянието на нещата около икономическите, още повече и инвестиционни перспективи в региона, и в частност у нас, в България –трябва да потърсят данни, които предоставят примерно Виенските центрове за икономически анализ. Или в краен случай тези на Световната банка.

Познайте защо до три пъти? Една от причините е „традицията“ на страните в преход за ловко „жонглиране“ на  статистическите им служби. Другата е  парцелирано, фрагментарно представяне на „картината“ за реалната бизнес среда. Тя се върти около прословутия „секторен“ срез , но по-малко се основава върху процеси на иновации, равнище на мениджмънт. Да не говорим за оценка на риска, подклаждан системно от първопроходците на родния бизнес.

Казвам роден и се чудя, какво му е „родното“, когато повечето от актьорите в сивия сектор, всячески заклеймяван, отдавна е международно преплетен и взаимно зависим даже. Да не говорим, че по стил, похвати и „узаконен грабеж“ на обществено благо, не се различава особено от т.нар. държавен сектор.

Прочее и Джефри Сакс, любимецът сред стратезите на „прихватизацията“ от 90 те години, сам призна, че всъщност няма никакво значение каква е формата на собственост. Дали държавна, или частна, най- често тя опира до способността и качествата на мениджмънта,  които определят и нейната ефективност.

Но защо „доброто управление“ у нас издиша по повечето приети в цивилизования свят параметри. И не само че го няма, но теоретично не би могло и да се появи. Преди всичко, както ми се струва, поради сблъсък на разнопосочни интереси, слабост на институциите, недозрелост на обществения контрол.

  • Тук държавните „капацитети“,  в асистентство от дузина „списъчни“ глашатаи на т.нар. обществено мнение, могат да ви доведат кладенчова вода от девет дерета. От които на всички да стане ясно, защо „вода газим – но …жадни трябва да ходим“.
  • Ще ви се оправдаят с липса на капацитет на бюрокрацията. Когато става дума за откровено невежество и безотговорност.  По хоризонтала и вертикала на това, което мнозина все още имат куража да наричат „българска държава“. Когато нито е българска, още по малко държава.
  • Ще ви смачкат с факти че не работите като други народи. Че била ниска производителността на труда. Че само като се образовате и квалифицирате, ще имате и шанс да получите работа.
  • Сякаш 2 милиона „що годе образовени“ не напуснаха страната си в търсене на същия този шанс който уж дебнел отвсякъде като „спасение“/Илия Траянов/

Няма да ви кажат разбира се, че

  • по технологична въоръженост сме на дъното.
  • Че у нас се изстисква всичко което може от остарялата техника /екстрактивна икономика/.
  • Че  банки- ментета, /КТБ, респ. още няколко, които обещават да се „консолидират“ и в най- добрия случай да се препродадат с всичките си там „матюритети“, „падежи“, „ливори“ и ….нефелни кредити,  респ. взимания на хартия на други, с по-дълбоки кесии.

Равнище на сивата икономика в 31 страни през 2011 г.

 

От което сивата родна икономика може само да профитира, като претака заграбени незаконно публични активи. С небивали норми на печалба, които никой от родните експерти и одитори не се наема да „изчисли“ .

Частните съдебни изпълнители в България напр. както стана ясно от едномесечни дебати в Парламента през лятото на миналата 2014 г. контролират към 15 милиарда лева активи. Доминиращата част са от нерентабилни държавни предприятия и фирми, разбира се. Това не пречи да се продават на „търгове“ държавни активи на стойност 10 милиона за милион-дор до две. Което пък гарантира комисионни, за 5-7 „пазители“ на интересите на държавата. Те носят по нещо в хазната, но без да забравят себе си.

От безистените на няколко белязани и доверени ЧСИ се появиха етажни собствености, кантори с третокурсници по право, всичките усвоили „врътките“ срещу държавата. Идете да си прехвърлите нова-стара кола, която едва сте си купили,  и ще видите че „вписването „  в  това, дето някой му казват „натурален акт“ е по малко от една трета от платената цена. Как ще ги хванат ли? Ами няма как, понеже никой няма време, да оценява продадения движим или недвижим имот по пазарни цени.

Тук всички мижат и ….лажат, държавата. Тя пък, в лицето на своите „институции“  си събира вземанията, най- често с „акции“,  клиенти под прикритие. И мачкат,мачка надолу по малкия, среден бизнес , като върти опашка ,на големия, силния на деня. Достатъчно е да хвърли човек един поглед към последните години, за да схване континюитета на този процес на системно ограбване на публичното благо. И раздаване на индулгенции от НАП за политици, обругани олигарски.

 В играта на „пречистване“ ситно потропват и съдебни органи, които всички очакват да се реформират, подобно на барон Мюнхаузен, който съумял да се издърпа за косите от блатото…. Бошлаф.

Комфортът на едно квази управление

По оценка на чуждестранни наблюдатели България се радва на „един от най комфортните бюджети, като се има предвид  посредствените и постижения – БНП, растеж на икономиката, социални плащания, развитие на образование, инфраструктура и пр. , сиреч т.нар. „добро управление“.

По данни на д-р Фридрих Шнайдер,  от университета в Линц, Австрия, публикувани в негов анализ още през 2013 г. от обявения  БНП, възлизащ на 41 милиарда евро, около 13 милиарда са били недекларирани. Това означава че 31,2 на сто от икономическата активност у нас се формира зад закрити врати, встрани от правителството.

Това кара мнозина да се съмняват в „чистота на бизнес средата“, респ. престижът на страната ни за времето от членството в ЕС. По думите на г-н Калфин, по това време министър на външните работи, „когато говорим за сива икономика се налага да използваме приблизителни данни – липсват точни цифри.“  

Днес, когато той вече е вице премиер, а цифрите са факт, а и потвърдени като тренд на забавено икономическо развитие и небивало изоставане от темповете на растеж, когато и според финансовия министър г-н  Горанов България се „бори с Румъния“ кой да е по- напред и  по сива икономика – нещата стават повече от досадни.

Ускоряват ги като рупор форуми под мотото за „Светло бъдеще без  сива икономика“. Витиеватите послания на едно некомпетентно и слабо в постиженията си управление, всячески се подкрепят от долнопробен пи ар, който подканва зрителя от малкия екран с призиви „Не купувайте контрабанда“.   Сякаш човек знае кое от къде идва. Такива етикети още не са въведени. Но де що е време пред нас е.

Юго-източноевропейския прогрес срещу сивата икономика спря /2008-2013/

 

Легитимност на лизинг

Правителството продължава да черпи своята „легитимност“ от скоротечно усвояване на Европейски фондове, редица от които зациклят поради простата причина, че на „изхода“ излиза некачествен продукт. А и се изнася риск,  доколкото обвързването на сериозни компании с местния бизнес, се преплита със сенчестия /обществени поръчки, лобистки закони, държавна подкрепа за приближени на властта фирми, корупционни покровителства и пр./

Дали ще и кажат „неформална“,  „сива“ респ. „ненаблюдавана“ икономика – тази „активност“ съсипва всички. Но има и парадоксални „теории“, че спасявала хиляди, извън системата на облагане, здравеопазване, застрахователно дело, пенсионно осигуряване. И каквото още ви хрумне от остатъка наречен „социална държава“.

Корупцията разяла обществото отдавна не впечатлява, освен по показни форуми с правителствени призиви как ще отрежем главата на Хидрата. Обратно – тя е залог за оцеляване с непрекъснато вдиганата миза за  разходи около „борбата“ на органите за сигурност и правоохрана.

Защото, съласете се златната ябълка може и да се краде в късна доба, както е в приказката. Но и системно,  посред бял ден ден даже , с едно допълнение към законче, зачеркване на неудобен параграф и пр. Но какво би станало ако дървото падне под топора на „обективни“  обстоятелства. Като напр.

  • 51 на сто от анкетираните у нас все още намират корупцията за голям проблем в България.
  •  84% считат усилията за борба с корупция на правителството за неефективна.
  • България е последна в Европа 2020 индекс за конкуренция – 2012.
  • Ранжирани сме на 66 място от Световната банка по „Правене на бизнес“ по данни от 2013.
  •  Един от всеки десет у нас заявяват, че е трябвало да платят подкуп за последните 12 м.
  • Две трети считат че корупцията е широко разпространена в полицията и митниците.
  • Глобалният индекс за корупция от 2013 ни класира на 77 място  между Италия и Гърция , под Бразилия, Румъния и Куба.
  • Изоставаме много след страните от ЕС по БВП на глава от населението, няма що. И борбата срещу корупцията отложихме за късна есен, подир изборите.

 

"Фактът, че доверието в правителството е ниско, е  свързан с факта, че корупцията остава нерешен проблем, въпреки публичната реторика – твърди Филип Липев , икономист и политически анализатор от СEEMarket. "Корупцията е добре резпределена в нашата страна. Тя е не е само в администрацията, но дори в полицията, медицинските услуги, образованието. Така, че може да се каже – имаме голям проблем с нея„.

 

И логично възниква въпросът. Тя , Хидрата, „милата“,  нали това и е работата? Такава е социалната и природа, така да се каже – да крадне, да лъже, да маже. Да прибира златните ябълки. Ами ако ябълките са гнили? Както ги видя френския посланик, сещате ли се?  

Че това това правителство, с толкова ресорни, подопечни, агенции и комисии, за какво е, а? За какво е?  От гнили ябълки калвадос не става, то е ясно. Освен ..селска шльоковица. А нея , както се знае, ползваме за болен зъб, или в най добрия случай за компрес. Ако разбирате какво искам да кажа, де…

 

Категории Икономика

Автор: Пламен К. Георгиев

Проф. Пламен К. Георгиев Проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки. Той е завършил социология в Хумболдтовия университет в Берлин. Автор е на  трудовете "Българската политическа култура" (Гьотинген, 2007 г.), "Корупционни покровителства в Югоизочна Европа (Визбаден, 2008 г.), "Самоориентализацията в Югоизточна Европа (2012 г.) и др. Гост професор в университетите на Хайделберг, Фрайбург, Мюнхен и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *