– Има течаща вода на Марс. Всъщност отдавна това предположение се лансираше като почти сигурна новина, но мнозина учени бяха скептични към това. Как ще коментирате последната новина на НАСА?
– Ако трябва да обобщя с едно изречение, това откритие е първото сигурно доказателство за съществуването на течна вода на Марс. Това, което беше досега, бяха косвени доказателства за наличието на вода в някаква форма, и то не беше съвсем сигурно. Това, което НАСА обяви, беше, че на Марс съществува течна вода. И това, пак ще повторя, е първото истинско доказателство. Журналист на пресконференцията зададе въпрос: „Добре де, това, че има вода, прави ли планетата Марс „по-обитаема“, тоест дали има условия за живот, далеч по-благоприятни, отколкото ние си мислехме първоначално. И дали тази вода ще направи мисиите на планетата по-лесни? Отговорът и на двата въпроса е „да“, но с условието, че, първо, тази вода трябва да бъде получена в чисто състояние, защото в нея има разтворени различни видове соли.
– Шансът не е малък, просто предстоят допълнителни изследвания, за да се види дали наистина съществуват някакви форми на живот. Но дори да съществуват, най-вероятно те ще бъдат под формата на бактерии и други едноклетъчни организми.
– Един ваш колега полу на шега, полу наистина каза, че голяма част от мисиите към Марс са се проваляли, като че ли някой умишлено пречи да стигнем до Червената планета? Съзирате ли и вие някаква мистериозна причина за това?
– Не мисля, че всички мисии до Марс са се проваляли, това съвсем не е така. Има много успешни мисии до Марс, при това много от тях са стигали до повърхността на планетата и са получавали истински данни от самата повърхност. Това просто не е така и е очевидна шега.
– Според учените вероятно на Марс някога е имало вода и атмосфера, но голям космически катаклизъм, например сблъсък с астероид, е изпарил водата и атмосферата. Но е известно, че младата Земя също е била атакувана непрекъснато от малки и големи космически обекти. Коя е причината на Земята да се съхранят всички условия за живот?
– Най-важната причина е, че Марс на повърхността има много по-ниска гравитация в сравнение със Земята, поради което атмосферата там много по-лесно може да напусне планетата. И на двете планети температурите не са кой знае колко различни. През лятото температурата на Марс може да достигне 25 градуса по Целзий. И се оказа, че при по-слаба гравитация и при такава температура молекулите, тоест градивните частици на атмосферата, добиват необходимата енергия да напуснат планетата. Това е първата причина. Втората винаги би могла да бъде някакво външно влияние – било то падането на някакво масивно тяло и т.н., както се предполага, но в момента това все още не е потвърдено.
– Ще се промени ли научната представа за Слънчевата система, а и за вселената след това откритие?
– Ще трябва да се пренапишат всички енциклопедии, учебници и книги, в които се говори за Слънчевата система. Това откритие е изключително важно, защото показва, че течната вода съвсем не е нещо толкова екзотично, отколкото се смяташе. И нашата планета се оказа, че не е с такова привилегировано положение, не е такова изключение. И аз си задавам въпроси: добре, значи излиза, че на Марс при някакво по-добро стечение на обстоятелствата да запази своята атмосфера и тя щеше да е подобна на Земята, тогава при наличието на вода е могла да се развие някаква форма на разумен живот. И дали ние можехме да се окажем там, жители на Марс. А щом това е било възможно на Марс, потенциален въпрос е дали някъде из Слънчевата система животът няма да се окаже също възможен? Напоследък се говори за спътника на Сатурн – Енцелад, за който се предполага, че под повърхността му, която е една коричка, се намира океан от течна вода.
– Това откритие вероятно ще постави отново въпроса „Има ли разумен живот из вселената?“ по нов начин? Според вас има ли?
– Според съвременната наука би трябвало да има. Астрономите ще бъдат най-изненаданите хора, ако се окаже, че просто няма такъв, че сме единствени във вселената. Във вселената има толкова много галактики, в нашата – Слънчевата система, има много звезди като Слънцето, че би било изключително странно около нито една от тях да няма възникнал разумен живот като нашия или в друг вид. Ако има цивилизация малко по-стара от земната, примерно със 100 000 години, което в космически мащаб е нищо, тази извънземна цивилизация би трябвало да владее технологии, които на нас биха ни изглеждали като научна фантастика и те биха могли да влязат в контакт с нас без никакъв проблем.
– Защо тогава не влизат в контакт, не е ли странно?
– Това е друг въпрос и е известен като „парадокс на Ферми“ за мълчанието на вселената. Това е противоречието между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за съществуването на такива цивилизации и контакт с тях. Вселената би трябвало да кипи от живот, но въпреки това тя мълчи, тя е абсолютно тиха. За това има много предположения. Едното е, че самите размери на вселената са такива, че те разумни същества вероятно съществуват, но са прекалено далеч, тоест ние не можем да преодолеем разстоянието и не можем да осъществим никакъв вид комуникация. Другата възможност е, че цивилизациите живеят прекалено кратко, за да успеят да се развият до такова ниво, че да е възможна комуникацията. Вероятното обяснение според много учени е, че вселената е устроена прекалено просто, но е напълно възможно да се окаже, че тя се управлява от N на брой закони. Тоест това, което можем да научим за нея, е ограничено. Когато цивилизациите се развият до едно определено ниво, започват да западат, защото нямат никакъв стимул повече да развиват технологиите си и в един момент просто загиват интелектуално, така да се каже. Друго възможно обяснение е, че извънземните са толкова развити, че използват някакъв друг, съвсем различен начин за комуникация, който ние просто не можем да разчетем. Може би те по съвсем друг начин пренасят своите съобщения и може би ние се намираме в океан от съобщения, които просто не разбираме, не знаем как, не сме се научили все още.
*Никола Каравасилев е докторант в катедрата по астрономия в СУ „Св. Климент Охридски“
