Първият работен ден след празничната ваканция се оказа хубав ден за съдебната реформа. Поне така изглеждаше! Депутатите гласуваха с квалифицирано мнозинство, че и отвъд, конституционните промени. 184 народни представители казаха „да“ на реформата от очакваните под 180 гласа.
Изненадата беше „Атака“, която направи завой от 180 градуса и също се присъедини към реформаторската група, противно на това, което говореха през цялото време, докато течаха дебатите преди лятната ваканция. Няма обаче как да разберем какво е мотивирало Волен Сидеров да „пусне“ деветима народни представители да гласуват в подкрепа. Както предположиха всички, става дума за някаква сделка, въпреки че атакистът Явор Нотев отрече да са водени разговори с председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов или с министър-председателя Бойко Борисов.
Нотев се опита да обясни това с аргумента, че трябвало "да се спре агонията по този въпрос", но поясни, че иначе бил „убеден противник на промените в този вид“ и така нататък приказки под лозницата.
Карикатура: Борис Димовски
Техните гласове обаче се оказаха от ключово значение, тъй като осигуриха подкрепа за приемането на текстовете "по бързата процедура". Така второто гласуване на проектозакона ще се случи до две седмици.
Но „бързата процедура“ може и бързо да приключи с едно хубаво замазване на най-решаващите текстове, които правят от промените реформа, и да се сложи край на мъките и илюзиите, че нещо е възможно да помръдне в съдебната система.
Всъщност мнозинството от 184 души няма никакво значение, защото на второ четене е много малко вероятно този резултата да се повтори. Знаем колко са изобретателни народните ни представители, когато трябва да оправдаят едно или друго свое съмнително действие.
Подкрепата или неподкрепата на ДПС обаче е особено важна и симптоматична. Защото има едно нещо, което те силно желаят и биха направили всякакви салтоморталета, за да го получат. Разбира се че става дума да си върнат част от изгубените властови позиции. А това е невъзможно без участие в изпълнителната власт. Доган го каза през юни 2009 г. в прав текст: "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране?! Не е възможно! Депутатите нямат власт! Властта е в моите ръце.“ Тогава ДПС участваше в изпълнителната власт и нямаше тайна, че именно той редеше пасианса на властта.
Заради тази засега непостижима цел ДПС може да калкулира и някои „приемливи загуби“. Например изведнъж да се окаже, че Делян Пеевски е решил да се занимава с бизнес и се отказва от депутатския стол. Тогава ГЕРБ в името на „съдебната реформа“, стабилността и т.н. може да протегне ръка на Местан. Така че ако това се случи, можем да сме сигурни, че нещата с реформата вървят добре, тоест има сделка.
Ще се съгласи ли обаче главният прокурор да се раздели с абсолютната си власт под натиска на много фактори, включително и от Брюксел? Това е въпросът. Тоест, дали ще се промени решението за разпределение на съдийска и прокурорска квота, както е записано в проекта за реформа. Венецианската комисия непрекъснато повтаря, че броят на съдиите във ВСС, избрани от съдии, трябва да е по-голям от останалите членове на кадровия орган. Казвал го е и Консултативният съвет на европейските съдии към Съвета на Европа.
ВСС се състои от 25 души и това не може да бъде променено от обикновено Народно събрание, от които трима са членове по право – главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища – Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Останалите 22-ма членове представляват двете квоти на съвета – 11 се избират от съдебната власт (професионалната квота) и 11 от парламента (парламентарната квота).
А прокурорската камара се състои от 4 прокурори и 1 следовател, избрани от прокурорите и следователите, плюс главния прокурор, плюс 6 членове, избрани от парламента – общо 12 души, тоест броят на прокурорите, следователите и главния прокурор е равен на броя на парламентарната квота, или 6 на 6.)
Проектопромените на конституцията предвиждат разделяне на ВСС на две камари (колегии), като съдийската да се състои от 6 съдии плюс шефовете на ВКС и ВАС, плюс 5 избрани от парламента – общо 13 души, тоест съдиите, избрани от съдии, са с 1 повече от парламентарните избраници.
И за това става дума. За този глас. Мантрите, които вървят като „опорни точки“, че, видите ли, тези искали да си сложат „свои“, косвено издава, че предишните са „техни“. Но този съдийски глас в повече обръща схемата, защото, пак повтаряме, съдиите се избират от съдии. И колкото да са сложни схемите във властта, това избива една съществена брънка от веригите, с които е окована съдебната система. Това е прокуратурата с всички прилежащи й депесета, Делян Пеевски и верни депутати, зависими от „виждането“ на главния прокурор.
Реформата в тази система е най-важното нещо, за да се отпушат каналите на зависимости, схеми и порциони. Дали ще имат доблест нашите политици да свършат тази богоугодна и народополезна работа, предстои да видим.
