Шест компании доминират пазара на семена. Интересът на Monsanto (най-големия производител на семена в света) да купи Syngenta (най-голямата фирма за агрохимически средства) заплашваше да намали броя им на пет. Това породи страхове дали намаляването на конкуренцията няма да означава по-малко иновации и – следователно, по-бавно повишаване на добивите и евентално – по-високи разходи за фермерите. Оказа се обаче, че Syngenta се оказа костелив орех. Компанията отхвърли предложените ѝ през юни 45 млрд. дол., както и второто предложение от 47 млрд.дол. от 18 август. Затова – на 26 август, Monsanto прекрати преговорите.
Консолидацията на отрасъла обаче, вероятно тепърва предстои. Битката за придобиването на компанията стимулира интереса на другите производители на семена. Твърди се, че другата компания от голямата „шесторка“ – BASF вероятно е търсила финансиране, за да направи конкурентно предложение на Syngenta. А и Monsanto може би не са се отказали твърдо. Вероятно следващата година компанията ще се насочи към друга мишена според Джон Клейн – анализатор за банка Berenberg.
Преди две десетилетия отрасълът беше много по-фрагментиран. През 1994 г. четирите най-големи компании на световния пазар за семена и агро-биотехнологии са имали общ пазарен дял от 21 %. Към 2009 г. този дял е вече 54 %. По същия начин се е увеличил и делът на агрохимикалите, където четирите най-големи производители са скочили от дял около една-четвърт до около половината пазарен дял. И въпреки това се увеличава натискът за още по-голяма консолидация.
Една от причините за това са ниските цени, които ограничават възможностите на фермерите за заделят повече средства за семена. Друга причина е растящата съпротива срещу старите марки хербициди. Монсанто спечели много от препарата срещу плевели glyphosate, продаван като „Раундъп“, както и от семената „Раундъп реди“, които са генномодифицирани, за да са устойчиви към химикала. Плевелите обаче отвърнаха на удара. Проучване от 2013 г. на американския Съюз на загрижените учени показва, че плевелите, устойчиви на глифозата могат да бъдат открити в повече от 50 % от фермите в САЩ. Monsanto разработва в момента семена, устойчиви на друг хербицид – dicamba, и планира да изхарчи вероятно към 1 млрд. дол. за завод, който да произвежда препарата. Това вероятно донякъде ще помогне да бъде преглътнат провала в преговорите със Syngenta. При покупката на някой друг голям конкурент би се засилила позицията на компанията на пазара.
Шефът на Syngenta Майк Мак заяви, че предложението на Monsanto е показало, че компанията не притежава порива към „фундаментално нови иновации“, които да стимулират растежа. Покупките от Monsanto на редица фирми, предоставящи на фермерите детайлни данни за местните почвени и климатични условия са „само прикритие за факта, че същественият им пазар е наситен“, каза Мак. Други не са съгласни с тази теза и посочват, че прецизното фермерство, основано на голям обем от данни остава „изключително важно“ за американското земеделие.
Дори това да е така, евентуалната покупка на Syngenta би засилила позициите на Monsanto в Азия и Африка и би спомогнала да се разшири вниманието на компанията отвъд царевицата и соята. Сливането би означавало икономия на средства и своеобразна „инверсия“, свързана с прехвърляне на основната дейност на компания във Великобритания – където данъците са по-ниски.
Тези, които се противопоставят на по-нататъшната консолидацията на отрасъла се страхуват, че това ще доведе до по-малко иновации, тъй като шепата глобални гиганти ще се концентрират върху това да бранят съществуващата интелектуална собственост. От средата на 90-те години на миналия век „шесторката“ – Monsanto, Syngenta, Bayer, Dow Chemical, BASF и DuPont са купили повече от 200 други компании и техните патенти. Някои се опасяват, че изследователската дейност ще се фокусира върху най-печелившите култури, вместо компаниите да се опитват да подобрят онези култури, които могат да нахранят бедните – например маниоката в Африка на юг от Сахара.
Другото голямо притеснение е, че колкото по-малко фирми произвеждат семена и хербициди, толкова по-скъпи ще бъдат те за фермерите. През последните години разходите на американските фермери за торове, семена и други присъщи разходи са се увеличили твърде съществено (виж графиката), а цените, които те получават за произведеното не са в синхрон с повишените разходи. Националният съюз на фермерите в САЩ се противопостави на действията на Monsanto по отношение на Syngenta и посрещна с адмирации провала на преговорите.
Разходите на американските фермери по пера – торове, семена, горива (2005 – 2015) – в млрд. дол.
В отговор на тези притеснения Monsanto посочи, че сливането би дало по-голямо значение на неразвитите пазари, при което фермерите биха получили достъп до по-голяма палитра от продукти. Освен това от компанията декларираха, че изследователските звена на двете компании биха допринесли за разработването на нови продукти. Това не успя, очевидно, да убеди босовете на Syngenta, въпреки че последното предложение е било твърде близо до сумата, която анкетираните инвеститори на Syngenta са посочили като необходимото условие да бъдат убедени да осъществят сделката. Цените на акциите спаднаха след като сделката пропадна.
Убеждаването на борда и акционерите на Syngenta не би било последното препятствие. От Monsanto са предложили на Syngenta обезщетение от 3 млрд. дол., ако органите в защита на конкуренцията анулират евентуалната сделка, което е било опит да се демонстрира увереност, че това въобще няма да стане. Въпреки това одобрението на сделката от страна на регулаторните органи в Америка и другите важни пазари биха се оказало голямо предизвикателство. Други комбинации на компании от голямата шесторка би повдигнало по-малко въпроси откъм съобразяване с изискванията на антитръстовското законодателство. Syngenta и Dow, например, биха могли да се слеят без да е необходимо да се продаде бизнеса със семена на Syngenta – нещо, което Monsanto планираше, за да успокои регулаторите.
Една сделка не се реализира. Следващите могат и да успеят.
