Акад. Атанас Атанасов: Имаме уникални природни продукти, нямаме политика

Рени Нешкова18 септември 20155 август 2016Стратегии

Акад. Атанас Атанасов е член на БАН, завършил е „Генетика и селекция“ в същата сграда с червените тухли на Биологическия факултет на „Драган Цанков“, в която работи и днес, 50 години по-късно. Той е един от основателите на първата биотехнологична лаборатория и сред пионерите на растителните технологии. В момента е директор на Геномния център. Специализирал е в Русия, Франция, Унгария, Канада, Белгия. Има над 400 обучени хора от цял свят, а неговият институт е най-успешният по рамкови програми – спечелили са стотици проекти. „Ние, учените, така сме замръзнали в статуквото, в нашето си положение, че самите не намираме изход от него. Може да критикуваме политиците, но първо трябва да се обърнем към себе си и да видим дали си вършим както трябва работата“, казва акад. Атанасов.

Акад. Атанасов, хората непрекъснато се чудят защо по магазините има чесън от Китай, череши от Македония, ябълки от другия край на света. Как така и при транспортните разходи вносните плодове и зеленчуци са по-евтини? Къде е мястото на науката в рентабилното земеделие?

Причините не са еднозначни. След като имахме големите кооперативи изведнъж се озовахме в другата крайност – тотално преминаване на собствеността в частни ръце. От 3600 големи кооператива станаха 22 милиона парчета земя. И оттам започнаха практически проблемите. Стигна се до едно двояко земеделие в България – 1500-1600 едри арендатори собственици, които владеят 80-85 % от обработваемата земя и които са фактически лицето на българското земеделие – което изнася продукция и което печели.

И в това няма нищо лошо, ако всичко останало беше добро. Но това са само 5 култури, които се произвеждат, така да се каже, от зърното. Първите три са пшеница, ечемик и царевица, а вторите са слънчоглед и рапица, които дават маслото – за храна, евентуално за дизел и т.н. С това обаче са ангажирани една малка част от хората, които притежават високотехнологични съоръжения, най-новите технологии на отглеждане, на торене и т.н. С други думи, те са там, където е съвременното развитие. Същото се отнася и до семената – ако са вносни, нека се вземе най-доброто, да се приложи и да се види дали дава резултат.

Тук големият недостатък е, че ние нямаме голяма добавена стойност, тоест изнасяме сурова продукция. Почти нищо или много малко се оползотворява в България. Не знам какъв е процентът, но сигурно не е повече нито при зърнено-житните, нито при маслодайните култури – между5 и 10%. Същото е и с животновъдството, като се изключи хлябът. Една малка част от маслодайните култури се преработва като олио и при него има принадена стойност. Все пак литър олио е по-скъпо от 1 кг слънчоглед. Но и тук не сме така ефективни, както би трябвало.

Е, къде са в тази връзка черешовите войни?
Не са само черешите проблемът на България. С вторите големи култури – плодовете и зеленчуците, станахме традиционно прочути в целия свят. Русия беше основният ни пазар и изнасяхме огромни количества. И най-напред са доматите и пипера като основни култури. По вкус и по цвят нашите зеленчуци са превъзходни, доказано е, че са най-вкусните, най-ароматните. Но те пропаднаха изцяло, изкорениха се всички овощни насаждения, няма производители частници, които да произвеждат големи количества. Ако има един или два декара със зеленчуци, той произвежда за себе си и не отива на пазара. Същото се отнася за плодовете – те почти изчезнаха, като се почне от ябълките и черешите. И тук износът ни беше невероятно голям – ябълки, круши, праскови, кайсии, череши се изнасяха в огромни количества. Животновъдството също беше ликвидирано. И трето, това са нашите природни дадености, в които включвам етерично-маслените култури, като розата и лавандулата. Розата е едно от малкото растения, която се възстанови. При третата група естествени култури можем да включим и билките, и меда, и продуктите с млечно-киселите бактерии. Защото естествените наши бактерии дават едни от най-качествените сирена и млека в света. Ненапразно „Мейджи милк“, една от най-богатите фирми в света, стана богата благодарение на лиценза, който купиха от нас за киселото мляко. И това е вече над 43-годишен договор. Но тази е една от най-известните фирма в света, която продава „Бългериън йогурт“. Както виждате – във всичко ние изнасяме национална принадена стойност. Ние нямаме нито един продукт, който да изнасяме преработен. За сметка на това имаме чужди фирми, които се усетиха за какво богатство става дума.

Единственото нещо, което има някакъв облик и някакво възраждане, е лозарството и винарството. То премина много рано на частна основа – малки и големи фирми си купиха свои земи, посадиха се нови лозя. За него може да се каже, че е ефективно, защото има добавена стойност. Пазарът е неограничен, стига винарите и лозарите да могат да се конкурират. Когато казвам лозарство, тук с голяма перспектива стои десертното производство на грозде.

През 1974г. България е била първи износител в света на десертно грозде. Жълтият кехлибар,наречен „Булгар“, в целия свят беше приет като уникален сорт. Ние наистина имаме уникални сортове и е много хубаво, че поне тук започна възраждане.

Ако държавата съумее да направи нужното при вторите и третите култури, да ги подкрепи и осигури в програмата за развитие на селските райони, ще е много добре.

Нашите семена – пшеница, ечемик и царевица, не трябва да падат под 50%, защото това е национална сигурност. Ако утре-вдругиден стане бедствие, политиките се влошат, какво ще правим, като се озовем в небрано лозе. Сега ние внасяме семена от почти всички култури. С други думи, без национална политика, ние не можем да се конкурираме със световния бизнес в тази област.

Българските политици като че ли не са склонни да набелязват по-дългосрочни стратегии, да се допитват до учените за това. Как ще стане тази национална политика, когато те държат ключа за това? Иначе Брюксел ни дава 7,5 млрд. евро за земеделие.
Това е много труден въпрос. Трябва ни умна политика – да се постави цел и когато тя е ясна, може да се намерят и начините, и подходите. Защото ние трудно можем да се конкурираме – машини, технологии, торове, пестициди – отдавна загубихме конкурентното си място на световния пазар. Навремето имахме ефективна търговия не само със Съветския съюз, но и с арабския свят, със Западна Германия, изобщо с Европа. Търговията ни е била неколкократно повече и по-добра. Сега вече сме в друг свят и трябва да се конкурираме с качество и с обем. Ако искаме да се конкурираме, ако искаме да бъдем ефективни – трябва да създадем един фонд, при който нашата селекция, нашите семена, да не падат под 50%. Защото е известно, че нашите сортове семена по качества и по местна адаптивност към климатичните промени са много по-добри, отколкото чуждите. Но чуждите показват по-висока добивност. Накъде ще върви България? Може ли едрите земевладелци да си направят една селскостопанска акамедия, която да бъде наполовина държавна, наполовина частна? Сигурно може, защото това са хора, които примерно направете сметка какви пари взимат за 50-100 хиляди дка само по директните плащания. Какво е за един такъв арендатор да си осигури много евтини семена, но качествени и собствени. Ето ти една политика. Другата голяма политика е на базата на природните дадености, в което България е уникална. Тя е държавата с най-голямото биоразнообразие. Промените доведоха до едно съществено положително качество – и това е, че ние станахме екологично по-чисти след закриването на индустрията – химическа, машиностроителна и въгледобивна. И вече можем да произвеждаме т.нар. биологични продукти, да заложим на органичното земеделие. Вярно е, че продуктите от него са малко по-скъпи, но са много по-качествени. И ето ти я нишата – веднъж сме екологични и с много малки усилия можем да влезем в тази ниша.
Дори при цялата ни бедност, много българи са луди по биопродуктите. Има нова култура по отношение на храните и конкуренцията за качество тепърва предстои, не мислите ли?
Имаме ли биоземеделие, имаме ли биосемена, биоторове, биопестициди? Парадигмата трябва да се смени. Ето ви науката, искаме от вас да осигурите биологично земеделие. Ето ви примерно за това 10 млн., но искам след две или три години това да го осигурите. Реално ли е? Реално е. Правете го! И аз, и всички ние като данъкоплатци да знаем за какво плащаме. Защото за био продукцията пазарът е неограничен – и за Европа, и за света. За биоземеделие квоти няма. Квоти има например за млякото. И тогава възникват въпросите – ние имаме ли планинско животновъдство. Можем ли да върнем нашите породи – крави, овце и кози, които по вкус – това отдавна е известно, са с много високо качество. Защо навремето Османската империя е хранела армията си с нашите породи овце, а специално султанът в Цариград се е хранел само с карнобатската порода.
Тя съществува ли все още?
Има я, но са ограничени бройки. С 50-100 овце едно село не можеш да нахраниш, представете си за какви количества е ставало дума тогава. И сега за символите. Ето как чрез един символ, какъвто е киселото мляко за България, чрез „Мейджи милк“ можеш да влезеш в Китай. Само че тук се иска политика, някой да постави въпроса – президентът, министър-председателят. Да направим пробив Китай, за нас като учени това е невъзможно. Но като партньор на фирма като „Мейджи милк“ става възможно. Може да сме дребният, малкият партньор, но сме партньор. По същия начин може да се пробие и с розата например в Япония заедно с киселото мляко. Другият символ е гроздето от сорта „Мавруд“. Ние проучваме виното от този сорт и доказваме колко полезен е за здравето на човека, в сравнение с много други сортове. Това също може да се направи като задание пред науката. И националният фонд да каже – това са проектите, за които ние, учените, трябва да се бием, и да докажем превъзходството на нашите продукти.
Вашата лаборатория е печелила много проекти.
Обявява се общо направление и аз тук си кандидатствам каквото мога. Ама как се вписва в общата картина, интересува ли се някой? Проблемът е, че ние сме бедни и не можем да отделим пари да финансираме наука. Но и това не е най-големият проблем. Той е, пак да го кажа, че нямаме политика. Да се направи такъв форум – бизнесът да се срещне с науката. С какво можем да им помогнем? Това трябва да се прави – скоро го предложих на един форум в „Кемпински-Зографски“ на министър Десислава Танева. Казах, че още в началото на програмата бизнесът трябва да се срещне с науката. Защото само се приказва, че земеделието е приоритет. То трябва да се превърне в реална полититка, иначе има да си говорим още хиляда години. Пазарът, казват, бил труден. Ама ние не владеем и нашия пазар. Колко хиляди в България се хранят и купуват. Ами наложи такси за чуждите стоки. Ако искат, да си ги внасят, но приеми една политика, която да поощрява родното производство. Аз не мога да кажа как точно трябва да стане, защото от данъци и такси малко разбирам, но нека политиците, на които това им е работата, да помислят как да стимулират производителите у нас.
Нашият пазар е малък, а да пробием в Европа освен с качество се иска лобиране, налагане на марки и т.н.
Ние имаме 6.5 млн. туристи, от които една четвърт престояват една-две седмици, тоест тук се хранят. Това е голям пазар. Как да стане обаче. Аз и да произвеждам достатъчно, не мога да се явя примерно на морето и да предложа 100 кг домати на веригите. На тях им трябват тонове. Защо министерството не поиска науката да разработи модели за обединение на производители, преработватели и търговци, включително и борсата. Първо, храниш туристите със свежа продукция и те се връщат доволни следващата година. Туроператорите ще заведат туристите на място да видят къде се произвеждат зеленчуците, а ако там има вили, ресторанти, малки хотелчета – това е бизнес. Ето такива вериги и модели трябва да се подпоматат. Ако държавата се намеси и финансира такива модели, всички ще бъдат доволни. Има и инициативни хора, които не чакат някой да им каже. Познавам софиянче, химик, който стана фермер в Найден Герово, до Съдинение – прави лозов посадъчен материал, който продава. Той е реален производител. Добър ли е? Добър е. Ами хванете тези примери и ги развийте по-нататък, афиширайте ги, направете им реклама като пример за успех.
Какво каза министър Танева, имаше ли някакво разбиране?
Тя отговори много адекватно и такива форуми са много полезни. Трябва да се срещнат познанието, производителят и политикът. Производителят има нужда от тази помощ, защото той се занимава с всекидневието, науката да даде ефективната формула, политикът да лобира за пазари и законодателна подкрепа за нашия бизнес. То не е толкова сложно, само трябва да се срещнат тези страни, да се направи така, че всички да имат интерес. Ние имаме модерен геномен център – кой от политиците знае, че има такъв в Селскостопанска академия в България? Моята тъга е, че времето си отива, докато имам сили, ще помагам, но си задавам въпроса – на кого помагам? Ние направихме т.нар. секторни програми – зърното, етерично-маслените, маслодайните култури, също биоенергийните източници на енергия. Онзи ден в парламента се разгледа отново тази национална стратегия. Тя страда още от съществени структурни недостатъци, но ако започне да се изпълнява, би могла да стане първото оръжие. Мога да поздравя проф. Иван Станков, че като зам.-председател на комисията по земеделие е приел тази програма. Това обаче трябва да стане доминанта, трябва да бъде сред приоритетите – както е енергията. Бразилия е един добър пример – не само си доставя бензина от етанола на основата на захарната тръстика, но и изнасят. Натам вървят технологиите, защото петролът един ден ще свърши, така че трябва да се намерят тези възобновяеми алтернативни източници. Земеделието не е само храна. Свързано е с туризма, с енергетиката, биофармацевтиката. Но понеже ние, българите, никога не сме гладували като други народи, не отдаваме голямо значение на това, което ни дава нашата природа.
А вярно ли е, че съвременните растения и гъбите мутират?
Не винаги мутациите са само негативни. В днешно време вече е доказано, че без да мутират, гените могат да се презапишат в сто различни състояния и да произведат продукти, които да направят организма по-толерантен и устойчив имунно. Човекът в известен смисъл не е само човек. Ние притежаваме 70 трилиона бройки микроорганизми в себе си – по кожата и в организма, предимно в стомаха. И практически живеем заедно с тях. Как ще се храним, как ще живеем – има значение и за тези микроорганизми. Те са неутрални – нито добри, нито лоши. Ако започнем да живеем лошо, подпомагаме лошите от тях, влияем на нашия метаболизъм. И обратното – пробиотиците, както ги наричаме, при подпомагане от наша страна произвеждат ензими. Така че начинът на живот е нещо много съществено. Генетиката е едно, но начинът на живот при определени обстоятелства може да се окаже много по-важен. Един човек може да се прояви по различен начин в България, Япония, Русия и в Америка. Всеки организъм трябва да се адаптира, да намери своята формула и също така е много важно как се храним.
Изчезна ли българският домат, такъв, какъвто по-възрастното поколение го помни?
Не, има го. И сега искаме нашата зародишна плазма да я върнем – първо да я съберем, второ да я проучим и, трето, да я върнем на пазара.