Щурмът срещу отворената врата

Денят разказва

Щурмът срещу отворената врата

Превратът уговорен в Дирекцията на полицията

Снимка: Тодор Живков се запознава с партизаните чавдарци

 

Както казва класикът, нощта е бременна. Да видим какво точно роди най-бременната от всички нощи в новата ни история. Вижте една от версиите за това, което се е случва на 8 срещу 9 септември в София, лето 1944-то. И сами преценете това народна революция ли е, преврат ли е или пък жанрът е съвсем друг.

Според Стефан Цанев, по своя трагизъм датата 4 септември 1944 г. (понеделник) с нищо не отстъпва на възпявания с десетилетия „ден девети” от края на същата седмица. Картинката, която рисува писателят е следната. След смрачаване на този ден, по всички правила на конспирацията, в дома на ортодоксалния комунист и лично честен човек Петър Вранчев се събира елитът на Отечествения Фронт. От страна на БКП/БРП присъстват Добри Терпешев, домакинът Вранчев и Антон Югов. Звенарите са представен от действащия капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев. Има и леви земеделци, начело с Александър Оббов. Неяснота съществува около единствения представител на социалдемократите, тъй като Димо Казасов отдавна е с друго кредо.

Без всякакво обръщение, съзаклятието се открива от Добри Терпешев с думите: "Съветите са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на Прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е." След кратка пауза и усмихвайки се продължава: "Ясно е, но дайте да видим кой ще взима властта."

"Технологическият въпрос" всява смут. Пръв другарят Югов заявява, че това не е по силата на БКП/БРП, тъй като само осем души от Шопския отряд са в кв. Банишора. Изтъква се още, че уличните въоръжени действия изискват специфична бойна квалификация, каквато партизаните не притежават.
Земеделците бързат да уверят, че военните им кадри са обезкръвени в периода от 1923-1925 г. и нямат никакво влияние в армията.
Звенарите се очертават като единствена и последна възможност. По онова време много от "момчетата" на Военния съюз имат зад гърба си приличен превратаджийски стаж. В качеството си на младши офицери те вземат участие в ударите от 9 юни 1923 и 19 май 1934 г.
Разбира се, целите са различни, но те са тренирани. Звенарското им верую се основава върху знаменития и най-често злощастен принцип на Бернщайн: целта е нищо, движението е всичко. А оправдание винаги има.
И така, умело аранжирайки приповдигнат порив, комунистите се спускат към звенарските представители, прегръщат ги и ги заклеват да действат. Някои от участниците се разплакват и емоционално предлагат паролата за действие да бъде "Оборище – Волов".

Но събитията взимат неочакван обрат, когато на жилищната врата на Вранчев се позвънява. Отваря домакинята. Двама елегантни господа заявяват, че са от полицията, но бързо прибавят, че място за безпокойство няма. Искат само да предадат устна покана от страна на полковник Чавдаров (началник на униформената полиция, разстрелян по-късно) и полковник Стоянов (полицейски комендант на София, също така разстрелян) до участниците в "сбирката". Двама представители от "технологичния кръжок" са поканени на среща след два дни с посочените полицейски фактори. Уплашената госпожа Вранчева коректно предава съобщението на смълчаните заговорници. Всички се втурват към прозорците на партерния апартамент, гледащи към двора. Изумени констатират, че всичко е мирно и тихо. Блокада, представете си,  няма.

Срещата с ръководителите на полицията е осъществена на 6 септември 1944 г. – сряда сутринта в централата на Лъвов мост. Там на представителите на НОВА буквално е заявено: "Знаем защо се бяхте събрали завчера. Нашата кауза е загубена, но кажете какво ви е нужно, за да стане всичко по-гладко и без жертви."
Звенарите се разтичват да установяват връзки по частите на столичния гарнизон да увещават и да осигуряват участие на ударни единици в полза на преврата. За извършеното докладват на две съвместни "оперативки" на 7 и 8 септември с предпазливо инфилтриращите се в София комунисти. Единственият останал жив и на свобода член на ЦК на БКП/БРП Цола Драгойчева се появява в столицата едва на 8 септември…

Започва великият и титаничен нощен щурм. Щурмът срещу една отворена врата…

 

Категории Цивилизация

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.

1 коментар към “Щурмът срещу отворената врата”

  1. Жалка статия на жалки хора… Малчуганите може и да се вържат на тия лъжи, но уви – има снимки, документи и спомени на хората. Колко и да се опитвате да пренапишете историята, няма да стане! Защо не покажете снимките с обесените хора по площадите, стояли с дни за назидание? Защо не покажете обявите с парична награда за партизанска глава? Как се сформират за няколко дена отрядите ? Кой изби децата ? Стотиците доноси и разпити в полицията срещу кого са ? Идиоти!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *