Оперетата с химна

Петъчно четиво

Оперетата с химна

Преди 51 години, в традиционно борческите септемврийски дни народната власт в България решава тържествено да озвучи своята шумна историческа победа – все пак навършват се 20 години от завземането на властта и събитието трябва да се ознаменува по специален начин

Творческият екип в пълен състав: Георги Джагаров, Димитър Методиев и Тодор Живков обсъждат произведението си

 

8 септември 1964 г.:  с указ 534 на Президиума на Народното събрание песента „Мила родино” е обявена за национален химн на Народна република България. Събитието има противоречива предистория и сложна драматургия. В кръчмарски среди още през 1961-62 г., в духа на Априлския повей, поетът Георги Джагаров е  започвал словестни полемики за замяната на прекалено съветизирания ни химн с патриотичната песен “Мила Родино”. Това достига и до ушите на централната власт и Джагаров е повикан да дадава обяснения пред тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков, с който впрочем са в топли приятелски отношения.  Ето я и стенограмата от този безсмъртен разговор:

ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?

ГД (Георги Джагаров): Нищо особено….

ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш – нищо особено!

ГД :В какъв смисъл……

ТЖ :Химнът, Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе, момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талнтливите наши поети – Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих……….

ГД :Хората не го пеят….

ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?

ГД: Не…

ТЖ:Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Мното го харесват, много!

ГД: Защото не правят разлика.

ТЖ Каква разлика?

ГД: Между нашия и техния.

ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!

ГД: Те пеят, ние мълчим.

ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям….Прав си , че двата химна си приличат. Приличат си бе, като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, кажи – какво предлагаш?

ГД: Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например “Мила Родино”!

ТЖ: Коя, коя? А-а! “Горда Стара планина”!

ГД: Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде – и по светби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа. Марсилезата….

ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!

ГД: За себе си те са прави. Македонските българи също пеят “Мила родино.”

ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А  там…Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум! …….

Живков приема присърце идеята на своя приятел и се захваща с реализирането й. През март 1962 г. Централния комитет на Българската комунистическа партия излиза с преценка, че е целесъобразно по случай двадесетгодишнината от 09.09.1944 г. България да има нов химн. С разпореждане №1093 от 29.04.1962 г. Министерския съвет обявява конкурс за написване на текст и музика. От тук започва и голямото хитруване. Проектите естествено  не са одобрени и Живков предлага за най-целесъобразно новият химн да се състави на основата на песента “Мила Родино”. Също  така работата по текста е възложена на Георги Джагаров и партийно-пропагандния лирик  Димитър Методиев .

Според партийните повели двамата поети следва да ремонтират песента така, че “химнът да разкрие красотите на родината, славното й историческо минало, но и да подчертае ръководната роля на  партията и дружбата със СССР”. В крайна сметка от оригинала остават само припева и първия стих. Докато влиза шедьовърът:

 

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой,

партия велика води,

нашият победен строй.

 

Ето така, поведена и озвучена, на следващия ден – 9 септември 1964 г. – народната ни република ще посрещне 20-тата годишнина от славния ден. Денят в който народната власт си присвои България…

 

 

 

 

Категории Цивилизация

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.

2 коментара към “Оперетата с химна”

  1. Не се чудете, ако до някоя друга година не възложат на доверен творчески колектив да направи бг версия на Янки дудъл.. Кажи баба тенкю.

  2. Емо, тук сама ще добавя една смешка. Тъй като всички бивши комунистически мекерета сме безхаберници на които не им трябва ни Химн, ни байряк, то Евгений Евтушенко взел че се разгневил по повод четвъртото допълнено издание на химна на СССР/Русия, писан все от един и същи автор:Дядя Стьопа-или Сергей Михалков,татко на Андрон и Никита Михалкови.Та крещял против химна "великият" Евтушенко що крещял, а известният фарисей Сергей Михалков отговорил простичко:"Абе, харесва ти Женька, не ти харесва, ама като го засвирят и тутакси ставаш.Така вървят нещата с химните у нас.".Прав е бил стария козел.Така е в СССР, така и у нас. А "Марсилезата" остава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *