Непоносимата лекота на прокуратурата

Непоносимата лекота на прокуратурата

Когато механизмът на безконтролната и безотчетна прокуратура е сбъркан, няма значение кой е шефът

В началото на т. нар. преход тогавашният главен прокурор Иван Татарчев изрече една знаменита фраза: „Над мен е само Господ!“ Това много възмути повечето медии, които разтълкуваха фразата като израз на самозабравил се шеф, удариха го на морален патос и прочее атрибути на недозрялата демокрация.

Бъдещето обаче щеше да покаже колко прав е Татарчев и колко сбъркана е Конституцията. Щеше да стане абсолютно ясно, че който и да оглави обвинението, резултатът по същество винаги е един и същ, защото една и съща е матрицата. Разликите, както ще видим, са само в нюансите, с които всеки следващ главен прокурор вписваше своя уникален характер и стил в жълтите хроники на медиите.

По един парадоксален начин нейната безконтролност попадаше под контрола на онези среди, които наричаме задкулисие. Тя влизаше в сделки или си затваряше очите пред корупцията на най-високите етажи на властта, даваше ход или смотаваше дела срещу важни фигури, участваше дори в „активни мероприятия“ за манипулиране на избори. Това е не просто изключително опасна практика, тя обезсмисля самото разделение на властите, тоест демокрацията, като нейната псевдо „независимост“ е предпоставка институциите да не функционират.

И тъй като премиерът каза, че реформата в съдебната система няма да се отнася до мандата на сегашния главен прокурор; и тъй като всеки опит за някаква промяна, която засяга обвинението, се посреща на нож, нека видим накратко какво произведе матрицата в мандатите на главните прокурори след Иван Татарчев.

 

Иван Татарчев

Адвокатът Татарчев оглави институцията в онези еуфорични времена, когато СДС през 1991г. победи „с малко, но завинаги“. И, естествено, както би постъпила всяка власт, ако конституционната уредба го позволява, реши да избере свой човек за главен прокурор. Иван Татарчев е репресиран от комунистическия режим и заради убежденията си е лишаван за 5 години да упражнява адвокатските си права. В стила на времето той започва тотална чистка в прокуратурата. За по-малко от 3 месеца от институцията са уволнени повече от 1000 прокурори. Първа в списъка е Татяна Дончева. Тя отказала регистрация на ДПС и на ВМРО (Иван Татарчев беше почетен председател на ВМРО, братът на неговия дядо – Христо Татарчев, е един от основателите на македоно-одринската организация).

Иван ТатарчевДругата основна задача на главния прокурор Иван Татарчев е да започне процеси срещу политбюро на Централния комитет на БКП. Така се появява дело №3 за помощи към братските партии. По него обвиняеми са 22 души, между които Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Луканов е арестуван през юли 1992 г. Освободен е през декември същата година. По-късно той осъди България в Страсбург заради нарушаване на правата му и получи обезщетение от 40 000 френски франка.

По-интересна е сагата около ареста на Огнян Дойнов, също обвиняем по това дело. Дойнов живее по това време във Виена и Лондон. България изпраща искане до Австрия той да бъде екстрадиран, но виенският съд отказва. В интервю за в. "Дума" от 29 януари 1994 г. на въпрос какво ще прави прокуратурата, ако Австрия не върне Дойнов, Иван Татарчев заявява: "Ще отидем с хора на ВМРО и ще го докараме в чувал от Виена." След това се оправдава, че било шега. Година по-късно Иван Татарчев лично се среща с Огнян Дойнов във Виена.

През 1996 г. на Ивановден Татарчев е засечен в заведение с разследвания за въоръжен грабеж в казино "Бедни богати" и сочен за кръстник на българската мафия Иво Карамански. (Купонът е по обяд в ресторант "Нике" в квартал Панчарево в София).

След няколко години на поста Татарчев се смрази със сините и особено с Иван Костов и се барикадира в цитаделата си. За разлика от държавата организираната престъпност се организира още по-хубаво.

 

Никола Филчев

никола филчев

Мандатът на Филчев започва през 1999 г. по същия начин, както и на предшественика му Татарчев – с протекции от синята власт. Филчев беше зам.-министър на в Министерство на правосъдието. Започна също с големи обещания да въздаде справедливост, да разкаже играта на организираната престъпност, но най-вече – да запуши пробойната на корупцията във властта. Точно както се случи и с Татарчев, той започна офанзива срещу благодетеля си Костов, като мина в лагера на враговете му, даваше интервюта само за определени медии и журналисти, които водеха битка срещу синята власт.

Той е може би сред малцината, ако не и единственият главен прокурор в света, който трайно се настани в криминалната хроника. Медиите журналистите, които си позволяваха да пишат за него негативно, ставаха постоянни клиенти на съда. След края на мандата му се оказа, че делото срещу брат му Ангел Филчев за изнасяне на 1 тон антични монети и погребални дарове, прикривано с усилията на цялата прокуратура, мистериозно е изчезнало. За награда, но по-скоро за да му затворят устата, бе назначен на посланически пост, от който дезертира за ужас на дипломатическата ни гилдия. Започва издирването му, докато той самият не се обади от Германия, но не за друго, а за да обясни как стоят нещата около казуса с международния бандит Сретен Йосич, актуална тема по това време.

За покровителството над определени лица от прокуратурата като цяло говори и фактът, че бъдещият главен прокурор Филчев още като съдия във Върховния касационен съд издава присъда по наказателно дело – три години условно за убийство, извършено от един от бодигардовете на Ерджан Рашид – Роко, гангстер от Кърджали, известен с добрите си връзки с ДПС и прокуратурата. Убийството е извършено в бар, пред очите на десетки свидетели, като обвиняемият е пръснал черепа на своята жертва с бухалка. Само като един пример за онагледяване.

Колкото и да бяха различни като характери, Татарчев също не пускаше чадъра да покровителства тази одиозна фигура от ъндърграунда Роко.

Поредица от странни убийства на съмнителни бизнесмени и обикновени бандити, в които името на Филчев фигурира неизменно. Като венец на тази поредица е подозрението, че главният прокурор е замесен в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

След самоубийството на прокурора Николай Джамбов е намерено предсмъртно писмо, което гласи: “Ако главният прокурор има съвест, трябва да подаде оставка.” Джамбов е сред малцината, които се осмеляват публично да протестират срещу произвола в прокуратурата. Според собствените му думи е бил притискан и заплашван от приближените на Филчев Христо Манчев, Митьо Марков и Спартак Дочев.

 

Борис Велчев

На 19 януари 2006 г. Борис Велчев е избран за главен прокурор на Република България като единствен кандидат и с одобрение на 23 от 25 гласа на членовете на Висшия съдебен съвет. Избран е на 43-годишна възраст и е най-младият главен прокурор в историята на България. Борис Велчев е внук на члена на политбюро Борис Велчев и естествено е избран по времето на кабинета Станишев.Борис Велчев

Той е коренна противоположност на двамата си предшественици Татарчев и Филчев и резултатите от мандата му само показват, че личността на прокурора има значение само за жълтите хроники, но не и за състоянието на съдебната власт и нейните задачи да се бори ефективно с престъпността на всички нива на обществото.

Велчев е образован, умен и дипломатичен в отношенията си с медиите. След терора по времето на Филчев прокурорите си отдъхват, както споделят самите те, след избирането му. В биографията му не могат да се намерят петна, които професионално да го уязвят.

"Старая се да говоря за право и законност искрено и справедливо, защото много вярвам в тези неща", казва той.

И сигурно си вярва, но схемата на властта е такава, че може да премаже всеки опит за промяна. Статуквото е заложило всичко това да не се случи. „Съжалявам както за Борис Велчев, така и за неговия патрон (Сергей Станишев)“, казва Татяна Дончева след обявяване на липса на резултати от разследванията на прокуратурата на поредица от скандали с тройната коалиция и съдебната власт през 2007г.

По времето на Велчев прокуратурата от генератор на скандали и истински безобразия се превръща в едно тихо, спокойно и пусто място. Велчев не бягаше от журналистите през сервизните помещения на Съдебната палата, както се случваше с Филчев, не отговаряше на журналистите по телефона, че говорят с „Плод-зеленчук“, не се забъркваше в криминални екшъни, а с финес и професионализъм не даваше никакви конкретни обяснения за нищо.

Председателският мандат на Токушев изтича през октомври 2015 година. Очаква се тогава да стартира процедура по избор на нов ръководител на институцията. Сред конституционните съдии най-спряганото име за наследник на проф. Токушев е това на Борис Велчев.

 

Сотир Цацаров

Председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор с 18 гласа "за", трима против и трима "въздържали се". На власт е ГЕРБ. По това време в пловдивския съд предстои да се гледа едно от делата на Цветан Цветанов и затова се смята, че той е бил най-големият лобист за неговия избор. Пак преди избора на Цацаров Пловдивският районен съд оправда Цветанов, а мотивите на магистратите предизвикаха бурни емоции в юридическите среди и бяха дадени като пример за превратно тълкуване, както на националната, така и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Юристи коментираха, че делото срещу Цветанов е залогът за избора на Цацаров за главен прокурор.

Сотир ЦацаровПо време на изслушването във ВСС за избора му за главен прокурор той призна, че е поискал да се запознае с делото срещу Цветан Цветанов: "Да, прочетох го, заради медийния интерес. Направих го преди да бъде разпределено на съдия и това е нормална практика. След това съдията е действал самостоятелно."

Удивителна е приликата в развитието на отношенията между Филчев – Костов и Цацаров – Цветанов. Преди да станат главни прокурори и Филчев, и Цацаров демонстрират най-добри връзки и отношения с покровителите си, по някое време след избора си за главни прокурори те се обръщат срещу тях и започват съдебна и медийна атака.

Мандатът на Цацаров още не е преполовен, но неговото заиграване с политическите партии е видимо и с просто око. Костинбродската афера, участието му в интригата Цветан Василев – Делян Пеевски. Цацаров е спряган като човек на ДПС и това личи в отношението му към някои особени дела. Делото срещу Бисеров например, около което се настани трайно мълчание.

Разследването срещу него започна в края на 2013 г. след като ДАНС подаде сигнал до държавното обвинение. Ден преди прокуратурата да съобщи за започналото досъдебно производство, Бисеров напусна всички постове, които заемаше. Депутатът от ДПС получи обвинение за това, че през 2012 г. в декларацията си пред Сметната палата не е декларирал, че има банкови сметки в Швейцария. Другото обвинение е за пране на пари за период от три месеца – от края на 2012 до февруари 2013 г. е извършил финансови операции за сумите от 314 529 щатски долара и 117 192 евро, за които средства е знаел или предполагал, че са придобито чрез престъпление. Обвиняем заедно с Бисеров е и доведеният му син Ивайло Главинков, който е бил получател на преведените от депутата от ДПС суми.

На няколко пъти държавното обвинение уж се опитваше да "вдигне" банковата тайна на сметките на Бисеров в Швейцария. Властите в Цюрих обаче отказваха с мотив, че прокуратурата не може да представи убедителни доказателства за това какво е престъплението, от което депутатът от ДПС е изпрал парите и фактически документацията е непълна. Протакането се проточи, докато прокуратурата не внесе срещу Бисеров обвинителен акт за други престъпления.

Последното обвинение е за това, че Бисеров не е декларирал наличностите по сметките си в различна валута в банка в Женева. Всяка година стотици високопоставени държавни служители са уличавания в това, че са скрили факти в имуществените си декларации пред Сметната палата, но прокуратурата досега е повдигала обвинение само два пъти, по лично усмотрение.

Това е само малка, дори незначителна част от работата на прокуратурата по време на мандатите на четирима главни прокурори, без претенцията за изчерпателност. Само се опитваме да подскажем, че каквито и промени да се направят, дори да ги нарекат реформи, без промяна в прокуратурата нищо няма да се случи, защото времето го доказа.

То е доказало през цялата история на човечеството още нещо – че моралът е хубаво нещо, но на него не може да се разчита, когато имаш власт. Или както е казал един мъдър човек – властта корумпира, а абсолютната власт – абсолютно. Абсолютната власт на прокуратурата.

Категории Политика

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *