Последните часове на Нерон

Петъчно четиво: Qualis artifex pereo

Последните часове на Нерон

7 юни 68 г.: величествен и неподражаемо мелодраматичен миг в световната история –  римският император Нерон извършва, с помощта на секретаря си, ритуално самоубийство, за да не изтърпи унижението от бичуване, което го очаква след загубата на властта.  Последните часове на диктатора протичат горе долу така. Нерон се връща в Рим, в двореца на Палатин. Учудващо – няма никаква охрана. Той вечеря и ляга да спи. Събужда се около полунощ и изпраща до всички обичайно участващи с него в дворцовите оргии покани за поредната вакханалия. Никой не откликва. Тръгва из стаите на палата, но той е пуст. Нерон разбира всичко. Започва отчаяно да търси войник или гладиатор, който да го убие с меч. Налични са само робите. Крещейки "Нямам ли приятели, нито врагове?" той изскача от двореца с мисълта да се хвърли в Тибър. Не му достигат сили.

Връща се в двореца и намира там свой бивш роб, който го съветва да се отправят към извънградска вила на няколко километра от града. В компанията на четирима предани слуги, той се добира до вилата и театрално нарежда на слугите да изкопаят гроб за него. Скоро идва куриер, с вестта, че Сената действително е обявил Нерон за враг на народа и възнамерява да го предаде на публична смърт. Императорът се приготвя за самоубийство, но волята отново е недостатъчна. Повтаряйки фразата "Какъв велик артист умира с мен!" (на латински: Qualis artifex pereo), той започнва да моли един от слугите да го убие с кинжал.

В този миг се чува звън от копита. Нерон продължава да се държи като вдъхновен актьор от антична драма. Разбирайки, че идват да го арестуват, той произнася величествената строфа от Илиада "звук на коне вихроноги до моите уши се донася", и с помощта на своя секретар Епафродит си прерязва гърлото. Когато конниците влизат във вилата, те виждат лежащия в кръв император,  все още жив. Един от конниците се опитва да спре кръвотечението. Късно е. С думите "Ето я — верността", Нерон издъхва. Една истинска старогръцка трагедия сред декорите на Древния Рим.

А потопът след Нерон така и не идва…

Откъс от книгата на журналиста Емил Янев "200 имена, които промениха света"

Категории Цивилизация

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *