Защо не скочи „Морският лъв“?

Защо не скочи „Морският лъв“?

10 юни 1940 г.: германските сили, под командването на Ервин Ромел, достигат протока Ла Манш. Но две седмици преди това, на 26 май край плажовете на Дюнкерк вече се е родила една от най-големите загадки на Втората световна война.

След разгромната битка при Арас, Хитлер внезапно нарежда танковите бригади да бъдат озаптени и вместо да щурмуват, да задържат позиции. Невярващи, британците се възползват от този факт и предприемат щастлива евакуация на войските си през Дюнкерк, продължила от 25 май до 4 юни.

Хрониката. На 26 май Седма танкова дивизия на Ервин Ромел продължава нашествието си и на следващия ден достига Лил. В същия ден Ромел получава новината, че е награден с „Рицарски кръст“, като най-добър командир на дивизия по време на кампанията, по лично настояване на Хитлер. На 28 май, докато завършва финалния тласък към Лил и е далеч от своите, Седма танкова дивизия попада под тежък артилерийски огън от страна на французите. Горейки от нетърпение, Ромел форсира силите си, завладява Лил и хваща в капан половината Първа френска армия, предотвратявайки нейното отстъпление през Дюнкерк. Неукротимият Ромел подновява своето настъпление на 5 юни – в направление към река Сена, за да предпази мостовете близо до Руан. Само за два дена той настъпва с цели 100 км, но открива мостовете разрушени. На 10 юни, както отбелязахме, генералът  достига до морето, близо до Диеп и изпраща лаконично послание до Германската щабквартира: „Аз съм на брега”.

Нататък историята продължава така. 15 юни: Седма танкова дивизия започва придвижване към Шербур. 17 юни: дивизията прониква 350 км фронтално и на 18 юни градът е превзет. Тогава Ромел се отправя за Бордо, но спира, когато е известено примирието на 21 юни. Франция капитулира. Седма танкова дивизия по-късно получава названието Gespenster-Division ("Призрачната дивизия") заради скоростта и изненадата, на които винаги е способна.  През юли Призраците са изпратени към Парижката област. Франция е пометена. Започва подготовка за Операция „Морски лъв” – завладяването на Англия. Сякаш всичко във войната е решено.

Но сюблимният момент е пропуснат!

Голямата историческа загадка вече е произведена и…Англия е спасена от самия Хитлер! Защо още на 26 май – тази ключова за историята дата! – при Дюнкерк Фюрерът овладява и озаптява своите генерали, предвкусващи смазването на Британия?! Това е кулминацията на неговата военна мощ, психологически Европа е в краката му.  Положението на притиснатата към морето тристахилядна английска армия изглежда безнадеждно. Но Хитлер спира за три дни танковите си дивизии под предлог, че са се откъснали от следващите ги пехотни подразделения. Три дни, които ще променят и войната, и света. „Ние бяхме безмълвни!“ – коментира по-късно невярващият генерал Гудериан. Това решение е загадка и до днес. Защото при късите разстояния и отличните шосета подобен мотив изглежда твърде неубедителен. Най-вероятно Хитлер е търсел някаква форма на преговори с Лондон и е решил да не унижава противника си с едно жестоко поражение.

Така или иначе, Чърчил поема спасителната глътка въздух. И форсира спасителната операция „Динамо“. Към плажовете на Дюнкерк той насочва всичко, което плава на вода – бойни кораби, транспорти, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка. Армадата снове между Британия и Франция в яростни битки с налитащите "щуки" на Гьоринг, обещал на Хитлер, че пилотите на Луфтвафе сами ще размажат обсадения корпус. На 4 юни английският командващ генерал Харолд Аликзандър лично обикаля плажовете на Дюнкерк, и убедил се, че там вече няма нито един войник, последен напуска континента. Изоставени са 70 000 единици бойна и транспортна техника, но е спасена цялата британска армия, плюс известен брой французи и белгийци. Първият, скрит обрат във войната е факт. Един от необяснените и необяснимите съдбоносни мигове за човечеството…

 

Публикуваният текст е откъс от книгата на журналиста Емил Янев „200 имена, които промениха света“, изд. „Сиела“, 2014 г.

Категории Цивилизация

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.

1 коментар към “Защо не скочи „Морският лъв“?”

  1. СПЕЦИАЛНО ОЩЕ В ПОНЕДЕЛНИК ЩЕ Я ПОТЪРСЯ ТАЗИ КНИГА И ЩЕ Я ПРОЧЕТА,ОТ ЛЮБОПИТСТВО. Страшно любопитно ми е каква е написано за останалите двеста имена. Изявлението,че Англия е спасена от Хитлер е смехотворно. Освен това основната заеслуга за танковият блицкриг е на Гудериан. Неговите танкове обкръжават Дюнкерк. А цялата историческа истина е така здраво брадясала с измислици , че чак се появяват автори ,които тълкуват измислиците. Изявлението на Гудериан ,„Ние бяхме безмълвни!“ – коментира по-късно невярващият генерал Гудериан." е абсолютна измишльотина. По време на цябата операция,бързоходният Хайнц се е криел от свръзките,които са носели заповеди на Хитлер незабавно да спре и да изчака пехотата. И когато 300 000 хилядна армия е била обкръжена , обезоражена и притисната към брега, Гудериан се подчинил на заповедтта на фюрера и взел ,че спрял. И изпуснал най-големия си шанс да плени триста хиляди англичани. Заповетта за спиране на настъплението на танковете Гудериан получава ден и половина след като неговите танкове са спрени. Спрени от английската корабна артилерия. И всички измишльотини от сорта ,че Хитлер си правел някакви "сметки" за незнам кво си, са плод на всичките тези историци, най вече съветски и техните подхалимници,най вече от България. Както и историята,че англичаните били толкова изплашени та чак и каските си хвърляли. Вярно е,камари и камари от каски е имало по брега. Но ,който има макар и малко познание от английска воанна история знае,че хвърлената английска каска някаде значи "Ние пак ще се върнем". ТАКА ЧЕ ,КОГАТО НЯКОЙ ВЗЕМЕ ДА ПИШЕ ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ДА ВЗЕМЕ ПЪРВО ДА ЧЕТЕ Д К У М Е Н Т И. и после да пише.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *