През миналата седмица вниманието на световната общественост изведнъж беше привлечено към случващото се на гарата в Гевгелия – на границата между Република Македония и Република Гърция, където тълпи от бежанци от Близкия изток щурмуваха границата в търсене на път по посока на Унгария и влизането в Обетованата земя на Европейския съюз.
В опит да се осмисли по-общия контекст на протичащите събития и да се надмогне злободневието на темата като открием основополагащите причини за случващото се в момента Студия Трансмедия се обърна към г-н Славчо Велков – водещ български експерт по проблемите на сигурността, контратероризма и процесите в Близкия и Средния изток. От специален интерес за българската общественост е въпросът доколко тези процеси са свързани само с вътрешнополитическите събития в Сирия или са последица или проводник на ислямския тероризъм.
– Г-н Велков, как да си обясним, че този модерен, високотехнологичен свят проспа възхода на „Ислямска държава“?
– Въпросът никак не е лесен за отговор. Аз не бих казал, че модерният и високотехнологичен свят проспа появата и развитието на „Ислямска държава“, а преди всичко западните държави, към които се причисляваме и ние, със своята политика проспаха развитието на „Ислямска държава“ и нивото, до което стигна днес към есента на 2015 г. Така че трудно биха могли да бъдат обвинени високотехнологичните структури, единици и развития, а по-скоро политиката на западните държави.
– Въпросът е дали има някакъв умисъл, някакво двойно дъно в този факт?
– Не бих казал нито едното, нито другото. По-скоро тази ситуация се дължи, на първо място, на дълбокото непознаване на особеностите на тези региони, и, после, на забавените и неадекватни реакции на онова, което се случва. И сега, когато виждаме резултатите от тази политика, според мен е вече твърде късно. От друга страна обаче не може да не се отбележи и фактът, че и политиката, в която имаше определен замисъл по отношение на отделни държави, да кажем, като Либия, от една Франция, Западна Европа, САЩ, доведоха до точно обратните на очакваните резултати. Тоест вместо да се стигне до свалянето на едни светски диктатори, какъвто несъмнено беше Муамар Кадафи, се стигна до разрушаването, „счупването“ на една добре уредена държава. И най-вече до създаване на благоприятни условия и почва за развитие на консервативните ислямистки идеологии, виждаме например сега какво се случва в Либия, в Йемен, какво продължава да се случва в Египет. Тоест онова, което ние, експертите, не много отдавна предупреждавахме, че „арабската пролет“, така желана от западния свят, може да се превърне в „арабска зима“, просто не беше оценено.
– Как бежанската вълна ще преначертае картата на Близкия изток и Европа?
– Директно ще ви кажа, че в момента картата на Близкия изток поне засега се преначертава от „Ислямска държава“. И то онази карта, която беше начертана от Европа, на европейските сили след подялбата на региона при подялбата след Първата световна война. Тогава бяха начертани едни граници на лист хартия с молив и линийка, които на практика са нереални, недействителни и несъществуващи, защото засега никой не ги спазва. „Ислямска държава“ преначертава картата, а не бежанската вълна, която е следствие на причината – разбунване и взривяване на региона. Нека да си припомним бившият генерален секретар на Арабската лига Амр Муса, който в навечерието на войната в Ирак предупреди: „Не нападайте Ирак! Ще отворите вратите на ада в Близкия изток!“ И тези врати се отвориха, а сега трудно могат да се затворят. А всичките тези огромни бежански потоци, които наблюдаваме, са само следствие на огромния вакуум в сигурността, който се създаде в тези държави, включително в Ирак, в Сирия, в Ливан, в Йемен, в Северна Африка и къде ли не още. И сега съвсем открито мога да кажа, че сега Западът бере горчивите плодове от дългогодишната погрешна политика спрямо тези държави. Не бива да забравяме, че част от тези държави, от които сега тръгват много бежанци към Европа, в продължение на десетки години са били колонизирани и жестоко експлоатирани от същите тези европейски държави, включително и от една Франция. И сега като че ли този порочен бумеранг се завръща към онези, които са го хвърлили.
– Хората, които не са специалисти и гледат отстрани на случващото се, си задават въпроса откъде идва мощта на „Ислямска държава“, защото не може да се обясни само със завземане от джихадистите на петролни кладенци и т. н.?
– Въпросът е много къс, но отговорът е много дълъг. Все пак ще се опитам да ви отговоря по-накратко. „Ислямска държава“, която без съмнение вече има една организация с признаци на държавност, не може да бъде упрекната, че й липсват финансови ресурси. Това формира и по-нататъшната й мощ, включително и военната. Първо, тя придоби огромни ресурси след падането на иракския град Мосул, където завладя от двете банки почти 525 млн. долара. Впоследствие трябва да се има предвид, че освен че търгува с енергийни продукти, най-вече с петрол, тя калкулира и не малки суми като откупи по време на заложническите кризи. Но най-вече тя започна умело да експлоатира населението, което живее на територията, която контролира – не може да се каже, че владее територията, но макар и с временния контрол тя прави това. Става дума за 10 милиона души, които са впрегнати в тази дейност и дори получават възнаграждение за своя труд, който отива именно за укрепване на мощта на „Ислямска държава“. Така че тя има не своите спонсори, а потоци, каналчета, по които тече това, което й трябва. Освен това не трябва да забравяме, че тя има много богати спонсори, които наливат в мощта на „Ислямска държава“, които не го правят разбира се открито. Не може да се каже, че това са държави, а отделни личности и групи, които принадлежат към отделни държави. Така че ИД има основания за мощта, с която разполага, и те не са чак толкова тайни.
– А като не са геополитически интересите на отделни държави, какъв е интересът на отделни спонсори и групи да наливат ресурс в такова предприятие като „Ислямска държава“?
– Интересът е, че споделят нейната идеология, споделят нейната стратегия за изграждане на регионален, а после и глобален халифат, и къде с пари, къде с оръжие, къде с друга подкрепа осигуряват онова, което е замислено, включително и на територията на Европа. Дори последните послания на „Ислямска държава“ към своите сподвижници и симпатизанти, които живеят в Европа. Казват им, че след като споделят това, което правят, да удрят там, където могат, да набират нови членове и симпатизанти, и по този начин да си изпълнят целта. Не е толкова просто за обяснение и не бива да се отнасяме към „Ислямска държава“ като към някаква обикновена терористична организация. Напротив, тя е първата терористична организация, която има своя държава.
– Къде е „Ал Кайда“ в този контекст?
– „Ал Кайда“ е онова, от което се роди „Ислямска държава“, но в момента „Ал Кайда“ в лицето на нейните структури в Сирия примерно е противник на „Ислямска държава“. В Афганистан обаче „Ал Кайда“, съзнавайки опасността от установявайки на контрол от страна на „Ислямска държава“ в някои региони, се обедини с движението „Талибан“, за да създаде единен фронт срещу ИД. В момента „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ са противници. „Ал Кайда“ също се бори за халифат – в началото регионален, после глобален. Обаче идеологията на „Ал Кайда“ не предполага завладяване на жизнено пространство чрез насилие. Те смятат, че хората, които живеят в тези региони сами трябва да бъдат убедени да стигнат до идеята за създаване на халифат. Докато ИД си осигурява жизнено пространство чрез насилие и както виждаме – успешно.
– А как виждате ролята на Турция в региона?
– Турция само преди месец имаше неутрална политика спрямо „Ислямска държава“. Тя е стратегически съюзник на Щатите на Балканите като член на НАТО и обяви, че влиза в коалицията срещу ИД, но засега се ограничи с предоставянето на една голяма въздушна база на САЩ за нанасяне на въздушни удари и на практика използва ситуацията, за да реши своя голям въпрос, а той не е „Ислямска държава“. Големият въпрос на Турция е да не допусне създаването на каквито и да е обществено-икономически формации, анклави, държави, територии от кюрдска страна, включително и на територията на Северна Сирия. Защото за Турция главният противник в момента е ПКК (Работническа партия на Кюрдистан) и нейните подразделения в Турция и около границата около Ирак и в Сирия, но не ИД. Бих казал, че Турция в момента не участва активно в битка срещу ИК.
– Адекватна ли е според вас политиката на България по отношение на бежанците?
– Нека да кажем, че България е една от държавите, които към момента е най-малко засегната от бежанските потоци, дори ако сравним това, което се случва през последните дни и часове с бежанския наплив през Гърция, Македония към Сърбия. България е почти на ръба на възможностите си да приема бежанци. Тя разбира се може да очаква засилване на този процес, но тя няма кой знае какви възможности. И в тази връзка искам да кажа нещо друго, което според мен е важно – все още няма единна политика, стратегия, концепция, както и да го наречем, за справяне с бежанския проблем. И оттам идва това, което наблюдаваме в момента – основните групи бежанци се насочват най-вече през Италия и Гърция – това е доказано, но главното им направление не е Македония, а териториите, които искат да достигнат са Германия, и отчасти – Швеция. Като отчетем факта, че у нас над 90% от бежанците не желаят да останат на територията на България, можем да кажем, че по проблематичност не можем да сравняваме с другите държави. Дори в момента на територията на Македония има повече бежанци, отколкото в България.
– Възможен ли е нов бежански поток от Украйна при евентуално ескалиране на ситуацията там?
– Ако там се развие обстановка, която е свързана с война, може да се оформят бежански вълни в различни направления – от Украйна към Русия или обратно, от Украйна към други страни. А има и такива, които наричаме украински българи, но според мен това не е въпрос, който сега стои на дневен ред на политическите процеси. По-скоро ще се засилва бежанският поток по направление Северна Африка и от Сирия и Ирак.
