В рамките на разгръщащата се дискусия за финансирането на науката в България, особено със състоянието и споровете за бъдещето на държавния Фонд "Научни изследвания" Студия Трансмедия иска да привлече Вашето внимание към поредните публикации в сайта „Философският клуб“.
Академичният потенциал на Клуба показва траен интерес към ролята на държавата в предоставянето на публични услуги и тяхната ефективност. Всяка дискусия на Клуба служи за обсъждане на наболелите проблеми на обществото, стреми се да разсейва натрупани стереотипи, станали реалност благодарение на едни или други манипулации, които системно се настаниха в публичната, гражданска комуникация чрез т. нар. "независими" медии, нерегламентирани лобистки интереси и техните говорители. Клубът се опитва да се противопостави на ширещия се нилихилизъм към едва ли не всичко иновационно в съществуващото статукво, което няма визия, още по малко интерес от значима, но и желана промяна.
След като в по-раншна публикация ви запознахме подробно с поредната дискусия на „Философския клуб“, проведена на 23 юли 2015 г. на тема „Образование, култура и наука: кой да решава как да се организират и финансират тези публични услуги – пазарът, или държавата?“ днес продължаваме представянето на публикациите по темата с информация за тезите по темата на академик Ангел С. Гълъбов – водещият български вирусолог и бивш директор на Института по микробиология на БАН. публикувани изцяло на сайта „Философският клуб“.
Според акад. Ангел Гълъбов „немалка част от българското общество, от широката публика, не е информирана, бих казал, изобщо не знае нищо за дейността на БАН днес“. Говори се на ляво и на дясно, за това, че „нищо не вършите там в тази Академия“, „губите си времето с някаква си чиста наука, от която няма полза страната“. Това са пълни заблуди. Истинското положение на нещата е точно противоположно.
В тази връзка ученият посочва историческата традиция и сегашните постижения на различни институти и звена към БАН като Института по металознание, Института по електрохимия, Института по полимери, Института по органична химия с Център по фитохимия, Институтите по ядрената физика, физиката на твърдото тяло, космическите изследвания, Института по биоразнообразие и екосистеми, Института по биология и имунология на размножаване и т.н. Следва да бъдат изтъкнати и постиженията на изследователските центрове в областта на хуманитарните науки.
Според акад. Гълъбов, едва напоследък започна да се пише, че водещите държавни институции търсят становището от учени на БАН по такива важни за страната и политиката проблеми, като за шистовия газ, за генетично модифицираните растения, по т.нар. македонски въпроси и други.
Според академика, държавата ни трябва да се срамува, и никога да не допуска да се заделя за науката жалкото ниво от 0.14% за страната, а за БАН- 0.07% в годишния бюджет, като се знае, че за страните-членки на Европейския съюз изискването е за 2%, половината от които да се осигуряват от държавните бюджети.
След като се спира на някои актуални случаи на директна намеса на държавата и политиката в управлението на науката акад. Ангел Гълъбов завършва статията си с мнението, че „тревога предизвикват лансираните напоследък у нас тези да не се финансират фундаменталните изследвания. Такава късогледа политика може да има много тежки последици, тъй като фундаменталната наука е основа за постижения в приложната сфера. Това означава българската наука да бъде заличена от картата на световната наука“.
Сайтът „Философският клуб“ е некомерсиална, непартийна и обществено отворена платформа, която има за цел да популяризира значими идеи на български интелектуалци, обединяваме около идеята за единство на мисълта и действието, в помощ на едно по-добро държавно управление в ХХІ век.
Идеята му е да се информира българската интелигенция, респективно – по широки слоеве от аудиторията за това, което става и има да става в България, да се очертае рационална и национално отговорна визия, респ. отговорност към собствените ни съдбини – е сърцевина на дейността на "Философският клуб".
