В рамките на разгръщащата се дискусия за финансирането на науката в България, особено със състоянието и споровете за бъдещето на държавния Фонд "Научни изследвания" Студия Трансмедия иска да привлече Вашето внимание към поредните публикации в сайта „Философският клуб“.
Академичният потенциал на Клуба показва траен интерес към ролята на държавата в предоставянето на публични услуги и тяхната ефективност. Всяка дискусия на Клуба служи за обсъждане на наболелите проблеми на обществото, стреми се да разсейва натрупани стереотипи, станали реалност благодарение на едни или други манипулации, които системно се настаниха в публичната, гражданска комуникация чрез т. нар. "независими" медии, нерегламентирани лобистки интереси и техните говорители. Клубът се опитва да се противопостави на ширещия се нилихилизъм към едва ли не всичко иновационно в съществуващото статукво, което няма визия, още по малко интерес от значима, но и желана промяна.
След като в по-раншна публикация ви запознахме подробно с поредната дискусия на „Философския клуб“, проведена на 23 юли 2015 г. на тема „Образование, култура и наука: кой да решава как да се организират и финансират тези публични услуги – пазарът, или държавата?“ днес Ви предоставяме информация за тезите по темата на професор Гарабед МИНАСЯН, доктор на икономическите науки и изследовател от Българска академия на науките, публикувани изцяло на сайта „Философският клуб“.
В статията си проф. Минасян анализира инертността в мисленето на управленския елит в България, която води до неправилно възприеманата дилема „държава или пазар“ при финансирането и ръководенето на сферите на социалните услуги. Според учения държавата, от една страна, и пазарът – от друга, имат ясно определени и разграничени функции, които не се препокриват и които трябва стриктно и качествено да се изпълняват. Може би е по-точно да се говори за удачно съчетаване на функционирането на държавата и пазара. Оттук той представи тези две различни системи като съществено различаващи се функции на едно общо цяло.
В тази насока на мисли проф. Минасян твърди, че основна функция на държавата е регулирането на обществените отношения и в частност на функционирането на пазара в най-общ смисъл. Оттук регулирането предполага формирането на определени рамки на поведение и няма нищо общо с изземването на функции. То се извършва чрез въвеждането на законодателни императиви, които допускат (или не допускат) движение в обществено приемливо (респ. неприемливо) направление.
Като пряк и непосредствен пример за провал на регулация проф. Минасян посочи случилото се с търговска банка КТБ у нас през 2014 г. Финансовата наука, твърди той, е категорична, че банковият надзор е най-добрата форма за недопускане на непредизвестен и неконтролируем фалит на търговска банка с непредвидими негативни обществени последици. Качествен регулаторен механизъм съществува и е изработен и той трябва да се прилага. В конкретният случай фалитът на КТБ е следствие от недобро прилагане на регулаторните изисквания, т.е. от некачествено изпълнени функции на оторизирания управителен орган.
В допълнение, той посочи и примера с Фонд „Научни изследвания”, който е замислен като добър регулационен механизъм за проектно финансиране на челни научни постижения. Според преобладаващото мнение на научната общност той не изпълнява качествено приписаните й функции поради неумело (корупционно?!) управление.
Проф. Минасян посочи и други примери – в сферата на здравните услуги и на регулаторни органи като КЕВР. Слабостите са както при формирането на регулаторния механизъм (поради преплитане на видимо лобистки интереси на законодателна фаза), така и поради неподходящо (некомпетентно) управление.
В заключение, той твърди, че е редно някой да поеме политическата отговорност (възлюблена терминология на политиците за недопускане на „външни” лица на високо платени ръководни длъжности), но в крайна сметка доминира дискретното мълчание. Насажда се лошото заключение, че всяко професионално израстване изисква задължително демонстрирано политическо пристрастие и гравитиране до обкръжението на партийните лидери.
Студия Трансмедия ще ви направи съпричастни и към другите публикации по темата.,
Сайтът „Философският клуб“ е некомерсиална, непартийна и обществено отворена платформа, която има за цел да популяризира значими идеи на български интелектуалци, обединяваме около идеята за единство на мисълта и действието, в помощ на едно по-добро държавно управление в ХХІ век.
Идеята му е да се информира българската интелигенция, респективно – по широки слоеве от аудиторията за това, което става и има да става в България, да се очертае рационална и национално отговорна визия, респ. отговорност към собствените ни съдбини – е сърцевина на дейността на "Философският клуб".
