Атина се надява да приключи преговорите до утре

ГРЪЦКАТА ДЪЛГОВА КРИЗА

Атина се надява да приключи преговорите до утре

 

Гърция се надява да приключи най-късно във вторник сутринта преговорите с международните кредитори според висш гръцки правителствен източник. Разговорите по новия план за финансова помощ продължават в Атина с надеждата за успешен изход, който да предотврати финансовия колапс на държавата.   

Министрите на финансите и на икономиката на Гърция се бяха затворили с представителите на кредиторите в дълги разговори, обхванали целия неделен ден и продължили до малките часове днес. Гръцките представители бяха заявили по-рано, че се надяват планът да влезе за одобрение в гръцкия парламент преди 18 август.

„Правят се усилия преговорите за приключат и хоризонтът  е понеделник вечерта или рано сутринта във вторник“, заяви гръцки представител, пожелал анонимност.

„Когато новият план влезе за гласуване в парламента, той ще бъде един цялостен законопроект с два члена – един член ще бъде споразумението за заема и МзР (меморандумът за разбирателство), а вторият ще се състои от предварителните мерки“, заяви той, имайки предвид мерките, които Гърция се задължава да предприеме, за да влезе планът в сила.

Друг представител заяви: „От полунощ двете страни започнаха финалната права, дискутирайки последните стъпки – оформяйки финалния текст, изречение по изречение, дума по дума“.

Преговорите започнаха на 20 юли. Висш гръцки представител заяви пред Ройтерс, че целта е финансовите министри на еврозоната да прегледат споразумението в петък, 14 август.

Атина преговаря с институциите на Европейския съюз и с Международния валутен фонд за свежи заеми в размер до 86 млрд. евро, които са необходими, за да се предотврати икономическия колапс и да остане в еврозоната.

Планът трябва да е в сила на 20 август, когато Гърция трябва да плати по падежа на дългове към Европейската централна банка.

Висш служител на ЕС заяви, че има „изключително сътрудничество“ от гръцка страна, която бърза да се постигне споразумение възможно най-скоро. 

Той обаче посочи, че трудностите за някои от страните членки все още идват от общия размер на плана, който някои страни искат да бъде по-малък от договорените на срещата на върха миналия месец 86 млрд. евро – поради деликатни политически съображения.

От гръцка страна, според източниците в Атина, основен проблем е как да се справят с планината от необслужвани кредити в банковия сектор – фактор, който определено ще натежи при нужната потенциална програма за рекапитализация на тези банки.

Гръцката страна настоява за създаването на една „лоша банка“, която да си занимава с тези кредити, докато кредиторите искат необслужваните кредити да бъдат консолидирани и продадени на специални фондове, работещи с подобни кредити. Необслужваните кредити са представлявали около 35 % от целия кредитен портфейл през първата четвърт на 2015 г. – дял, който определено е нараснал през последните седмици, след като беше наложен контрол над капиталовите трансакции.

Известна загриженост сред някои от кредиторите предизвиква и сумата на първия транш, който трябва да бъде поне 20 млрд. евро.

От тях Гърция се нуждае от поне 10 млрд. евро, за да се осигури буфер за банковата рекапитализация, 7 млрд. – за да възстанови мостовия кредит, получен през юли и над 3 млрд., които се дължат на ЕЦБ през август.

„Докато МзР не бъде договорен и подписан, ние сме все още предпазливи“, заяви служителят на ЕС.

Категории Финанси

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *