На 3 август 2015 г. в Пало Алто, Калифорния почина на 98-годишна възраст известният историк, писател и дипломат Робърт Конкуест. Роден, заедно с Джон Кенеди въвъ времевия интервал между Февруарската и Октомврийската революция в Русия, известният изследовател на историята на Съветския съюз и особено на сталинския ГУЛАГ свърза съдбата си и с България, където е бил като офицер и представител на Великобритания в Съюзническата контролна комисия в края на Втората световна война, а впоследствие – и като дипломат в британската мисия в София през втората половина на 40-те години на ХХ век. Той говори и чете български, а първата му жена е българка, с която напуска страната. След близо десетгодишен брак се развежда с нея поради нейна психична болест, впоследствие има още три брака. По време на престоя му в България дейност му като офицер, дипломат и разузнавач е била под постоянния контрол на Държавна сигурност, за което са запазени доста документи, съхранявани в архива на Комисията по досиетата.
На снимката президентът Джордж Буш-син му връчва Президентския медал на свободата, присъден за цялостната му дейност и творчество.
Робърт Конкуест, англо-американският историк, чиито изследвания на терора и ужасите при управлението на Йосиф Висарионович Сталин режим го превърнаха във водещия западен хроникьор и познавач на съветския режим почина в Пало Алто, Калифорния на 98-годишна възраст.
Шедьовърът на Конкуест – книгата „Великит терор“ беше първото детайлно проучване на сталиновите чистки в периода 1937 – 1939 г. Според него близо 20 млн. души са загинали като резултат от робския труд в лагерите и многото екзекуции – брой, който надхвърля жертвите на Холокоста. Написал изследването си в зенита на Студената война през 1968 г., по време, когато документалните източници за Съветския съюз са оскъдни, г-н Конкуест е бил заклеемяван от страна на левицата затова, че е преувеличил броя на жертвите. Когато Студената война свърши и архивите в Москва бяха отворени, неговите сметки се оказаха донякъде завишени за конкретния период, но доста по-точни от тези на неговите критици.
Същевременно г-н Конкуест е много възхваляван писател на лека поезия и представител на т. нар. „Поетично движение“ в Англия през 50-те години. Той продължава да публикува поезия и на възраст над 90-години, показващ нестихваща съпричастност едновременно към поезията и прозата.
Роден в Малвърн, Уъстършър от майка-британка и баща-американец, той служи в армията по време на Втората световна война и в британския дипломатически корпус, преди да се ангажира с различни изследователски центрове и университети, предимно в САЩ. През последните десетилетия той беше привлечен от Хувъровия институт към Станфордския университет като от 2007 г. вече беше почетен професор.
Въпреки че беше духовит боец в академичните дебати, г-н Конкуест пишеше и за по-широката публика. С книгата си „Великият терор“ той достигна до милиони читатели и спечели тяхното възхищение, включително и на Роналд Рейгън. Маргарет Татчър се консултираше с него относно това как да се отнася със Съветския съюз и, по думите на бившите ѝ съветници му се е доверявала повече от на който и да е друг експерт – съветолог.
През цялата си кариера г-н Конкуест е бил част от академичните боричкания, но „той ненавиждаше онова, което наричаше тайнствения и енорийски характер на някои академични писания и литература“ по думите на проф. Марк Креймър – преподавател на Студената война в Харвардския университет.

Истината за показните процеси на Сталин от периода 1937 – 1939 г., в които политическите опоненти на Сталин признаха сериозни престъпления и бяха екзекутирани шокира много ляво-настроени интелектуалци на Запад. Потресаващите процеси доведоха до масово напускане на комунистическите партии в Европа и САЩ и насърчиха антикомунистически произведения като „1984“ на Джордж Оруел и „Тъмнина по пладне“ на Артър Кьостлер.
Това жестоко избиване на съветските граждани в голямата си част оставаше недокументирана до появата на творбата на г-н Конкуест. Благодарение на цитираните източници, публикувани по времето на идеологическото „размразяване“ при съветския лидер Никита Хрушчов, както и на разказите на емигранти, официалните съветски статистики и зрънца от информация, извлечена от съветската преса, г-н Конкуест представя процесите като проста сценография на систематичните убийства, осъществявани от Кремъл, който предварително задава квоти за безпричинни арести и екзекуции в колективни погребални ями и затворнически тунели за екзекуции. Според последните изчисления в рамките на само един 16-месечен период съветските тайни служби са ликвидирали над 800 хил. души.
Екзекуциите са в допълнение на милиони хора, загинали в по-ранните години от насилствения глад и колективизацията в съветското селско стопанство, които г-н Конкуест описва в детайли в книгата си „Жетвата на скръбта – съветската колективизация и терора на глада“. Според г-н Конкуест Сталин на практика е екзекутирал милиони хора посредством прекратяването на хранителните доставки в цели региони, особено в Украйна.
Донякъде отварянето на архивите от съветския период предизвика известни атака срещу тезите на г-н Конкуест, но неговият цялостен разказ за чистките беше потвърден. „Великият терор“ беше публикуван на части в руските вестници и списания, а откритите масови гробове като този на 20 хил. жертви в московското предградие Бутово доказа системата на масови екзекуции. Оттогава дебатът сред историците е разрешен относно огромния обхват на чистките и огромната човешка цена на управлението на Сталин.
Въпреки че общата бройка на човешките жертви и в горната граница на хипотезите той твърдо се противопоставя на каквито и да е промени в книгата му при нейното преиздаване през 1990 г. под заглавието „Великият терор: преоценка“. Когато г-н Конкуест е бил помолен да сложи ново заглавие на книгата, приятелят му – писателят Кингсли Еймис го посъветва то да бъде „Нали ви казах, че е така, шибани глупаци!“ (“I Told You So, You F—ing Fools.”).
Смразяващите статистики в изследванията на г-н Конкуест са в разрез с неговия дяволит чар и остроумие. Като ученик в колежа „Уинчестър“ в Хампшър и в Оксфорд, той е безцелен ученик, но ревностен читател и писател на поезия. Заедно с г-н Еймис той е нещо като бонвиван, държащ се вежливо на разгулни обяди и въвличащ се в романтични афери, които са неизбежни, ако съдим поне от името. Г-н Конкуест има четири брака, отдава чувствата си на поезия, посвещава на любовта, секса, войната и загубите в повече от половин дузина стихосбирки.
“Татко разглеждаше всичко, с което се занимава като нормално и не виждаше нищо изключително“, по думите на сина му Джон. „Това е, което той правеше с писането на поезия, с книгите за Русия и с книгите за толкова много други неща“.
Шареният му личен живот не отклонява г-н Конкуест от развитието на широкия спектър на своите интереси. Той чете или говори френски, немски, италиански, руски, български, гръцки и латински. В допълнение на съветологията,той става експерт в онзи почти 400-годишен период в „зоната на здрача“, когато Британия е част от Римската империя.
Една от крилатите фрази на баща му, според Джон Конкуест, е „Ако знаеш достатъчно за нещо, някой ще ти плати, за да пишеш за това нещо“.
Първите две книги на Конкуест, публикувани през 1955 г. са стихосбирка и научно-фантастичен роман. В интервю за в. „Лос Анджелис таймс“ че навлизането в научната фантастика му е помогнало да получи подходяща гледна точка към Съветския съюз. Западните думи за „добро“ и „зло“ не са в състояние да прозрат тяхното поведение, според него, защото „те не са зли или добри по начина, по който ние сме зли или добри“
„Затове е по-добре да гледаме на тях като на марсианци, а не като на хора като нас“, счита той. „Джордж Оруел каза, че е необходимо усилие на въображението, както и интелект, за да се разбере Съветския съюз“.
През 60-те години г-дата Конкуест и Еймис съ-редактираха антологията с научна фантастика „Спектрум“ и написаха заедно романа „Египтолозите“, където се разказва за тайно лондонско общество, което служи като алиби на група любовчии.
Г-н Конкуест е един от няколко влиятелни следвоенни английски поети, известни колективно като „Движението“. Тази неофициализирана група, в която влизат и г-дата Еймис и Филип Ларкин, се обявява за един по-земен и естествен поетичен подход, който се разглежда като реакция на модернизма. Поетите на Движението, много от които настръхваха от пришития им етикет, но отхвърлят по същество по-ранните експерименти на поети като Езра Паунд. Вместо това, те се придържаха до поетическата дисциплина и умения, едновременно в стихове или по-сериозна проза, предпочитайки реалността пред въображението.
Докато съставът на членуващите в Движението се оказаха много флуиден, г-н Конкуест беше последният жив поет от създателите му. Той редактира две антологии с поети от групата – „Нови линии“, публикувана през 1956 г. и „Нови линии ІІ“ – през 1963 г.
През 1970 г., когато г-н Еймис редактира „Новата Оксфорска книга с леки стихове“, той включва няколко поеми от г-н Конкуест в тома.
Издателство „Уейуазър“ публикува през 2009 г. получилата висока оценка от критиците стихосбирка на г-н Конкуест „Пенултимата”. Той беше също ентусиазиран автор на епиграми – форма, в която процъфтява неговата непочтителност и усет за езика. Една от версиите на често цитираните негови епиграми гласи:
Имаше един велик марксист – наричаше се той Ленин.
Именно той изби два – три милиона души.
Това беше наистина много работа.
Но докато той убиваше един човек,
Най-великият марксист Сталин убиваше десет.