Демократите в битката за Белия дом (юли 2015)

САЩ: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ – 2016

Демократите в битката за Белия дом (юли 2015)

 

През юли 2015 г. президентската надпревара в САЩ се ожесточи и вече се очерта (с малки изключения като колебаещия се все още дали да се кандидатира вицепрезидент Джо Байдън) основният кръг от кандидати, заявили официално своите президентски амбиции.  С настоящата публикация ние откриваме нов раздел в поредицата, посветена на президентските избори като възнамеряваме в началото на всеки месец да правим обзор на състоянието на кампанията в двата основни политически лагера и да анализираме динамиката в развитието на кампанията.

Както вече посочихме в предишни анализи в Студия Трансмедия в този избирателен цикъл лагерът на републиканците е пренаселен с достигналия през юли брой от  рекордните 17 водещи кандидати, които на 6 август ще проведат даже първите си телевизионни дебати пред консервативния канал Фокс нюз. За състоянието там очаквайте следващия материал в поредицата.

При демократите нещата в началото на юли 2015 г. изглеждаха по-спокойни с една много силна кандидатура – тази на Хилари Клинтън и още 3-4 други кандидати. С течение на месеца обаче и там борбата се ожесточи. Причината донякъде беше в продължаващите скандали около бившата първа дама, а от друга страна – в набиращата сили кампания на Берни Сандърс. Допълнителен фактор бяха и растящите настроения на неодобрение сред много избиратели, за които Хилъри Клинтън не е съвсем откровена и искрена в своите истински политически и управленски намерения.

Всъщност, към настоящия момент, свързан с обявяването на кандидатурите, структурирането на кампанията, набирането на необходимите средства и очертаването на тактическите ходове за следващите месеци – центрирани около първите партийни събрания (кокъси) в Айова и първичните избори в Ню Хампшър  през януари 2015 г. Хилъри Клинтън няма сериозна и способна да я спре конкуренция вътре в своята партия. Анкетите на предизборните нагласи сочат, че тя би победила всеки кандидат-републиканец поне с 5 – 6 % разлика и е безспорен лидер сред демократите.

Въпреки това очевидно благоприятно за нейния лагер състояние на кампанията анализаторите, а  и обикновените американци изпитват известни съмнения, че пътят й към Белия дом ще е лесен и постлан с рози. От една страна, резултатите от изборите ще се решат от настроенията на мнозинството избиратели относно това, доколко те ще се чувстват към ноември 2016 г. по-сигурни в своите доходи, бъдеще и сигурност отколкото са били през 2012 и 2008 г. Тогава те на два пъти гласуваха доверието си на демократа Барак Обама, през чиито първи мандат Хилъри Клинтън беше държавен секретар, след като се провали в опита си да стане първата жена – президент на САЩ. Така че сянката на Барак Обама и неговото наследство ще се добави към личния политически капитал на Хилъри Клинтън и непо-малко значимото наследство на съпруга ѝ Бил Клинтън.

От друга страна, анкетите показват, че Хилъри продължава да поддържа високи нива недоверието към нея, въпреки че води в проучванията срещу всички кандидати на Републиканската партия. Одобрението е спаднало до равнище от малко над 40%.

Осъзнавайки тенденциие, тя се опита през юли т.г. да направи две неща. Първо – да капитализира максимално преднината, която има пред останалите демократи по отношение на организацията на кампанията, набирането на средства, отличното си позициониране сред елита на Демократическата партия както на национално, така и на местно ниво, за да превърне водещата си роля в безалтернативна кандидатура в съзнанието на избирателите. Оттук тя се ориентира към очертаване на някои основни теми в кампанията си и агитация предимно в южните щати и в така важните в началото на надпреварата щати Айова и Ню Хампшър. Вторият съществен елемент в нейните усилия бяха опитите да се минимализира ефекта от няколкото скандала, които от месеци преследват кампанията ѝ – преди всичко разследването, което републиканците в Конгреса наложиха за съществуването на нейния частен сървър за електронната ѝ поща по времето, когато е била държавен секретар.

Първият елемент в нейната кампания  е доста успешен в чисто организационен план, тъй като добре смазаната с необходимите финансови средства и човешки потенциал  машина на нейния предизборен екип доказа своята мощ и може да се каже, че опонентите ѝ демократи все още (на този ранен етап и без реалната предизборна обстановка на първичните избори)  не представляват сериозна опасност за водещата ѝ роля.

Засега единственият по-сериозен нейн конкурент е бившият конгресмен и настоящ сенатор от Върмонт Берни Сандърс. Той говори за себе си като за „независим демократ“, а също понякога се нарича и „демократичен социалист“. След като обяви кансатурата си, той успя да събере през юли големи аудитории в либералните университетски градове, но все още е слабо популярен сред афроамериканските избиратели, които са ключови за успеха на каквато и да е анти-Клинтън кампания в първичните избори. Случаите на полицейско насилие над афроамериканци, довели и до смъртни случай много бързо тласнаха Сандърс към съответните изявления срещу подобно насилие и той се обяви например за въвеждането на вградени в униформите на полицаите камери, които да записват техните действия. Така той се опитва да избяга от образа на ляволиберален демократ, който говори и изпраща послания предимно към белите американци – нещо, което винаги е минус сред симпатизантите на демократите.

Другият интересен кандидат – Мартин О’Мали е бивш кмет на Балтимор преди да стане губернатор на Мериленд. Без са е бил въвлечен в конкретни скандали, със самата си професионална биография той предизвиква съмнения сред избирателите за корупция на местно равнище. Други двама кандидати, за които вече сме информирали читателите на СТ са Линкълн Чафи и Джим Уеб, но те за  момента се проявяват като аутсайдери в този ранен за кампанията момент.

Всичко това дава значителна свобода на Хилъри Клинтън да задава сама дневния ред на кампанията си – особено що се отнася до тематичните акценти в нейните предизборни изяви. Това е особено ефективно от политическа гледна точка с оглед на многото кандидатури сред републиканците, тъй като въпреки многобройната кохорта кандидатите-републиканците са доста единни в политическите си послания. Така

Клинтън е в състояние да води кампания срещу Републиканската партия като цяло и да атакува същевременно отделните опоненти там, където са най-уязвими – например Доналд Тръмп за становището му за мексиканските имигранти, Майк Хакъби по социалните проблеми , а Скот Уокър – по външната политика. Интересното е, че засега тя не се възползва от тази предоставена възможност – вероятно тъй като не иска самата тя да се открива за атака, взимайки ясни позиции. Причината може и да е просто изчакване самите републиканци чрез вътрешните си борби да се открият за атака, но засега проличава известна нерешителност в тази посока.  

Доста по-интересен е фактът, че засега нейната кампания се дистанцира от бранда „Клинтън“ като притиска до стената репортерите, задаващи  въпроси по серията скандали около нейните действие. Така например тя се разграничи от твърдата политика на съпруга си срещу престъпността. Тя енергично се обвърза с каузата на браковете между хомосексуалисти въпреки че по-рано беше подкрепяла ценностите на традиционното семейство, които според нея са били дълбоко вкоренени във вечните религиозни принципи. Тя прегърна новите хоризонти на феминистката политика, въпреки че самата тя беше доста остра с любовниците на съпруга си.

Анализаторите припомнят, че Хилъри Клинтън никога не е печелила избори, в които да е имала сериозен опонент. Тя победи доста лесно републиканския конгресмен Рик Лацио, за да спечели сенаторското си място през 2000 г. Доста слаб беше нейният основен опонент и в изборите през 2006 г. В първата си истинска изборна битка – в първичните избори на демократите през 2008 г. тя започна като водещия кандидат и ги загуби.

С какво е по-добра всъщност Хилъри днес? Очевидно е във форма и  изглежда добре за възрастта си, поне на пръв поглед. Не бива да забравяме, че ако бъде избрана, тя ще бъде не само първата жена-президент, но и най-старият кандидат, спечелил поста. Същевременно тя беше държавен секретар без да постигне нещо особено. Най-значителното допълнение в нейната автобиография беше силната подкрепа за военната интервенция в Либия, която докара страната до развалини и я направи податлива на атаките на Ислямската държава. И като капак дойде един скандал, свързан с персоналния сървър за електронната й поща и изтриването на хиляди писма там, които биха могли да послужат като доказателство срещу нея при разследването в Конгреса.

Онова, което работи е познатото й име. До началото на активната й кампания проучванията показаха, че тя се представя добре дори сред републиканците. Зад нея е коалицията на Обама и една електорална карта на страната, върху която републиканците трябва сериозно да поработят, за обърнат нагласите в ключови щати. Но достатъчно ли е това за демократите след Обама и може ли Клинтън да изпълни тази мисия?

Както пита един известен анализатор – след като при Обама демократите прокараха почти универсална система за здравно осигуряване – мечтата на партията от времето на Хари Труман насам, какво друго трябва да направят демократите? За глобализацията ли  са? Имат ли идеи как да интегрират всички тези имигранти, дошли в Америка през последните 50 години? Има ли какво да предложат на отмиращата бяла работническа класа? Искат ли те реформиране на някоя от основните американски институции?

Неговият отговор, сподеян от мнозина други налюдатели е, че Хилъри Клинтън просто не е адекватният кандидат на партията в този исторически момент. Не е ли най-малкото странно, че лявоцентристката любимка на Уолстрийт говори по проблемите на неравенството, че бившият член на Управителния съвет на голяма корпорация като „Уолмарт“ позира като защитник на работните места в САЩ, че лидерът на идеята за „интелигентно управление“ в амплоато си на държавен секретар опустоши една страна,предавайки я в ръцете на терористите-сунити даже по-бързо от Джордж Буш-син. И за капак – че шампионката на борбата за права на жените стана жена, която твърдеше, че лидерът на свободния свят е станал жертва на една стажантка. Това ли е най-доброто, което републиканците могат да предложат?

Проблемът, поне според мен, е, че Хилъри в  никакъв случай не е нито Роналд Рейгън, нито Барак Обама. Независимо от различията в политическите им възгледи, и двамата бяха известни с умението си да формулират и транслират адекватните и необходими им политически послания. Когато един политик е прям в своите думи – дори да излизат от устата на ксенофобски насторен и примитивистично звучащ милиардер от Ню Йорк, тези думи могат да достигнат до умовете и сърцата на неговите избиратели.

Карта на газопроводаѝОттук произлиза и основният проблем на Хилъри Клинтън и много от другите политици около нея и от двете партии – повтарянето на едни и същи опорни точки и внимателно формулирани политически формулировки, които само отвращават избиратерите, петимни за честност и прямота от своите лидери. И тук става въпрос за нещо просто – например ясен отговор подкрепя или не многооспорвания газопровод за шистов газ. На този прост въпрос бившият държавен секретар отговаря прекалено дипломатичен стил: „Ако въпросът все още не е намерил решение, когато стана президент, едва тогаа ще Ви отговоря на този въпрос. Това е решение, което трябва да вземе президентът Обама и аз не искам да го изпреварвам“. Тоест посланието към избирателите е – гласувайте за мен, а проблемите ще ги решаваме един по един, когато му дойде времето.

За разлика от нея Берни Сандерс, който е твърдо против газопровода, цитира тези думи, критикувайки непоследователната позиция на Клинтън – от една страна тя се бори за мерки за опазване на природната среда и против климатичните промени, а от друга – отказва да коментира един проект с очевидно огромни екологични последици или пък използва скъп частен самолет. „Ние трябва да предприемем сериозни стъпки за редуциране на въглеродните емисии и да скъсаме със зависимостта си от органичните горива.“, заявява Сандърс, аплодиран от либералната си публика. „Ето защо  ще подкрепя и поведа борбата в Сената срещу газопровода, който ще транспортира едни от най-замърсяващите природата горива в света“.

По подобен начин стои въпросът с подкрепата или не за Транстихоокеанското търговско споразумение. По този въпрос Клинтън отново отказва да вземе отношение, за да не засегне интересите както на синдикатите, които се противопоставят от страх от загуба на работни места вътре в САЩ, така и на бившите й колеги в Държавния департамент, с които е работила върху споразумението. Сандърс е силно критичен и обяснява защо въпросите на търговските отношения пряко засягат кандидатите за президент и те съответно трябва да вземат отношение.

В това отношение Сандърс има с какво да се похвали – той не е сменял позицията си на ляв либерал по въпросите за гей-браковете, гласувал е против Иракската война – базирайки отношението си на същите разузнавателни доклади, които са чели Клинтън, Кери и останалите, противопоставял се е на неравностойните търговски споразумения и е критикувал алчността на играчите на Уолстрийт.  Байдън: Говорейки в Сената през 2003 г. Сандърс заявява „Аз не мисля, че някой член на тази институция не е съгласен, че Садам Хюсейн е тиранин, убиец и човек, който е започнал две войни. Той определено е човек, на който не може да се вярва. Въпросът е, независимо дали харесваме Садам или не, дали той представлява непосредствена заплаха за американския народ и дали едностранната ни операция в Ирак ще причини повече вреда отколкото добро… Аз не знам защо президентът мисли, въпреки онова, което казват разузнавателните ни агенции, че е важно да се приеме толкова важна резолюция точно тази седмица и защо е необходимо да се придвижваме напред без подкрепата на Обединените нации и на нашите съюзници, включително онези, които се бият рамо до рамо с нас във войната срещу тероризма… И, накрая, аз съм загрижен за така наречените непредвидени последици. Кой ще управлява Ирак след като Садам Хюсейн е свален от власт и каква роля ще играе САЩ в една последващата гражданска война, която може са се разгори в тази страна?“

Тези думи на Сандърс звучат от днешна гледна точка пророчески и предстои да видим дали той ще успее през следващите месеци да промени твърдите нагласи в момента в подкрепа на Хилъри Клинтън. Следователно предстои гореща полическа есен и в лагера на демократите, особено след като се появиха съмнения, че и вицепрезидентът Джо Байдън може да се кандидатира.

Категории Конфликти

Автор: Костадин Грозев

Доц. Костадин Грозев е завършил Английската гимназия в Пловдив (1980), след което завършва история в Историческия факултет на СУ (1985). Д-р по история от 1990 г. с дисертация за Демократическата партия в САЩ (1969-1972). От 1990 г. е старши асистент, от 1993 г. - главен асистент, от 2007 г. - доцент към катедра "Нова и съвременна история". Автор на множество статии, студии и други изследвания в областта на сравнителната история на ХХ в., международните отношения и Студената война, избори, кампании и избирателен процес в Европа и САЩ. Статии от него в "Студия Трансмедиа": 26.06.2015 - Quo vadis EU?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *