Интензивните търговски преговори за окончателното договаряне на Транстихоокеанското партньорство, продължили 4 дни на срещата на о. Мауй на Хавайските острови приключиха в края на седмицата без никаква конкретна договореност както по текста, така и по евентуална дата на следващ кръг от преговорите.
Търговският и инвестиционен пакт е едно от няколкото подобни мега-търговски споразумения, целящи установяването на регионални зони на свободна търговия и инвестиционно партньорство. Тези преговори вече предизвикаха сериозни политически сътресения и ожесточени дебати както в преговарящите страни, така и в глобален план.
Преговорите за тихоокенското партньорство започнаха преди седем години по изричното настояване на президента Барак Обама, който се стреми оттогава да превърне евентуалния успешен завършек на преговорния процес в траен елемент на политическото си наследство въпреки сериозната съпротива на членовете на Конгреса на САЩ и републиканското мнозинство там.
Засега демократите подкрепят споразумението, но през изминалата седмица Хилари Клинтън отказа да обещае своята подкрепа преди да стане ясен окончателния текст. Междувременно договарянето на подобен пакт в трансатлантическия регион също се сблъска с остри критики като преговорният процес там е даже на още по-ранна фаза.
Преговорите на Хавайските острови завършиха без ясна перспектива за бъдещето на споразумението, договарянето на което би трябвало да приключи през 2016 г. Участващите в преговорите 12 страни – вкл. САЩ, Канада и Мексико си обещаха да продържат усилията, но графикът на преговорите вече се вписват в започващана предизборна кампания в САЩ. Така тяхното проточване във времето може да ги превърне в жертва на вътрешнополитически за САЩ съображения, а останалите партньори да предпочетат да се откажат при липсата на пакетно решение за цялата система от договорености.
Както и при трансатлантическото партньорство основните противоречия са свързани със страха от навлизането на американските и други чужди фирми в региона и преодоляването на някои национални стандарти и регулации, от които отделните страни не желаят да се откажат. Един такъв проблем, особено за Нова Зеландия и Австралия е подобрения достъп (вкл. и съществуващи стандарти за стоките) на млечни и месни произведения на пазарите в САЩ, Япония, Канада и Мексико, както и отварянето на пазара на ориз в Япония. Друга тема са исканията на големите фармацевтични компании (главно от САЩ) за по-дълга валидност на патентните срокове за новите лекарства на съответните пазари. 
На пресконференцията след края на преговорите търговският представител на САЩ Майкъл Фроман дипломатично заяви, че е постигнат „важен напредък, позволяващ да се продължи работата по решаването на ограничения кръг от оставащи за договаряне въпроси“.
Търговският министър на Нова Зеландия Тим Гросер заяви на същата пресконференция, че е „напълно убеден, че ще се намери точката на съгласие и взаимен интерес“, в която ще се срещнат интересите с онези страни, които се противопоставят на отварянето на пазарите на млечни произведения. Той посочи също, че работейки над 30 години по договори за износа на такива продукти е осъзнал, че „млечните произведения винаги са последният или един от последните проблеми, които намират разрешението си, тъй като са били загърбвани толкова дълго“.
Нова Зеландия е само един от многото препъни камъни в търговските преговори. Съображенията са, разбира се, предимно политически и свързани в вътрешни икономически интереси – и от страна на земеделските производители, и от местната държавна фармацевтична компания „Фармак“, която би следвало да увеличи изразходваните средства за закупуване на лекарства за държавната здравна каса при увеличаване на патентния или лецинзионните режими над действащия 5-годишен срок. Сега касата намалява своите разходи, изчаквайки изтичането на патентния срок и купувайки месни или чужди аналози на марковите лекарства на силноконкурентния пазар на лекарства. Чуждите компании настояват за 12-годишен срок като в прегоровите са се обсъждали увеличаването на срока на 7-8 години.
Запитан дали Нова Зеландия разглежда идеята да напусне споразумението, ако не постигне своите цели по млечните произведения, Гросер заяви, че не следва да се постъпва „под въздействието на емоциите“, още повече, че Нова Зеландия е един от инициаторите на преговорите и споразумението. „Ние няма да бъдем изпъдени от масата на преговорите“, завърши изказването си той.
Подобна е и позицията на Австралия, която също приключи преговорите с празни ръце. Австралия също има интереси в областта на млечните произведения, месото и търговията със захар. САЩ са наложили квота за внос на захар от тръстика, равняваща се на 100 хил. тона, а австралийското правителство настоява безуспешно за квота от 500 хил. тона.
Специфична позиция имат и страни като Виетнам, Чили и Малайзия, които се борят яростно за достъп до американските пазари, а същевременно имат собствени вътрешнополитически проблеми за декларираните от тях позиции по отделни спорни глави на споразумението.
Общата стойност на търговския обмен, обхванат от това споразумение се очаква да достигне 200 млрд. дол. и обхваща около 40 % от обема на световната търговия. САЩ гледат на тихоокеанското споразумение като на инструмент за ограничаване на влиянието на Китай в общия обем на световната търговия чрез създаването на съответни търговски преференции. Япония и САЩ търсят разбирателство за търговията и стандартите на пазара на автомобили, за да се реши дали една стока е с произход от зоната на свободна търговия и следователно не следва да се обмитява. Всъщност там проблемът не е между Токио и Вашингтон, а касае отстъпки от Канада и Мексико, които са тясно свързани с американската автомобилна промишленост. Същевременно Япония внася много автомобилни части, произведени в Тайланд, който не е част от споразумението и оттук попада под митнически и други лицензионни ограничения. Токио настоява също САЩ незабавно да прекратят митата върху автомобилните части, изнасяне за САЩ.
На 4-дневния хавайския кръг от преговорите на о. Мауй присъстваха над 650 експерти, 150 журналисти и стотици заинтересовани представители на различни бизнес среди. На преговорите се гледаше като на последна възможност за постигане на окончателен текст, който да може да бъде гласуван от Конгреса на САЩ през тази година преди началото там на новата президентска кампания. Още повече, че Обама се надяваше решението на Конгреса да се откаже от правото да внася поправки в текста при гласуването на ратификацията на споразумението да насърчи парламентите в другите страни да поемат аналогични разпоредби и така да ускорят по-бързото влизане в сила на договореностите.
Освен посочените проблеми бяха дискутирани и други спорни теми като екологичните стандарти, правата на работниците и механизмите за арбитраж между националните правителства и чуждите инвеститори – все теми познати ни и в Европа от преговорите за трансатлантическото партньорство. Следва да се отбележи успешното приключването на преговорите по екологичната глава от споразумението (където бе въведен режим на санкции при неспазване на договорените клаузи за опазването на екосистемите), както и приетите общи договорености за поведението и стандартите при арбитраж.
Въпреки липсата на финален договорен текст остават надеждите за по-успешен кръг от преговори през ноември тази година.
