Чернобил: Въпроси от три десетилетия

Чернобил: Въпроси от три десетилетия

До 2065 година 16 000 европейци ще умрат заради първоначалния взрив

 

Близо три десетилетия ни делят от най-голямата катастрофа в съвременната история – аварията в АЕЦ "Чернобил". На 26ти април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на централата. Пожарът, последвал взрива, се вихри в продължение на 10 дни, през които в България цари пълно информационно затъмнение.

Властта скрива от народа си  кошмарната истина

Само през заглушаваните по това време чужди радиостанции, се промъкват съобщения за пътуващ към страната ни опасен облак, плъзват слухове, че българската армия е минала на консерви заради повишена радиация, но официално никоя от ангажираните с проблема институции не предупреждава населението. Хората масово остават в неведение, а биха могли поне да уплътнят прозорците си, да не ядат зеленолистни зеленчуци, да се изолират вкъщи. С тези и други подобни, нищо не струващи мерки, биха могли да защитят себе си и децата си. Почти месец по-късно, на 23-ти май БТА разгласява необосновано твърдение, че няма риск за здравето и  „всички ограничения се отменят“. Още тогава мнозина питат: кое е по-важно да не се създава паника или да се опазят човешки животи? С какво, освен радиацията, е свързан „казусът Чернобил”? С пари? С невежество? С морал? Тези въпроси се обсъждат многократно във времето.

През 1995 година се сформира екип от висококвалифицирани специалисти, натоварени да изготвят доклад на тема – „Последствията от чернобилската авария в България – оценка на десетгодишен период”. По стар обичай работата на екипа се съпътства от изтощителна борба между неговите членове, заради противоположните им позиции и интереси. Все пак в документа се поместват

факти с дългосрочно значение:

  • След аварията в някои от високопланинските райони у нас хората консумират овче и козе мляко с радиоактивност между 100 000 и 200 000 бекерела на литър, въпреки определената тогава  аварийна норма за млякото – 500 бекерела на литър.  
  • Развилата се през май замърсена растителност се превръща в опасен резервоар, от който радиоактивните отлагания влизат в хранителната верига на животните и човека.
  • Не се отчита радиационно-зависимо изменение на нито един от демографските показатели, с изключение на абортите по желание.

До днес в страната ни липсва продължително, системно наблюдение и изследване на хората от  високопланинските райони, където са регистрирани т.нар. „екзотични”, необичайно високи дози на облъчване. Учените почти не говорят и за проблем, известен като

синергизъм на факторите

Отнася се до различни условия в околната среда, които дълго време влияят на хората, но без реално да ги разболяват. Когато се появи нов фактор, сам по себе си безобиден /а Чернобил не е такъв/, този добавъчен фактор може да засили действието на съществуващите условия. Така общото  влияние се ускорява  многократно и  често е пагубно за човека. Никой  у нас не е  описал пораженията за здравето, за които облъчването след аварията се е оказало отключващ момент. Избягва се и въпросът за далечното въздействие на малките дози.

Част от вредите се потулват

Според данни на Националния онкологичен център  за 10 години след аварията в България не се наблюдава средно увеличение на болните от левкемия. Малцина са експертите, които се противопоставят на тази статистика и поясняват, че зад усреднените стойности на показателите всъщност се крие реалната картина на повишена заболеваемост от левкемия сред децата. Много преди нашите медици изследователи от Русия, Украйна и Беларус съобщават за детски заболявания, свързани с Чернобил. Например, рак на щитовидната жлеза поразява деца, които по време на трагедията са били на възраст между 4 и 10 години.

Две десетилетия след аварията “Грийнпийс” публикува доклад, изготвен от 50 учени от 6 страни. Той оборва данните на ООН, че аварията в Чернобилската АЕЦ е причинила гибелта от ракови заболявания едва на    4 000 души в целия свят. Според документа  катастрофата е довела до над 250 000 случая на онкологични заболявания, от които почти 100 000 са се оказали фатални. В материал на Международната агенция за ракови изследвания се прави мрачна прогноза: „Чернобил ще отнеме живота на 16 000 европейци до 2065 г.”. В социалните мрежи се разпространяват още по-зловещи предсказания. По един въпрос обаче хората са единодушни – психосоциалният стрес, породен от катастрофата може да провокира

масова радиофобия

При нея населението проявява изострена чувствителност към радиоактивните замърсявания и ядрената енергетика като цяло. Това се наблюдава в България, но тук доминиращо е усещането, че много пъти сме лъгани от отговорните институции на държавната власт. Причина за нашето недоверие са не само грешките в миналото. Те са дълго обсъждани. Отразени са дори във виц – „радиацията е онова, което го няма, но непрекъснато намалява”.  Проблемът сега е, че рискът от психосоциален стрес се ползва от институциите /у нас и в света/ като предпазно средство срещу неудобни въпроси. Най-фрапиращ е примерът със земетресението  на 11-ти март 2011 г., поразило ядрената електрическа централа Фукушима Даичи. Петнадесет дни по-късно по Българското национално радио / Програма "Хоризонт", "Събота 150"/  говорителят на СЗО Грегъри Хартъл заявява: «Няма никаква регистрирана опасност за здравето извън Япония. Никаква!». Но се оказва, че спасително за нас не е въпросното изказване, а географското ни положение, защото   отделените тогава дневни количества Йод-131 се равняват на 73% от тези в Чернобил, а дневните количества Цезий-137 възлизат на 60% от чернобилските. Това са данни на австрийски изследователи, използвали информация на глобалната мрежа от радиационни детектори /създадена е с цел да контролира опитите с ядрено оръжие/.

Вероятно в бъдеще все по-трудно ще могат да се скриват или омаловажават евентуалните инциденти и за тях все повече хора ще се осведомяват сами. Дори днес е напълно постижимо радиационният фон да се измерва по лична инициатива, тъй като в интернет се предлагат достатъчно съвременни уреди, ползващи Гайгер-Мюлерови броячи. Разбира се, на нас, обикновените граждани броячи не са нужни. Важно е само да сме честно информирани от изпълнителната власт и от експертите и те да обясняват ситуациите без недомлъвки, увъртания и лични сметки. Отдавна се знае – идентифициращ ли какъвто и да е проблем,  можеш да го решиш  по-лесно, по-справедливо и по-достойно.

 

Ползвана литература: Албена Арнаудова, „Чернобил. Десет години по-късно”, сп. Здраве, 1996 ; Debora MacKenzie, „Fukushima radioactive fallout nears Chernobyl levels”, New Scientist, 2011

 

Категории Общество

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *