Чудесната идея на Георги Мархолев и Екип „Инфохолици“ „Джулай морнинг“ да стане международен ден рискува да отлежи. Решихме да проверим как може да се направи предложението.
След дълги опити да се свържем с някого от Националната комисия на ЮНЕСКО – България, попаднахме на отзивчив служител. Станислава Нишкова бе любезна да ни обясни, че трябва да се напише писмо до Бюрото на комисията. Би било добре то да бъде съгласувано с шефове на културни и образователни ведомства като БАН, университети, зам.-министри и т.н. Още по-добре ще е то да е придружено от подписка, в която има известни имена на творци и общественици. Изчаква се да дойде време за поредната сесия и може би писменото предложение ще намери своята реализация.
Г-жа Нишкова обаче предупреди, че тази процедура е доста тромава и най-вероятно ще отнеме не по-малко от три години. Затова по-добре би било феновете на „Джулая“ да се обърнат към ООН чрез Министерството на външните работи. Така пътят бил по-директен.
Обясниха ни в ООН да търсим Икономическия и социален съвет (ИКОСОС). Там писмото ще бъде включено в специален списък. Това ставало чрез заявление от страна на неправителствената организация или групата граждани, което се разглежда от Комитета по неправителствени организации. Той, от своя страна, внася препоръка в ИКОСОС.
Тук следва зашеметяващ списък от процедури, от които на свободния дух, тръгнал да търси международно признание, може да му се завие свят.
Човек да се чуди, след като на всеки божи ден се падат по няколко международни дни, кой от кой по-чудновати, как е ставала тази работа. Дали пък скъпоплатените европейски бюрократи не са отчитали дейност и не са проявили своя си инициатива.
Все пак да посрещаш слънцето е едно, а да обикаляш чиновниците е съвсем друго. Но може би има и по-преки пътища. Например ако някой бюрократ се окаже човек със свободолюбив дух и отговорност пред данъкоплатците.
