Повече от век американецът Томас Алва Едисон и французите братя Люмиер се считат за откривателите и пионери на игралното кино. Според журналистът-новинар от Си-би-ес Джонатан Виглиоти и кинематографистът Дейвид Уилкинсън истинският откривател е друг – работещият в Англия французин Луи дьо Принс, направил откритието години преди тях.
В специален и дълъг материал, излъчен наскоро по американския телевизионен канал те обясняват как френският инженер Ле Принс е направил откритието, работейки в английския град Лийдс в края на ХІХ в. Уилкинсън разказва как през 1888 г. инженерът патентова еднообективна камера, с която филмира мостът в Лийдс от прозорец на местната водопроводна компания. Според Уилкинсън, „това вероятно са първите успешни кинокадри в световната история“. В документалния си филм той твърди, че Льо Принс „победи всичките – и Томас Едисон, и братята Люмиер, изпреварвайки ги с няколко години“.
В историята на технологиите Едисон и братята Люмиер се считат за пионерите на киното. През 1894 г. компанията на Едисон прави в Ню Йорк премиерата на първият публично показан филм „Сцената с ковача“ и скоро продуцира и специално заснети, за да приковат вниманието на по-широката публика филми като „Боксиращите се котки“.
Година по-късно Луи и Август Люмиер филмират и показват пред публика кадри с работници, тръгващи си от работа от фабриката им в Лион. Едисон и братята получават световна слава на откриватели, въпреки че съществуват доказателства, че Льо Принс ги е изпреварил с няколко години.
Според Уилкинсън основание за твърдението му е съдбата на една от главните героини на Льо Принс – Сара Уайтли, на чийто гроб пише, че е починала на 24 октомври 1888 г.
Онова, което Льо Принс е трябвало да направи е било да покаже филма си пред публика и той е бил подготвил премиера в Ню Йорк. За негово нещастие, седмици преди пътуването му там за насрочената премиера той напуска Лондон и заминава при семейството си в Париж и никога не се връща оттам.
Около съдбата му има огромна интрига. За последно е видян да се качва на експресен влак за Париж на 16 септември 1890 г. Когато обаче експресът пристига на крайната си гара, той не слиза от влака – оказва се, че е изчезнал заедно с багажи си.
Филмовият историк Бриони Диксън счита, че около случката може да се изгради цяла конспиративна теория: „Та нали можем да си помислим, най-малкото, че ранното кино е било толкова важно, че някой би се заангажира толкова надълбоко, че да убие друг човек“. Така поне е разкъждавала жената на Льо Принс – англичанката Луиза, която подозира агенти на Едисон като преките убийци на нейния съпруг.
Диксън не приема подобна теория, но счита, че направеното от французина показва, че той е имал кинематографично око много по-развито от това на конкурентите му – като например кадрите на моста в Лийдс, показващи отвисоко мнозина движещи се хора.
В досегашната история на киното все пак за пионери се приемат братята Люмиер, успяли да патентоват откритието си в Париж през 1895 г., а Томас Едисон патентова почти същото откритие в САЩ скоро след това.
Изучавайки повече от 30 години делото на Льо Принс, Уилкинсът доказва приоритета на Льо Принс, включително показвайки негов проект за изграждането на кинотеатър. Запазените филми и камери-прототипи на Льо Принс остават малко известни в Националния медиен музей в Брадфорд, където се съхраняват и днес. Друг артефакт са пазените от неговата праправнучка писмени свидетелства с разработка на бъдещи идеи за филми, които показват, че ако беше останал жив, вероятно Льо Принс би създал хитови филми за широката публика.
Днес Уилкинсън иска да покаже Льо Принс на публиката, до която не е достигнал приживе. „Мисля, че е много важно, когато някой е направил нещо толкова важно за човечеството като киното, човекът, отговорен за това, всички онези, отговорни за това да получат заслуженото признание“, твърди Уилкинсън.
През ноември 2015 г., което като дата съвпада със 125-годишнината от предвиденото, но несъстояло се представяне на филма на Льо Принс в Ню Йорк, Уилкинсън се надява да е в състояние да покаже филмът в Харлем.
Това може би бил последният кадър от първият епизод от историята на киното.