Илюзии в родното здравеопазване

Илюзии в родното здравеопазване

 

 

Вярвате ли, че от 1-ви януари 2016-та година здравната ни система ще заработи перфектно  и огромна част от медицинските услуги ще са безплатни,  че ще разполагаме с най-резултатните медикаменти, лечението ни ще бъде възможно най-качествено и всички ще сме доволни? Това ни обещава здравният министър д-р Петър Москов, но как ще се случи с противоречиви реформи и без достатъчно средства? По проблема разговаряме с д-р Дечо Дечев, бивш директор на НЗОК, бивш член на Управителния съвет на здравната каса, бивш директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и настоящ … безработен.  

 

Д-р Дечев, не веднъж у нас съкращават утвърдени специалисти с дългогодишна практика, а други хора, крайно неподготвени, стават началници. Не за пръв път некомпетентните се обучават в движение, опитвайки се да галопират при своя прощъпулник. И тъй като Вие сте от съкратените, но знаещи директори, въпросът към Вас е – ако  в момента имате възможност да ръководите здравната система, как ще спрете разрухата й?

Д-р Дечев: Доста мерки трябва да се предприемат. Ще ги подредя по приоритет. На първо място се налага остойностяване на  българското здравеопазване. До момента никой не  е изпълнил тази задача. Когато искаме да премахнем някакъв проблем, се налага да знаем  колко ще ни струва решението му. Следващата стъпка е  да пресметнем с какви средствата разполагаме и колко  пари не ни достигат. От там нататък задачата на човека, ръководещ сектора, е да предложи варианти за компенсиране на недостига – дали чрез средства от бюджета, дали с други мерки. Но  всичко трябва да е ясно. Следващ ход е парите да се използват възможно най-правилно. В момента  дори и малкото средства в здравеопазването се харчат нерационално. Например, определена част от бюджета на Националната  здравноосигурителна каса се изразходва за дейности, които не са извършени или са полагани за хора,  които биха могли да се лекуват в извънболнични условия.

Следващата мярка е да се приеме задължителна здравна карта. Чрез нея ще се урегулира от  една страна пазарът на здравни услуги, а от друга – ще се осигури достъп на всеки български  гражданин до медицинска помощ. Мярката е необходима, защото сега  здравната карта е препоръчителна и на практика специализираната медицинската помощ е концентрирана в  няколко  от по-големите градове. За хората от  малките населени места достъпът до такава помощ е затруднен.

Как трябва да се промени здравната карта?

При задължителната здравна карта НЗОК ще сключва определен брой договори по  различните специалности. Например,  ако на 80 хиляди души се пада по един кожен лекар, в София, която е с население  милиард и шестстотин хиляди, НЗОК ще може да обяви договаряне само за 20  дерматолози. Те  ще бъдат избрани по  определени критерии –  най-добра квалификация на лекари, най-изгодно предложени цени за прегледи и др. Към момента в столицата дерматолозите са  над 100. Като сключи договор с 20, на останалите НЗОК ще  предложи работа в други райони. Ако те не приемат предложението, ще бъдат принудени да излязат на кешовия пазар. Така, на базата на пазарни механизми, ще се преодолее съществуващата в големите градове пренаситеност със специалисти, част от които ще поемат хората от малките населени места. Ще се гарантират медицинските услуги на територията на цялата страна, по-точно ще се планира здравеопазването.

Като говорим за мерки, укрепващи здравната система, мислите ли че една от тях е  разделянето на пакета медицински услуги, покриван от НЗОК, на основен и допълнителен?  Могат ли да се надяват пациентите със заболявания от базовия пакет, че няма да плащат допълнително дори стотинка, както многократно обещава д-р Петър Москов? Дали здравноосигурените ще получават безплатно всичко – от най-скъпото лечение до  най-качествената профилактика?

Не мисля, че това разделяне води към някаква сериозна промяна, защото никой не е пояснил подробностите  относно т.нар. пакети. Анонсира се идеята за тях  и от там нататък не се знае дали ще са пакети по заболявания, дали ще включват състояния по степен на спешност в дадено заболяване. Напоследък чувам да се говори за златен стандарт,  за бутикови дейности, свързани с пакетите. Това пак е нещо ново и неясно. Постоянно чрез медиите от МЗ предлагат идеи, които даже в рамките на един ден са противоположни. Човек много трудно може да  им даде оценка, защото не са подкрепени с конкретни проучвания, с анализи. Още преди 9 месеца, когато се сформираше екипът на министерството, в него трябваше да се привлекат специалисти с ясна визия за това как ще се действа, а не да се правят само популистки изказвания, да се предлагат утопии, осъдени на провал.

Сигурно си спомняте скандалната ликвидация на Столичния медицински холдинг.  На този фон как изглежда идеята за обединение на девет държавни болници? Утопична ли е?

Вероятно нейните автори вече виждат провала й. Обединението на деветте държавни болници е прието, но не  е ясно  в каква посока трябва да се върви, кои  дейности биха могли да се групират успешно. Според мен в близките месеци ще се види колко безплодно е въпросното обединение.

Неотдавна от МЗ обявиха, че смисълът на сливането на болниците е да се постигне комплексно лечение на всеки пациент…

Съмнявам се, че авторите на този термин могат да кажат какво  точно означава той. Има комплексно лечение в рамките на  едно заболяване и също такова лечение на пациента с няколко заболявания. Абсолютно невъзможно  е една малка болница / например, в Силистра или Свищов/ да подсигури втория вид комплексно лечение, защото не разполага с високотехнологична апаратура. И това не е нужно, тъй като би било абсолютно разхищение на средства. Крайно време е да се направи точно обратното –  да тръгнем в посока към специализирана медицинска помощ, т.е. към високотехнологична медицина, както е в целия свят. Разбира се, трябва да има здравни заведения с определени нива –  много специализирани и други, които  да извършват по-разширен обем от медицински дейности. В момента такива  са областните болници. Не е нужно да ги задължаваме навсякъде да разполагат с апаратура, чрез която да се вместват в изискването за комплексно лечение. Според мен беше груба грешка  да се обединяват онкодиспансерите с  областните  болници, поемащи всякакви случаи. Не бива да забравяме, че в диспансера отиват пациенти, на които вече е проведено лечение и там към тях се подхожда не фрагментирано, а им се осигурява хирургична намеса, лъчетерапия, химиотерапия, хормонотерапия, проследяване на самото лечение. Ето защо са нужни високотехнологични центрове в областта на онкологията, а не обединение с областните болници.  В последните години се отчитат новооткрити пациенти, чиито брой   е между 31 и 33 хиляди души годишно.  Ако към тях се прибавят и хората с терапия, продължаваща по три, четири или пет години, става ясно, че онкоболните са сериозен контингент, който ще има нужда от трайно наблюдение и лечение  в специализирани центрове, където да получава високотехнологична помощ.

Преди време здравният министър обеща: „ ще изгоним търговците от храма”. Той заяви, че болниците няма да са търговски дружества…

Да заявиш, че болниците няма да са търговски дружества и  след това да отидеш към приватизация, което  категорично означава, че те ще бъдат търговски дружества, това от политическа гледна точка е преминаване от една лява мярка към крайно дясна. Подобна метаморфоза  говори за сериозна промяна в мисленето.

Знае се, че бюджетът на здравната каса не достига ежегодно. Приемате ли, че изнесените клинични пътеки  са решение на този проблем?

В  момента се търсят мерки, чрез които част  от дейностите в болниците да се прехвърлят към  извънболничната помощ, където лечението на един пациент би струвало по-евтино. Но не  е ясно как ще се определи кое заболяване  може и кое не може да се изнесе в извънболничния сектор. Чувам някакви обяснения,  като: „ако пациент с херния  има силна болка,  ще бъде приет в болница, ако пък болката му е слаба, ще изчака  три месеца”. Но болката е нещо субективно и  още никой  не е измислил апаратура,  с която  да преценява силата на това усещане. Чрез досега  съществуващата система няма как  на място  да се определя кой пациент е за извънболнично и кой е за болнично лечение.

Защо бяха изоставени диагностично-свързаните групи? Чрез тях можеше по-прецизно да се оценява дейността на изпълнителя на медицинска помощ?

Големият проблем на този метод е  че той изисква минимум  с 50% повече средства, отколкото са необходими за  клиничната пътека. Например, ако един пациент е приет с прословутата херния и в момента НЗОК  има клинична пътека за херния, касата плаща определена цена. Ако този пациент,  освен хернията страда от диабет, повишено кръвно налягане, затлъстяване и т.н., ще са нужни  повече средства, с които сега не разполагаме.

И последен въпрос – как оценявате реформите в спешната помощ?

Обновен е автопаркът.

Доста министри от 99-та насам обновяваха автопарка…

Общо взето това е най-малкият проблем на спешната помощ. Но има друго, което държави, много по-богати от нас не си позволяват  – те не задължават лекаря от спешната помощ с  линейка да обикаля по домовете на болните. Така той се деквалифицира, разхищава се неговият труд, който би могъл да се използва много по-рационално.

Ако наистина се цени труда на лекаря, едва ли би се стигнало до идеята екипът за спешна помощ да се движи с полиция…

През последните 25 години, за първи път такъв голям процент от  дейността на един министър е само популизъм.  Хубаво е да обещаеш здравеопазване на най-високо ниво, но за да стане реалност, финансирането в България трябва да е адекватно на финансирането в другите европейски страни. Едва тогава ще можем да постигнем същите резултати.

 

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *