Проф. Пламен К. Георгиев,
Heidelberg alumni
Доктор на социологическите науки
14 юли , Денят на Бастилията, е ден за честване на френската култура. Довчера фанфарите в Париж, че и навред по света, проглушаваха с революционно- приповдигнатите си звуци във възхвала на Великата френска революция. Но по-приглушено прокламираха Свободата за тези, останали отвъд границите на Одер и Ниса…
И днес много публични чествания, военният парад в Париж, народни събори с трапези, танци и фойерверки, ще запълнят медийното пространство. Но също така и душите на милиони хора по света, които са горди с дързостта на французите. Макар Свободата да не е техен патент. Както и гърците нямат лиценз върху демокрацията, нали така?
Защото в глобалния свят, покрай всичките му несправедливости, диспропорции, неравенства, че и опасни залитания към пропастта – ценностите – говоря за истинските, за гражданските, не тези обсебени от малцина, още по малко налагани като „прокрустово ложе“ върху по- малки народи – са на всички.
Или поне така ни се ще да бъде. Дори да ни липсва самочувствието, че ако щете и волята за борба за това, което „ни се яде, ни се пие“ .
В сюблимни мигове от нашата история и битка за по-достойно място под небето – ние не по-малко сме отстоявали Свободата. Спомнете си Нашият Април 1876. Сетете се за „Смешен плач“ на Ботев. Погледнете, ако имате още зрънце вяра и упование Левски, Караджата, Райна Княгиня, които ви гледат от портретите.
За да разберем за какво си говори светът днес на един език, когато и ние българите, като други свободни народи вдигаме бокала, за да поздравим Франция като символ на Свободата.
Но има и обратна страна на лъскавите медальони, с които се закичват френските кметове. На трикольорите, с които се препасват през кръста и президенти – всякакви проминенти, че и платени патриоти даже по големия свят.
Парадът на милиони свободни хора, ако не по време на марша и вдигнатите гирлянди, малко, щом свърши шоуто – обикновено завършва с едно едва доловимо „Ех,“…. То рядко се чува, защото иде от душата.
И, като отпият още от виното, което сами са си направили, или пък е донесъл близък приятел, като усетят, че то вече добива тръпчив вкус, тогава едва всичко си идва на мястото. Защото това е вкусът на Свободата. И тя нагарча, нали така?
Припомня тя, че е птиче, което каца за малко. Дали върху рамото на избрани щастливци, или „белязани“ от Съдбата ? И чак като отлети, се разбира какво е загубил човек. И пак почва да чака, да се надява…
Е, и ние българите я дочакахме. Но не съвсем, не съвсем, както ще кажат мнозина. Защо ли? Нека сами си намерим отговора.
Той няма да е колективен, както ни се „спускаше“ преди време отгоре. И сега не са се отказали да ни „матрицират“ по универсални критерии. Макар, че универсалното минава през индивидуалното, нали? Иначе си остава чужд калъп, по който и обувки да си направиш – и конституция да ти натаманят – все стискат.
Значи, че свободата е иманентна, както казват философите. Дадена е всекиму, според кой колкото може да я понесе. И като шанс, и според мяра. Но най-вече като отговорност. Преди всичко към себе си, че сетне и към другите.
А иди, че живей, но не наготово, а като се потрудиш. И то здравата. Но и си отстоиш правото да не ти издърпат залъка от устата. Това е тя цената на Свободата. Че сетне едва се усеща и вкусът й…
Денят на Бастилията във Франция е почивен, празничен ден. Затворени са пощи, банки, и повечето бизнеси спират. Ресторантите и кафетата извън туристическите центрове също затварят.
Виж пекарните и някои магазини в Париж, както и по аерогари и жп гари, респ. покрай главните магистрали работят. Публичният транспорт и графикът му може да е разреден, в зависимост от това къде живее човек, или желае да пътува.
И центровете на малките села, градове, да не говорим за по големите и особено Париж, обикновено затварят за своя парад и други публични събития.
Всичко замира на този ден. Само Свободата продължава да диша. И да върви, с „шапка невидимка“, ако не непременно с тази на Мариане, между народа. Какъв по хубав усет за щастие че и смисъл на човешкия живот?
И знаете ли защо? Защото Бастилията е само в спомена, в главите, в страховете ни от неизвестното даже. Символ е станала тя на една виртуална реалност , на оковите, които мнозина си слагат доброволно. Но не и в този ден.
Не и когато Свободата слиза при хората. Или те изправят гърбина за да се извисят и крачат до нейното рамо. Че и за ръката посмяват да я хванат, като жест на близост и взаимност.
А тя ни се усмихва, но в същото време ни гледа с бялото на окото си. Защото си знае цената, нали разбирате? А тя се нарича достойнство.
Другото е за консуматори и несретници в любовта. То се знае.
Бастилията е средновековна крепост и затвор в Париж. Като Лондонския Тауър. Много хора във Франция я асоциират с жестокото управление на Бурбонската монархия от края на 1700 та година.
На 14 юли , 1789, войската щурмува Бастилията. Това е повратен момент за началото на Френската революция. Fête de la Fédération е на 14 юли, 1790. Така се отбелязва установяването на конституционната монархия във Франция.
Официалните чествания в почит на Република Франция се провеждат в Париж на 30 юни 1878. На 14 юли 1879, те се разрастват и включват военен преглед в Longchamp край Париж и чествания навред из страната.
Политикът Бенжамиин Распел /Benjamin Raspail/ предлага 14 юли да стане празник във Франция през 1880. Законът е приет на 6 юли 1880. Денят на Бастилията става национален празник за пръв път на 14 юли 1880.
Военният парад в Париж се провежда всяка година от 1880 г. насам, с изключение на Втората световна война. Свободните френски сили провеждат на този ден парад в Лондон от 1940 до 1944 г. Жан Мишел Жар /Jean Michel Jarre / провежда концерт в Париж, който събира 1 милион души, след това и най- големия концерт записан на открито през 1979.
Специални чествания се провеждат за 200 годишния юбилей на Френската революция през 1989. Френският футболен отбор стана шампион на 12 юли 1998. Това прерастна в чествания по цяла Франция на деня на Бастилията.
Денят на Бастилията се чества във френски общности и Френския институт / Institut de France/ по цял свят. Такива събития се организират в Милуоки, Минеаполис, Ню Йорк Сити, Филаделфия, Сан Франциско и Сиатъл. Провеждат се и фестивали на френската култура във Франшоек, /Franschhoek/, Южна Африка и Унгария.
Айфеловата кула в Париж и френският национален флаг, или „трикольорът“ , са важни символи на Деня на Бастилията. Френският национален флаг е един път и половина по широк отколкото дълъг. Състои се от три вертикални еднакво широки ленти в синьо, бяло и червено. Същите цветове се използват за украсата и знамена в много форми в Деня на Бастилията. Хората също носят дрехи, или оцветяват лицата си с такива цветове.
Денят на Бастилията е едно отложено, ако не закъсняло наше просветление, така да се каже. Което предполага човек първо да си наплиска очите, че сетне да погледне на свободния свят. Това е нашата „тиха революция“ на съизмерване преди всичко със себе , че сетне и с другите.
Колко струваме и дали могат да ни търкалят по тезгяха като разменна монета разни службогонци, вражалци и всякакви тарикати. Да не говоря за тези, които бележитият наш социолог Иван Хаджийски /1936/, нарече „бедни хора с пари“. Не, не, пак няма да им се получи. Свободата излиза по скъпо.
А нашата Бастилия може да събира само туристи, дошли отдалеч да видят това, което никой вече не ще да знае. Понеже и Свободата тръгна между нас българите. Остана да я провидим и прегърнем. На този ден и това е разрешено. Стига да не оставя червило по бузите…
