Автор: доц. д-р Костадин Грозев
Открит на 13 ноември 1982 г., мемориалът, посветен на ветераните от Виетнамската овйна е доста нетипичен за нашата представа военен паметник. Основният му композиционен мотив е стената от черен полиран гранит, вкопана в зелената морава под формата на тъп ъгъл.Върху тази стена, буквално издълбана в земята от кота 0 м. до кота – 2 м и след това отново стигаща до кота 0 м. са изписани имената на всичките над 58 хиляди американци, загинали по време на трагичния за САЩ ангажимент в Индокитай в периода 1961 – 1975 г. Около този паметник не присъстват традиционните за повечето военни паметници героични патриотични мотиви, а черният гранит контрастира ярко на белите мраморни статуи, с които е осеян Националния мол в американската столица. Въпреки това той е един от най-популярните туристически обекти в столицата на САЩ с ежегодно годишно посещение от 4-5 млн. посетители.
Пометникът е построен без нито цент правителствени средства и е плод на инициативността и многогодишните усилия на Ян Скръгс – ветеран от Виетнамската война и жертва на получилият името си много по-късно синдром на посттравматичния стрес. Няколко години след завръщането си от Индокитай той започва да пропагандира идеята за изграждането на подобен паметник, който би трябвало да помогне не неговите близо 3 млн. другари по съдба да преодолеят спомена за конфликта. След като гледа филма „Ловецът на елени”, Скръгс се ангажира още по-активно с идеята и през 1979 г. с 2 800 дол. лични средства създава специален фонд за изграждането на паметника. Много порлитици изказват подкрепата си, а Конгресът на САЩ със специален закон отрежда един парцел от десетина декара в северозцападния край на Националния мол в столицата за изграждането на мемориала. Всички средства за построяването обаче, са набрани от частни лица. Набирането на средства се ускорява след като звезди от ранга на Боб Хоуп позават ръка и към 1981 г. вече са събрани около 8.4 млн. дол. от над 275 хил. американци, корпорации, групи на ветерани, граждански организации и синдикати.
Събрал необходимите средства, Фондът за построяване на мемориала на ветераните от Виетнам организира съответния анонимен конкурс за проект. В условията ва конкурса е включено изискването да се намери съответния начин за отбелязването на имената на всички американци загинали или безследно изчезнали във Виетнам, а освен това – паметникът да не включва каквито и да били политически коментари за войната, да бъде в хармония с останалата градска/паркова среда и да носи характера на помирение на нацията. Получени са над 1 400 проекта, които остават анонимни при двата кръга на оценяване. В журито влизат 8 художници, скулптори и проектанти. Накрая журито предпочита пред всички предложения на професионални архитекти проекта, оказал се сред разкриването на тайната на авторството дело на 21-годишната американка от азиатски произход Мая Лин – студентка в Йелския университет. Тя е изготвила проекта като курсова работа в семинар по погребална архитектура и по нейните думи, „от самото начало и до днес се чудя, ако конкурсът не беше анонимен с код 1026, а беше означено, че е дело на Мая Лин дали би бил избран!”.
Още от момента на обявяването му, решението на журито предизвиква сериозни разногласия. За мнозина проектът е прекрасна реализация на заданието – бивш посраник на САЩ в Сайгон го нарича „забележителна и подходяща форма на уважение към делото на ветераните”, а в. „Ню Йорк таймс” счита, че „той разкрива единственото нещо, което поражда консенсус сред американците – че трябва да се отдаде почит на загиналите”. За други обаче, този паметник е обида и накърнява чувствата ми. Според Том Уулф „това е почит към антивоенните изстъпления на Джейн Фнда”, за бившия ветеран и бъдещ сенатор на САЩ Джим Уеб това е „нихилистичен шамар от мрамор”, а според коментатора и политик Пат Бюкенън един от участниците в журито е комунист. Някой от критиките към паметника са дори на расистка основа заради китайския произход на Лин, която е дете на китайски имигранти. Накрая, въпреки съпротивата на Лин се стига до компромис – в близост до паметника през 1984 г. е монтиран пилон с националния флаг на САЩ, както и специална скулптурна група на трима войници, които се връщат от битка. Девет години по-късно е издигната и друга фигурална композиция от три жени, носещи ранен войник. Не само, че критиките скоро затихват, но и мемориалът става изключително популярен и високо оценяван. По думите на журналист от светското сп. „Ванити феър” това е „все още най-стилния и най-велик мемориал на нашето време – най-красивият, най-разтърсващ сърцата, най-изтъченият и най-силно въздействащият”.
Преди повече от 30 години, при откриването на паметника, проектираната от Лин стена съдържа имената на 57 939 американски войници, за които се смята, че са загинали във Виетнам. Броят им се увеличава всяка година, тъй като се прибавят имената на ветерани, за които се приема, че са починали от рани или травми, нанесени от войната. Има и известен малък брой имена на ветерани, които са преживели войната, но се водят в архивите като загинали. За да бъде добавено ново име, то трябва да отговаря на определени критерии и новите имена се прибавят не върху стената, а на специална плоча, разположена до нея.
Част от въздействащата идея на Лин е, че имената са изброени по дата на смъртта, като по този начин загиналите се обединяват около определени дати, като долу покрай стената върви хронология на по-важните събития от бойните действия. Мемориалът е място за съпреживяване, което включва възможността всеки да издири къде точно е името на съответния загинал роднина, приятел или другар по оръжия. Съвсем съзнателно хората оставят там от 1982 г. насам десетки хиляди предмети, писма, медали, плочки с имената на войниците, нашийници за кучета, религиозни предмети и снимки. Един човек дори оставя мотоциклет. Рейнджърите от Националната паркова служба, която се грижи за обекта събират всеки ден тези дарове и изпращат всичко, което е трайно и не се разваля и не е обикновено национално знаме в специален склад в Мериленд. Въпреки че складът не е достъпен за обществеността, част от тези артефакти се показват в различни пътуващи изложби. През 2014 г. към мемориала бе завършен и специален образователен център, където също присъства част от тази колекция.
При откриването на мемориала през 1982 г. всичките имена са прочетени на глас със съпътстващ след всяко име камбанен звън. Церемонията се ръководи от протестантски пастор, който изчита няколко хиляди имена в продължение на близо 9 часа, докато стига до името на сина си, също жертва на войната, прочита го и припада от изтощение. При 30-та годишнина от откриването на паметника през 2012 г. доброволци, ветерани, роднини на загиналите и членове на Фонда за построяване на мемориала на Виетнамските ветерани прочитат отново, за пети пореден път след 1982, 1992, 2002, 2007 г. всичките 58 282 имена, изписани на стената. Почивайки от полунощ до 5 ч. сутринта прочитането на имената продължава от сряда до полунощ в събота вечер.
