Докъде водят изнесените клинични пътеки?

Докъде водят изнесените клинични пътеки?

 

Експерти от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Българския лекарски съюз /БЛС/ обмислят как да се овладее очертаващият се дефицит от над 200 млн. лв. в бюджета на касата. Един от начините е да се намалят цените на клиничните пътеки, но той бе отхвърлен в началото на юни т.г., след две срещи между Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на БЛС. Друга възможна мярка е отделни дейности и процедури или цели пътеки да бъдат прехвърлени от болничната в доболничната помощ. НЗОК предлага промяна и изнасяне на около 100 клинични пътеки, като сериозно се засягат гастроентерологията, кожните болести, оториноларигологията, очните болести и др. Междуинституционален екип вече работи по оформяне на задължителен пакет от дейности за болничната и  също такъв за доболничната помощ. До момента

никой от експертите не е дал ясен отговор

колко пари ще бъдат спестени, след като се извърши заплануваната реформа. Управителният съвет на БЛС  е отправил искане до регионалните лекарски колегии /РЛК/ да изразят становище относно начините за овладяване на дефицита. На сайта на съсловната организация са представени лекарските виждания. И така, според РЛК в Монтана „отпадането на клинични пътеки и заменянето им с клинични процедури, противоречи на медицинската логика” и ще е „пряка заплаха за живота на пациентите”. От РЛК- Хасково и РЛК- Кърджали предупреждават, че в редица общини  у нас няма условия доболничната помощ да поеме част от болничните дейности. Причината е, че тези общини не разполагат с мрежа от медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и специалисти. Липсват им възможности за осигуряване на медицинска помощ, която да е на денонощно разположение. Ямболските лекари напомнят, че нашите медици са най-зле платените  в сравнение с колегите си  в  ЕС. Всеобщо е виждането, че с изнасяне на пътеките се създадат условия за повече лечебни и диагностични грешки, че заплануваната промяна няма да подобри дейността на лечебните заведения, чиито дългове към НЗОК най-вероятно ще продължават да растат. Не е изключен и друг риск –  пренасочването на процедури и клинични пътеки от болничната в доболничната помощ да засили напрежението сред отделните медицински специалисти. Това може да задълбочи и вече съществуващото

недоверие между лекари и пациенти

Няма как болните хора да бъдат доволни, когато им се наложи да плащат от джоба си за различни изследвания и да губят повече време преди основната терапия.  Например, в момента на пациент, с предписание за еднодневна хирургия, често са нужни не един, а три  дни. Първият – за изследвания и консултации, вторият за самата манипулация и третият  за следоперативен преглед. Ако човекът е от малко населено място, а болничното заведение е в областен център, той трябва да плаща за диагностика, медикаменти, хотел, храна… Едва ли такъв пациент ще оцени високо качеството на медицинското обслужване. Едва ли лекарите, които  ще го поемат в доболничната помощ ще се чувстват сигурни, че са действали според стандарта на добрата медицинска практика. Едва ли  ще могат да приложат на болния някакъв нов, ефективен метод, ако е необходимо.

Тогава защо се изнасят клиничните пътеки?

За да се спестят едни пари за здравето на хората, без оглед на съществуващите проблеми. Време е пациентските организации да  подадат ръка на лекарските колегии и  заедно да противодействат на реформите, извършвани с деклариране на добри намерения, но по правилото  – проба, грешка. Националните консултанти и специалистите по организация на здравеопазването трябва да анализират прецизно ситуацията в момента и на тази основа да потърсят  нови варианти за финансови резерви. Нужна е също компетентна преценка на лечебните дейности, които наистина могат да се извършват в извънболнични условия. Пренебрегнем ли всичко това, изнесените пътеки ще ни отведат до никъде.

 

 

 

 

 

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *