Гърция: денят на истината в Брюксел (1)

Обратно броене за бъдещето на еврозоната

Гърция: денят на истината в Брюксел (1)

Новините както се случват на живо

 

 

19.30 ч

Почивката на евролидерите е време и за почивка в Студия Трансмедия. След почивката ще бъдем отново с вас във втората част на този материал

 

19.24 ч

Напускайки срещата на лидерите, финландският финансов министър Алекс Стуб обясни, че Гърция ще разполага със 72 часа, за да изпълни исканията на кредиторите. Според него финансовите министри изискват „широки реформи в изпълнение на трите условия:

Номер едно, те трябва да бъдат изпълнени до 15 юли. Номер 2 – сурови условия по отношение на реформите в сферата на пазара на труда, пенсиите, ДДС и другите данъци. И номер 3 – доста сурови мерки по отношение на приватизацията и приватизационните фондове“. Най-важното нещо, според него е целият пакет да бъде одобрен от гръцкото правителство и гръцкият парламент.

Остава да видим дали лидерите на ЕС ще стигнат до същите изводи.

Междувременно, по сведение на представител от гръцката делегация, лидерите на Германия, Франция и Гърция са се отделили около една по-малка маса, очевидно, за да обсъдят мерките в по-големи детайли. 

 

19.09 ч

 

Срещата на върха е излязла в дълга почивка „за консултации“, според туит на премиера на Малта. На излизане поредната порция от критични бележки към гърците дойде от Роберт Фико – премиерът на Словакия. Според него, когато става въпрос за ситуацията с Гърция "няма място за милост" – "щом Словакия успя да прокара реформите, то и Гърция трябва да е в състояние да се справи – затова от наша страна няма никакво място за милост. За да има преговори въобще по третия спасителен пакет, гърците трябва да приемат съответните закони в парламента. Ние искаме да видим какво ще направят с ДДС, с пенсионната система, с другите закони. Това е базисно условие за стартиране на преговорите и въобще не означава, че ще се съгласим на спасителния план".

Междувременно репортерите са се добрали до законодателната програма, която парламентът в Атина трябва да изпълни под формата на приети закони до сряда вечерта, за да има спасителен план.

Списъкът от 12 точки е впечатляващ и никой не знае може ли да бъде прокаран. Очевидно Еврогрупата притиска гръцката страна към незабавни действия на всички фронтове. Въпросът е има ли политическа подкрепа Алексис Ципрас, за да я осъществи. Очевидно, ако се подпише подобна договореност ще бъде впрегнат целия ресурс на европейските институции и партньорите на Гърция (отвъд осеана), за да се реализира спасителната програма, срещу която очевидно ще има сериозна вътрешна съпротива в страната.

Законодателната програма, предоставена от журналистка на "Политико" – на английски език

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

19.02 ч

 

Репортерите в Брюксел са се добрали до документа на Еврогрупата след днешната среща на финансовите министри. Според него Гърция се нуждае от свежо финансиране в размер на до 86 млрд. евро

 

 

 

 

 

 

 

 

В документа се споменава за преструктуриране на гръцкия дълг, но това няма да е задача на първо време. Пълно „подстригван“ на главницата на гръцките облигации не се предвижда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Накрая обаче се появява и германското предложение за „временен грекекзит“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

18.27 ч

 

Доста активно се работи в залата, както личи от тази снимка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

18.02 ч

Председателят на Европарламента Мартин Шулц дава в момента пресконференция, в която подчертава важността на постигането на споразумение. „Ние сме в момента на кръстопът“, предупреди той. „Тази вечер трябва да има решение и аз се надявам, че това ще бъде конструктивно решение“.

Запитан за създаването на приватизационен фонд от 50 млрд. държавни активи, които да бъдат използвани за покриване на дълговите плащания, той отговори, че това не е германска идея, а на Люксембург и на Жан Клод Юнкер.  Целта била "да се стабилизира гръцкия дълг". Все пак той каза, че гърците трябва да отговарят за разпродажбата на активите – "не мога да си представя, че гръцкото национално богатство ще бъде предоставено за управление от чужденци". 

 

 

17.50 ч

 

Културна дипломация или истински чувства – съдете сами от снимките

Много дружеска прегръдка на  Ципрас с Юнкер – вероятно е позитивен знак!

 

 

Ж. Юнкер и А Ципрас днес

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Меркел и Ципрас не се прегръщат, но си говорят. Това е важно, нали?

 

 

Меркел и Ципрас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

17.39 ч

Очевидно играта загрубява и се води от позиция на силата.

Австрийският финансов министър Шелинг е представил пред срещата на върха  следната позиция – гръцкият парламент трябва да реши в понеделник дали приема всичко, което се договори днес. В противен случай няма никакъв спасителен план. За това съобщава международният редактор на Гардиан Ян Тейлър чрез „Туитър“.

 

17.24 ч

Доналд Туск съобщи с туит „Срещата на върха на Еврозоната токущо започна“, придружена със следната снимка

 

Среща на върха, 12.07.2015

 

17.12 ч

Официално бе съобщено, на блога на "Гардиан" (откъдето използвахме информацията за пристигащите лидери),  че финансовите министри от Еврогрупата са приключили срещата си, прехвърляйки щафетата на лидерите на срещата на върха на еврозоната.

Финландецът Александър Стуб съобщи с туит, че е постигнат прогрес. Остава да се види какъв.

На влизане на срещата на върха президентът на Еврогрупата Дизелблум заяви: „Изминахме дълъг път, решихме много въпроси, но някои големи въпроси остават. Така че ние ще информираме лидерите и те ще могат да решат последните оставащи проблеми.“
Дизелблум влезе, следван от Марио Драги, който имаше на лицето победоносна усмивка за камерите, но не спря да си поговори с репортерите, за тяхно съжаление.

 

17.00 ч

Премиерът на Ирландия Енда Кена на влизане в сградата заяви, че Гърция трябва да демонстрира желанието си да остане в еврозоната.

Според него това означава спешни мерки, приети от парламента в Атина още тази седмица. „Ние сме готови да работим за подобно решение, така че Гърция да остане след преговори в еврозоната. Не искаме след десет години да погледнем назад и да решим, че е било възможно да я спасим, а не сме го направили.“ 

Като премиер на Ирландия още от началото на нейната спасителна програма, от която тя излезе преди 18 месеца, той си позволи следния съвет към гръцките си колеги: „В случая с Ирландия доверието с Тройката беше изградено след задълбочен анализ и съпътстващите плащания след като бяхме показали какво можем да свършим“.

 

16.58 ч

Според гръцки източници на британския "Телеграф" премиерът Ципрас поддържа връзка с американското правителство – съобщава се за разговор днес с финансовия министър на САЩ Джак Лю. 

 

16.31 ч

Другият ключов играч – френският президент Франсоа Оланд не беше много по-разговорчив. Неговото безкомпромисно изявление към събралите се на срещата негови колеги бе, че Франция е съюзник на Гърция в този критично важен за нея момент.  „Ние ща направим всичко в нашата власт, за да намерим споразумение тази вечер. Не става въпрос за Гърция, става въпрос за Европа“.

Оланд не пропусна да иронизира предложението на Шойбле от вчера за „временен грекзит“ с думите: „Положението е ясно – или си вътре, или си вън!“

 

16.24 ч

Най-очакваният играч на терена – канцлерът Ангела Меркел заяви пред очакващите я репортери, че „е изгубена най-важната валута – доверието“. Тя предупреди, че Еврогрупата едва ли е единна в своите препоръки от срещата им по-рано  днес и че „няма да има споразумение на всяка цена“. Толкова! 

 

 

16.15 ч

Алексис Ципрас токущо пристигна за срещата на лидерите на еврозоната, която ще започне в 17.00 ч. Пред журналисти той заяви, че е търси компромис  и е готов да сключи споразумение още тази вечер, ако има всички участници са готови за това. Според него, „ние дължим това на европейските народи, които искат Обединена, а не Разделена Европа“. 

За разлика от него холандския му колега Марк Руте заяви при влизането в сградата, че Гърция няма да  получи никакъв спасителен план, ако не приеме „всички мерки“, за които става въпрос.

 

15.45 ч

Временният шеф на „Нова демокрация“ Евагелос Меймаракис пристига за срещата в Брюксел. В Атина, а и в Брюксел циркулират слухове, че предстоят правителствени промени в гръцката столица. Те ще бъдат с оглед евентуалния нов спасителен план и резултата от вота в петък, при който депутати от управляващата коалиция не подкрепиха премиера си. Говори се и за създаване на ново правителство на националното единство под ръководството на Ципрас. Евагелос Маймаракис в Брюксел

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

15.18 ч

Днес, на страниците на в. „Ил Месаджеро“ италианският премиер Марио Ренци каза официално по адрес на Германия нещо, за което само се носеше слух: „Здравият разум трябва да се запази и да се постигне споразумение. Италия не иска Гърция да напусне еврозоната и аз казвам на Германия – достатъчно! Щом Ципрас вече направи предложения, които са в съответствие с исканията на Европа ние трябва да подпишем споразумение. Да унижаваме  един европейски партньор след като той се е отказал от почти всичко е немислимо!“. Очевидно същото ще бъде казано и на канцлера Меркел след час.

 

15.13 ч

Според съобщение на ТАСС руският енергиен министър е съобщил, че Москва обмисля и подготвя да започне скоро директни енергийни доставки за Гърция, за да се помогне на страната в настоящата икономическа криза. Това ще  е началото на по-голямо сътрудничество с Гърция в енергийната сфера.    

 

15.08 ч

Висш служител на еврозоната е казал пред репортери, че лидерите днес няма да обсъждат план за „грекзит“, а се надяват на прогрес за план А – нов спасителен план за Гърция.

В съобщението на „Асошиейтид прес“:

 „Служителят , направил изявлението при условие на анонимност, защото няма разрешение да говори публично, лидерите на еврозоната се надяват да обнародват изявление, което да прокара пътя към формалното стартиране на преговори за спасителен план. Лидерите ще се срещнат по-късно през деня“.

Същият служител е добавил, че това ще е „зелена улица“ за ЕЦБ да пусне спешната ликвидна помощ за гръцките банки.  

 

14.59 ч

В „Ройтерс“ са се докопали до насоките в документ на Еврогрупата, който очевидно се подготвя за срещата на ръководителите не еврозоната. Това не е споразумение, а опорните точки за днешните дискусии. Очевидно еврозоната изисква още по-големи реформи от онези, за които Цакалотос вече се е съгласил.

В тях се включва  първичен бюджетен излишък от 3.5% през 2018, затягане на пазара на труда и пенсионни реформи, а освен това солидна програма за приватизация с „по-добро управление“ (може би тук се включва и външен контрол?)

По-подробно „Еврогрупата с настоящето приветства допълнителните ангажименти поени от гръцките власти на базата на ясен график“:

  • Пълно съобразяване със средносрочната цел за постигане на първичен бюджетен излишък от 3.5% в рамките на годишен график, договорен с институциите;
  • Прокарване на амбициозна пенсионна реформа и специфични политики за пълно компенсиране на фискалния резултат от решението на конституционния съд за пенсионната реформа и  спазване на разпоредбата за нулеф дефицит;
  • Приемане на по-амбициозна реформа на стоковия пазар с ясен график и прилагането на всички препоръки в инструментариума на ОИРС включително отнасящи се до неделната търговия, периоди на търговия, продажбите от щанда на фармацевтичните стоки, собствеността на аптеките, млекопроизводството и хлебопроизводството. В допълнение на инструментариума на ОИСД (пакет 2) нуждите на производството ще се включат в приоритетните действия;
  • На енергийния пазар – продължаване на приватизацията на системния оператор на електропреносната мрежа, освен ако не се намерят други мерки за замяна, които да  реализират еквиваленетен резултат при договореност с институциите;
  • На пазара на труда – предприемането на енергични мерки за преглед на колективните преговори, трудовите спорове и колективното освобождаване от работа в съответствие с графика и подхода, предложен от институциите. Всяка промяна ще се основава на международните и европейски добри практики и не трябва да включва връщане към предишни схеми, които не са в съзвучие с целите на поощряването на устойчивия и включващ растеж;
  • Пълно прилагане на съответните разпоредби на Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутен съюз и специално – превръщането на Фискалния съвет в напълно оперативен орган;
  • Предприемане на необходимите стъпки за засилване на финансовия сектор, включително решителни действия по необслужваемите кредити, трансакциите към BRRD и мерки за засилване на управлението на HFSF и на банките;
  • Развиване на детайлна и разположена във времето програма за ускорена приватизация с подобрена система на управление. Специална работна група за работа с институциите ще изработи предложенията за по-добри механизми на приложението на програмата;
  • Промяна или допълващо законодателство на законодателните мерки, предприети досега през 2015 г. и несъгласувани с институциите, които са в противоречие с ангажиментите на настоящата програма; 
  • Прилагане на ключовите неизпълнени към декември 2014 г. елементи от петия преглед на изпълнението на втората програма за икономическо преструктуриране.”

Очевидно става въпрос за твърде сурови мерки, а източникът на "Ройтерс" е заявил, че по-време на срещата ще се поставят още по-тежки въпроси

 

 

14.56 ч

Солидарност от Космоса: Поздрав за Гърция от Международната космическа станция. Това е снимка на Атина от борда на станцията, изпратена чрез „Туитър“ от астронавта Скот Кели.

 

Атина от Космоса

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

14.05 ч

Жан Аселборн – външният министър на Люксембург преди, че не трябва да се допуска „грекзит“. В интервю за мюнхенския в. „Зюддойче цайтунг“, че подобен изход „ще е съдбоносен за престижа на Германия в ЕС и света… Германската отговорност е огромна – става въпрос за това, да не се възродят призраците на миналото“. Според него, ако Германия „избере грекзита, това ще даде началото на дълбок конфликт с Франция, което ще е катастрофа за Европа“. Дж. Дизелблум и П. Казимир

Неговите страхове се споделят от борсовите специалисти котировките на  европейските борси ще паднат много в понеделник, ако днес не се демонстрира съществен напредък. В петък германският индекс DAX скочи в петък 319 пункта при новината за гръцките предложения най-вероятно ще ги изгуби.

Друг борсов експерт каза: „подобно както е при едно разбито семейство, пукнатините в европейското единство започват да излизат на повърхността и тук става въпрос не само  за отношенията на Гърция с останалите страни. Ако няма никакво споразумение до полунощ, реакцията на пазарите ще бъде жестока, въпреки че, ако нещата станат съвсем отвратителни съществува винаги възможността ЕЦБ да се намеси с някакво спешно действие, за да стабилизира обстановката“.

Въпросните разговори сочат и към разрив с политически последици в Германия. Изтичането на информацията за плана на Шойбле вчера се обяснява с днешни изявления на германската Партия на зелените, че "планът е не само неприемлив, но и противокоституционен".

 

13.50 ч

Малко снимки от днешното заседание благодарение на блога на "Гардиан"

Евклид Цакалотос с Пиер Московици

Ев. Цакалотос и П. Московици

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Германецът Волфганг Шойбле и французинът Мишел Сапин

В. Шойбле и М. Сапин

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13.25 ч

Заседанието на финансовите министри приключи. Очевидно настроението е в съзвучие с облачното и дъждовно време в Брюксел.

Финландецът Александър Стуб сутринтаИз кулоарите, според журналист от британския „Телеграф“ циркулират различни слухове,  последният от които е, че срещата е приключила преждевременно след като Щойбле се е обърнал към шефа на ЕЦБ Марио Драги с думите: „Не ме правете на идиот!“. Колко далеч са министрите личи от думите на италианския министър Пиер Карло Падоан, че днес става въпрос за „уточняване на условията за започване на преговори“, а не за постигане на каквото и да е споразумение.

Словашкият министър Казимир сподели, че недоверието между партньорите толкова се е увеличило, че е „невъзможно да се работи“.

Според друг английски журналист, Атина ще получи много по-тежки предложения от одобрените от гръцкия парламент за тригодишен спасителен пакет като условието ще бъде да се приемат спешно съответните закони в рамките на 24-48 часа.

Друг интересен момент е било изказването на финландския премиер Джуха Сипила, който не е бил така категоричен както своя финансов министър сутринта за отношението на финландското правителство към спасителния план. Той посочи, че това мнение е „конфиденциално“ и определено не е най-твърдото като позиция. Същевременно той каза, че гръцкото предложение не е „достатъчно, за да започнем разговори“.

Остава да видим дали ръководителите на правителствата ще са по-сговорчиви на започващата в 17.00 ч наше време среща на върха на еврозоната.

12.20 ч

Очевидно срещата започва и финансовите министри един по един влизат всградата. На влизане някои като президентът на ЕЦБ Марио Драги въобще не спря при журналистите, а други – казаха по няколко думи.  Финансовият министър на Австрия Ханс Шелинг каза, че има „големи разлики“ между Еврогрупата и Гърция.

Финландският му колега Александър Стуб, който снощи направи фурор с крайната си позиция срещу нов спасителен план днес само посочи, че 19-те страни „са твърде далеч“ от постигането на споразумение. Според него „има три лакмус теста в момента. Първият е стабилността на еврозоната и гръцките финанси. Номер 2 е устойчивостта на дълга и номер 3 е базисното финансиране… Ако преодолеем голямата условност в предложенията – за пенсиите, за ДДС, за структурните реформи, то можем и да постигнем споразумение. Никой не блокира споразумението, всички сме конструктивно настроени да намерим решене в много трудна ситуация.  Условността, представена ни от гърците просто не е достатъчна в момента. Ние се нуждаем от ясни ангажименти, ясни условия и ясни доказателства, че тези условия ще бъдат изпълнени в  крайна сметка.“

Един от най-яростните опоненти на спасителния план – финансовият министър на Словакия Петер Казимир беше лаконичен пред репортерите (по принцип той обича изявите в медиите): „Не мога да говоря пред медиите, тъй като съм католик и не работя в неделя!“. Запитан какво ще стане днес, той каза: „Нищо. Просто не е възможно днес да се постигне споразумение“.

Комисарят по икономиката към ЕК Пиер Московици заяви, че все още се надява на споразумение, но топката е в полето на Гърция, която трябва да се ангажира с реформите.

11.33 ч

Си-ен-ен токущо съобщи, че срещата на лидерите на ЕС насрочена за довечера се отменя,за да могат финансовите министри и след това ръководителите на 19-те страни от еврозоната да довършат започнатите снощи дискусии и да набележат съответните мерки. За решението съобщи президентът на ЕС Доналд Туск.

 

11.05 ч

Следейки какво става днес, може би си струва да си припомним, с помощта на сайта на Би-би-си как се стигна през годините дотук. Случващото се днес има своите корени в някой ключови събития и решения от последните 5-6 години. 

Хроника на една криза

декември 2009 Кредитният рейтинг на Гърция е свален, заради страховете от несъстоятелност по дълга. Министър-председателят Георгиос Папандреу съобщава за големи съкращения в обществените разходи.

април – май 2010 Страните от еврозоната одобряват спасителен пакет в размер на 110 млрд. евро в замяна на още по-големи мерки за икономии.

юли  2011 Ръководителите на ЕС се съгласяват за голям спасителен план заГърция в размер на 109 млрд. евро в рамките на Инструмента за европейска финансова стабилност.

октомври 2011 Договорено е 50% отписване на дълга в замяна на нови икономии.

ноември 2011 Папандреу подава оставка 

февруари 2012 На фона на протести и насилие по улиците на Атина гръцкият парлавент одобрява пакет за твърди мерки за икономии като цена за спасителен пакет от 130 млрд. евро.

март 2012 Гърция постига споразумения за замяна на дълга на дълга към частните кредитори и превръщането му в държавен дълг

юни 2012 Парламентарните избори дават преимущество на партията „Нова демокрация“, въпреки че тя няма абсолютно мнозинство. Нейният лидер Антонис Самарис събира коалиция с получилата трета по големина парламентарна фракция партия ПАСОК и друти по-малки партии, с които да осъществяват програмата за икономии.

януари 2013 Безработицата достига 26.8% – най-високата безработица в ЕС.

април 2013 Младежката безработица достига 60%. 

декември 2013 Парламентът приема бюджет, който прогнозира за първи път растеж след 6 години рецесия. Възприема се като първа стъпка към излизане от спасителната програма.

март 2014 Депутатите приемат с малко мнозинство голям пакет от реформи, която трябва да отвори търговията на едро за конкуренция като част от споразумение с международните кредитори. 

април 2014 Финансовите министри от еврозоната заявяват, че ще предоставят предвидената от спасителния пакет помощ от над 8 млрд. евро. януари 2015 Алексис Ципрас от партията „Сириза“ става министър-председател и сформира коалиция с националистическата Гръцка партия на независимостта. 

февруари 2015 Правителството договаря продължаване с 4 месеца на спасителната програма. 

юни 2015 Европейската централна банка прекратява спешното финансиране. Гърция затваря банките и въвежда мерки за капиталов контрол в банковия сектор. 

юли 2015 Гърция става първата развита държава, просрочила плащане по задълженията си към МВФ.

5 юли 2015 Проведен е референдум за предложения от кредиторите, но вече не на масата на преговорите трети спасителен план. Народният вот отхвърля е с над 61% мерките, предложени от кредиторите.

10-11 юли 2015 Парламентът приема новите гръцки предложения за трети спасителен пакет, предвиждащи налагането на твърди данъчни мерки и ограничения на разходите. Финансовите министри от еврозоната се срещат, за да обсъдят предложенията на Атина и да решат възможно ли е началото на официални нови преговори

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10.10 ч. 

Ровейки уебсайта на "Катимерини", намерих това интересно мнение на журнаристката Ксения Кулаки. Струва си да се замислим за огледалото на глобалните медии и какъв е професионализмът и моралът на онези, които информират и формират мнение – и в страната, където са, и обратно в родината си, и в глобалните медии.

Катимерини, 10.07.2015 Автор: Ксения Куналаки

В безсънните летни нощи, площад „Синтагмата“ се оказва затрупан от  телевизионните екипи и чуждестранните кореспонденти, излъчващи на живо своите репортажи на фона на пързалящите се шумните скейтъри, предоставящи интересни кадри за репортажите им (по думите на карикатуриста Димитрис Нанцопулос във в. „Катимерини“ самият Алфред Хичкок не би направил трилър, който да съвпада с напрежението на гръцката криза.) Повечето от тези кореспонденти са добронамерени, но има нещо много неприятно в много от техните репортажи – тяхното воайорско задоволство от предстоящото бедствие, незаинтересования характер на тяхната загриженост, емоцията-ерзац, с която са пропити техните устни и писмени свидетелства за ставащото.

Тези съвременни последователи, вживели се в ролята на лорд Байрон идват в страната ни за няколко дни, необмислено нахлуват във всекидневния ни живот и се опитват да го опиша с няколко удара на широката четка и със стереотипите, извлечени от често оскъдните им познания за нашата митология и история. И това е една реалност, която е толкова сложна, че дори самите ние се превърнахме в неми, лишените от сън наблюдатели. Резултатът от тяхното отношение е дразнещи изявления като тези, съдържащите се в скорошния туит на британския журналист Пол Мейсън, в която той оприличи онези, които се противопоставят на политиката на правителството на гърците, които са сътрудничили с нацистите през Втората световна война, но също и като призивите на Нобелови лауреати и други журналисти, призоващи гърците да гласуват гордо с "не" на референдума в неделя. Пол Кругман, Джоузеф Стиглиц и Волфганг Мунчау се почувстваха задължени да ни информират, че подкрепят линията на правителството линия в референдума – и всичко това от комфортните им офиси в Ню Йорк, Брюксел и Лондон.

Тяхната лична революция е революция, извършвана от пълномощници – ние сме главните герои и те са просто зрителите. Техният западен начин на живот –  не само в материален му аспекти, но и като ценности е гарантиран. Нашата позиция в Европа е заложено на карта, а тези безпомощни романтици ни призовават да се самоубием в името на съпротивата.

"На коя страна се би дядо Ви по време на Втората световна война?" – това запита Мейсън своя колега в „Туитър“, обвинявайки го че е колаборационист на нацистите (известни разговорно на гръцки като „германоцоли“). Неговият коментар бе вулгарно позоваване на историческите рани на една страна от гостуващ в нея репортер в момент, когато единството на народа е особено крехко и ранимо. Толерантен съм като безработен от дълго време, който протестира срещу кредиторите. Но имам съвсем малка толерантност към чуждестранен журналист, който е написал въведението към книгата на бившия министър на финансите Янис Варуфакис, която претърпя веднага ново издание след неговата оставка. Следва да се отбележи, че това е журналист, който получава всичката си информация първо чрез „течове“ от бившия министър и едва след това си позволява да изобличава с езика на конфронтацията онези, които са гласували с "да".

09.25 ч

Според Ройтерс, гръцкият министър на икономиката Джордж Статакис е заявил снощи, че мерките за капиталов контрол в банковата сфера ще продължат най-малко два месеца. Интервюиран за гръцката Мега-ТВ той е изразил увереност, че банките могат да бъдат отворени още другата седмица, ако се стигне до споразумение с кредиторите. Другите мерки обаче, ще се запазят, според него „поне за два месеца, а може и повече“.

09.05 ч
 
За интересуващите се – предложението на Шойбле, предизвикало доста вълнения вчера. Става въпрос за различните варианти и възможността за 5-годишно "временно излизане" на Гърция от еврозоната. Текстът стана достояние благодарение на депутата от Партията на зелените в Европарламента Sven Giegold.
 
Предложението на Шойбле за временен  5-годишен
 

08.50 ч

И още нещо от късно снощи: 

Квоти за гласуване в еврозоната

След като стана ясно, че Финландия ще се противопостави на всякакъв спасителен план сред експертите в Брюксел започнаха спорове затова има ли Хелзинки право на вето в еврозоната. 

След внимателно вглеждане в регламентацията на еврозоната и специално на документацията на Европейския механизъм за стабилност се оказа, че при спешни и неотложни решения е възможно да се приеме такова не с консенсус, а с мнозинство от 85%. Тук обаче, юридическата хватка е, че всяка страна участва с гласове в зависимост от нейния финансов принос към еврозоната. Така че се оказа, че на практика право на вето с квота от 15% и повече са единствено Германия, Франция и Италия, а на Испания са необходими малко съюзници, за да се впише и тя в тази категория. Делът на Финландия е под 1% и затова тя може да упражни вето едва в съюз с други страни. 

За интересуващите се показваме делът на всяка от страните.

08.25 ч

За онези от вас, които сега се събуждат кратко обобщение на случилото се през нощта:

Още с пристигането си към 15.00 ч местно време финансовите министри на страните от Еврогрупата направиха кратки изявления, от които стана ясно, че съществува разделение относно възможността за прокарването на реалистичен и работещ трети спасителен план за справяне с дълговата криза. Въпреки това се очакваше, че различията ще бъдат преодолени и ще се стигне до общ документ за срещата на лидерите днес и ще се излезе с общо изявление за началото на нов кръг от преговорите.

След деветчасови обсъждания, прекъснати за известен период от време за късен обяд, се оказа, че разговорите са били по-трудни от очакваните и че въпреки всички усилия не е бил изработен общ документ и нямаше насрочената пресконференция. При приключването на срещата малко след полунощ стана ясно, че разговорите ще продължат в 11.00 ч местно време в неделя. Някои от министрите направиха изявления, а останалото, което се знае за срещата е в резултат на изтичане на информация от източници, пожелали анонимност и от циркулиращи слухове, на базата на смс-и и туитър съобщения от хора в залата.  

Основното, което стана ясно е, че основният въпрос е бил обемът на спасителния план и реалистичността на направените от гръцкото правителство оценки (то иска 53.5 млрд. евро, докато експертите считат, че реалната сума е между 80 и 100 млрд. евро).

Категории Конфликти

Автор: Костадин Грозев

Доц. Костадин Грозев е завършил Английската гимназия в Пловдив (1980), след което завършва история в Историческия факултет на СУ (1985). Д-р по история от 1990 г. с дисертация за Демократическата партия в САЩ (1969-1972). От 1990 г. е старши асистент, от 1993 г. - главен асистент, от 2007 г. - доцент към катедра "Нова и съвременна история". Автор на множество статии AviatorDreamliner.com, студии и други изследвания в областта на сравнителната история на ХХ в., международните отношения и Студената война, избори, кампании и избирателен процес в Европа и САЩ. Статии от него в "Студия Трансмедиа": 26.06.2015 - Quo vadis EU?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *