– Г-н Лозанов, кризата в БНР продължи и генералният директор Радослав Янкулов не си подаде оставката. Вие също не си подадохте оставката, както обещахте в случай, че тези две неща не се случат. Как ще обясните това?
– Не се случиха, да. Това е самата истина. По отношение на моята оставка: казах го и в интервюто за вас – мотивът ми беше това да подтикне към някакъв тип разбирателство двете страни на конфликта. Вместо това те взеха да обсъждат моята оставка, като че ли тя е единственото разрешение на конфликта. Не, не е разрешение. И ме подкрепиха от АБРО, БТА, БНТ и други медии да не си подавам оставката и да продължа да изпълнявам своите функции в регулацията, тъй като очевидно оставката ми не е решението на проблема в радиото. Освен това и моите колеги от СЕМ бяха против. Заявката за оставка, първо, не беше разбрана, и, второ, нямаше да бъде приета. И, трето, тя не е важна. Важно е да свърши кризата и е жалко, че тя продължава.
– Колегите ви подкрепиха, но не трябваше ли да се изпълнят някакви ангажименти към обществото заради напрежението в общественото радио, някакъв жест на солидарност с журналистите, които протестират, защото несъмнено проблем има. Какво стана със социологическото проучване, което трябваше да сондира това как хората оценяват тези проблеми?
– Социологическото проучване показва, че започва да намалява доверието в радиото заради кризата и това може да доведе до основание въз основана Закона за радио и телевизия да се преосмисли мандатът на ръководството.
– Кога?
– Е, това не е величина, фиксирана в един закон. Тогава, когато стане ясно, че ситуацията в радиото започне да ощетява аудиторията и да заплашва правото на информация, каквато медията трябва да осигурява. Съсредоточаването на проблема в моята оставка от гледна точка на радиото не предлага решение.
– Да, но вие сам я предложихте и сега няма как да разберем дали ръководството щеше да реагира?
– За съжаление се разбра, че няма да има ефект, не се възприе като упрек към ръководството, дори обратното – получи се втвърдяване на позициите, всеки взе да злоупотребява със своята и да не мърда от нея. И да чака, ако аз си подам оставката, да се получи някаква магическа фигура, която изведнъж да реши ситуацията. И колегите от другите медии ми припомниха, което и аз знам разбира се, че моите ангажименти не са само към радиото.
– И какво следва оттук насетне, след като кризата, така или иначе, няма да приключи?
– И ако трябва да припомня какво трябва да предприеме СЕМ, то в закона е записано какви са нашите правомощия. Ние няма какво да предприемем по-различно от това. Въпросът е какво ще предприемат от ръководството и хората извън ръководството на радиото. Много се надявах се, че ще се извърши преструктуриране на Програмната дирекция, така че в нея да влязат и хора, които произвеждат съдържание, включително и протестиращи. И да започне ясно разграничаване между административни и програмни решения, откъдето може да се очаква да се случи някакво по-позитивно развитие. Но дали ще се случи или няма да се случи, не мога да ви кажа. Ситуацията в радиото обаче е такава, че явно всичко това започва да се отразява на аудиторията. И отговорност за това носи ръководството.
– Явно не я носи, както се вижда.
– И по Закона за радио и телевизия винаги отговорността е на ръководството.
– Как ще коментирате уволнението на програмния директор Иво Тодоров, който сподели, че е бил принуден да си подаде оставката, пък от ръководството казаха, че той сам и доброволно едва ли не е поискал да напусне?
– Дали е бил принуден или сам си е подал оставката – тези обстоятелства около неговото напускане са трудово-правен спор, който аз не мога да коментирам. Само по себе си едно уволнение нищо не върши. Въпросът е, ако можеше да се преструктурира Програмната дирекция, така че реално да започне, без да има разделение, работа по административните и програмните решения. Според мен една от дълбоките причини за кризата е в това, че досега програмното ръководство на медията и програмната структура не е имала практическо участие във вземането на решения.
