(Берлин, 17.07.2015, по „Гардиан“ и „Ройтерс“):
В ранните следобедни часове на 17 юли 2015 г. германският Бундестаг одобри и така даде зелена светлина на началото на преговорите за третия план финансова помощ за решаването на гръцката дългова криза. Резултатът не беше изненадващ, тъй като както вече Ви информира Студия Трансмедия, прогнозите бяха точно в тази насока. Парламентарният танц на Меркел по повод нейния рожден ден се оказа ефективен политически. Това позволи на европейските институции да вземат своите екстрени и оперативни решения – като това за отпускането на мостов кредит от около 7 млрд. евро, с което да бъдат посрещнати предстоящите дългови плащания към Европейската централна банка и да бъдат изплатени висящите просрочени плащания към МВФ.
Резултатът бе известен и поради още една техническа парламентарна подробност – проверовъчният вот, която всяка партийна фракция прави в навечерието на ключови гласувания. Разликата в крайния резултат в сравнение с предварителния вот беше 2 гласа.
В своите изказвания – и при откриването на дебатите, и при приключването Ангела Меркел наблегна на това, че доверието е било разрушено през последните месеци и предизвикателството на последните няколко дни е било да се направи опит за възстановяването на изгубеното доверие.
„Ние имахме три възможности“, каза тя при откриването на дебатите.
„ 1. Да променим правилата така, че те вече да нямат въобще някаква тежест. Това би означавало да прекратим „законовия ред“ в Европа (Rechtsstaat), а това не е нещо, което германското правителството би могло да санкционира.
2. Да се откажем и да не направим нов опит за спасяването на Гърция.Тогава бихме наблюдавали как в Гърция има кръвоизливи след като хората не могат да имат достъп до парите си и оттук би последвал хаос. „Алтернативата на това споразумение не би била временното излизане от еврото…а прогнозируемия хаос“ Това не беше опция за нас и целият Бундестаг е съгласен с това.
Ние обмисляхме временна почивка за Гърция от еврозоната. Но това можеше да стане само със съграсието на Гърция и на останалите 18 страни. Както 18-те страни не бяха готови за това, същото се отнасяше за Гърция…
3. Сега се опитваме за последен път да видим дали е възможно да намерим решение общо за всичките 19 страни.“
Мнозина, каза Меркел, „имаха съмнения и притеснения“, дали Гърция има силите да излезе от тази криза. „Аз съм убедена, че бихме били най-малкото безотговорни, ако поне не опитаме да намерим такова решение“. Европа е силна и здрава, Германия също, заяви тя. Но, „в дългосрочна перспектива, Германия би била добре единствено, ако Европа е добре“.
Според нея кризата е показала силата на френско-германските отношения, тъй като ВЪПРЕКИ всичките им различия, преди и сега, двете страни успяха да останат заедно. Това е пример как трябва да работи цяла Европа. Нейната прогноза бе, че като резултат от кризата, „днес Европа ще излезе от всичко това по-силна, отколкото излезе преди пет години“.
Оттук тя постави кризата в по-глобални рамки. Проблеми като кризата с Украйна, бежанците и тероризма са належащи и след като решим въпроса с Гърция, „единственото, което мога да кажа е, че това не е решения само за нея… това е решение да имаме една силна Европа, затова под въпрос е много повече от еврозоната“.
Нейното обобщение бе, че независимо от всички недостатъци се реализирането на приетия вариант хубавото в него е, че е станал на базата на ценностите на националната отговорност и европейската солидарност. Още повече, че народът на Гърция не е отговорен за своята „нищета“.
В заключение тя сподели, че не трябва пътя на реформите и ограниченията да се възприемат като разпъване на Гърция на кръст, посочвайки, че пътя, по който поеха Ирландия, Португалия и Испания в борбата с кризата показва и други възможни перспективи.
Последните ѝ думи бяха към вътрешната публика: „Ние правим за Гърция толкова, колкото и да германския народ“.
Малко след Меркел на парламентарната трибуна застана финансовият министър Волфганг Шойбле – ветеран-депутат от 1972 г. и преживял атентат през 1990 г. По време на речта си канцлерът Меркел изказа „голямо благодаря“ на своя министър, говорейки за маратонските преговори, проточили се дни, нощи и часове наред. Бундестагът отговори с овации на тези благодарности, а самият Шойбле си позволи дълга и доста назидателна реч. 
Докато говореше, той енергично удряше с ръка по катедрата, обяснявайки основанията за германската позиция в преговорите и направените отстъпки. Подобно на шефката си, той посочи, че е било много важно Гърция да не изрази само намерения, а да има механизми, с които да докаже с дела готовността си за реформи. Той приключи речта си с призив да се одобри началото на преговорите с Гърция. „Това е решение, което взимаме със сърцата си и с главите си – ние обаче сме дръжни този път планът да успее“.
Дебатите в Бундестага показаха идеологическите разломи между парламентарните фракции, въпреки че третият гръцки план получи очакваното одобрение с голямо мнозинство.
Представителите на ХДС/ХСС закономерно подкрепиха правителствената линия. Ралф Бринкхаус напомни, че „грекзита“ все още може да се реализира, ако Гърция не се реформира. „Ние не можем да решим всички европейски проблеми с повече институции и повече интеграция. Истинският дебат, от който се нуждаем е този за бъдещето на Европейския съюз“.
Меркел получи сериозна подкрепа и от младшите партньори в коалицията – социалдемократите. Председателят на тяхната партия Томас Оперман обеща, че само двама негови депутати ще гласуват против предложението. Той подкрепи и Шойбле, заявявайки, че предложението за временен „грекзит“ е било обосновано и отговаряло на нуждата от подготовка на алтернативни планове.
Въпреки че е част от правителствения екип, друг социалдемократ – вицеканцлерът Зигмар Габриел този път не възприе линията, която бе приел в дните на гръцкия референдум – по-твърд дори от линията на Меркел и Шойбле, твърдейки че „Гърция е взривила и последния мост към компромиса“. Този път на репортерите направи впечатление, че той говори много повече като партиен лидер на центристката левица, говорейки срещу големия капитал и в защита на обикновените хора: „Всеки хлебар в Берлин плаща повече данъци от Гугъл, Амазон и другите…Гърците са наши приятели. Ние не можем да подволим да има там гладни деца, просещи пенсионери и преносими кухни, раздаващи храна. Третият план е жизнено необходим“.
Лидерът на германската крайна левица – Партията на левите Грегор Гизи (бившите комунисти) предупреди правителството на Меркел, че е направило „ужасни грешки“ – особено, че е позволило на министър Шойбле да се опита да прокара идеята си за временен „грекзит“. Според него, „Вие сте силна жена, но напоследък ние имаме един канцлер и той се казва Волфганг Шойбле“. Като основание за твърденията си той посочи, че Германия се е възползвала успешно и е спечелила много от еврото, тъй като е повишила неимоверно много своята конкурентноспособност.
Сара Вагенкнехт, от същата група, изказвайки се след Шойбле посочи, че предложеният план е лош, тъй като не включва онова, от което Гърция се нуждае отчаяно – съкращаване на дълга. „Ние ще сме тук отново много скоро след поредния провал и Шойбле знае това“.
В крайна сметка Бундестагът със своето положително гласуване даде зелена светлина на преговорите по третия план. Резултатът бе 439 гласа ЗА, 119 – ПРОТИВ, 40 – ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ.
От гласувалите против 50 гласа са на депутати от ХДС/ХСС, 63 – на Левите, 6 – от други фракции. От гледна точка на партията на Меркел, този път доста повече депутати се противопоставиха, отколкото 29-те глада ПРОТИВ през февруари, когато Бундестагът гласува 4 – месечното продължаване на плана, който изтече на 30 юни.
