На 24 юли (петък) в Найроби пристигна президентът на САЩ Барак Обама. Това е първата спирка в четиридневна обиколка в Африка, по време на която освен Кения президентът ще посети и Етиопия….
Визитата е наситена с голяма доза символизъм и послания за демокрация, ориентирани към регионалните аспекти на историческото наследство на двата мандата в Белия дом, съчетани със сериозни прагматични намерения с важен глобален геополитически контекст.
Първата спирка на неговата визита е Кения – родното място на баща му. Интересното е, че въпреки „обамоманията“ в Африка, породена от неговия избор през 2008 г., президентът посещава Кения едва към края на втория си мандат и както посочи през седмицата на страниците на „Гардиан“ д-р Адекея Адебахо – изпълнителен директор на Центъра по разрешаване на конфликти в Кейптаун, Южна Африка, „посещението е по-скоро истинско шоу със символично, а не съдържателно значение – нещо, твърде характерно за цялостното отношение на администрацията на Обама към Африка“.
Още в младостта си и – по-късно като политик – Барак Обама винаги е търсил идентичността си в „черния континент“. Както описва самият бъдещ президент в началото на политическата си кариера, за него първото му посещение там на 26-годишна възраст през 1988 г. е предизвикало желанието да преоткрие корените си: „Болката, която почувствах там беше болката на баща ми. Въпросите, които задавах, бяха въпросите на братята ми. Тяхната борба беше мое право по рождение“. 
Начинът, по който той описва във въпросната книга преживяванията си, навява на мисълта, че подобно на много афроамериканци в САЩ Обама има един доста романтичен поглед към корените си и идентичността, която търси – не случайно той говори за контактите си със своите роднини и тяхното гостоприемство, научава фрази на кенийски, яде козе месо с чили и царевица и отива на сафари. Същевременно говори за голямата беднота, корумпираната местна политика и тежките социалнополитически последици от британския колониализъм.
По-късно – вече като сенатор, Обама отново посещава Африка и е посрещнат с овации, особено призивите му срещу корупцията и в защита на човешките права.
Еуфорията около избора на първия чернокож президент направи африканската му визита през 2009 г. широко рекламирана. Тогава президентът посети Египет и Гана като се обяви за демократизация на целия континент с уговорката, че „Вашингтон подкрепя силни институции, а не силни личности“. При втората му обиколка през 2013 г. обаче еуфорията вече беше преминала и посещението на Южна Африка, Сенегал и Танзания показа колко са били нереалистичните очакванията, че Обама ще трансформира американската политика към Африка.
Естествено, африканският континент е само част от огромния геополитически пъзъл, който се реди в Белия дом. Проблеми по света като деликатните международни икономически отношения в условията на излизаща от рецесия американска икономика, новите геополитически баланси свързани с Русия, Китай, страните от БРИКС, проблемите с Иран, Ирак, Афганистан и вътре в САЩ като здравната реформа и надмощието на републиканците в Конгреса оставиха африканският вектор в американската външнополитически курс на втори план.
Така на фона на събития от последната седмица като възстановените дипломатически отношения с Куба и изстраданите преговори по иранската ядрена програма, довели до споразумение започналото трето африканско посещение на президента, планирано отдавна открехва завесата към намеренията и истинските резултати от досегашната политика.
Всъщност, по отношение на Африка Обама въобще не може да се похвали със значителни конкретни резултати. Наистина през август 2014 г. във Вашингтон се проведе голяма среща на върха „САЩ – Африка“, но това беше по-скоро една голяма говорилня, отколкото добре подготвена дипломатическа инициатива, водеща до съществени политически резултати. Освен това, още през 2013 г. при посещението си в Кейптаун Обама обяви своята инициатива „Енергия за Африка“ – инфраструктурна помощ в размер на 7 млрд. долара за петгодишен период, която да изгради мощности за производство на 10 хил. мегамата, което би предоставило електроенергия на 20 млн. души. В момента програмата е изпълнена под 20% поради недофинансирането на плана.
Като постижение на Обама може да се посочи продължаващото финансиране на мерки против разпространението и за лечение на болните от СПИН на континента – броя на лекуваните пациенти нараства от 1.7 млн. до 6.7 млн. през 2013 г. Също активна беше намесата на Белия дом в борбата със заразата с „Ебола“през миналата година, когато бяха изпратени 3 000 войници, които изградиха специални болници в Либерия.
Иначе се оказва, че Обама продължи доста от африканските акценти в политиката на Джордж Буш – все още 1 500 американски войници продължават да бъдат разположени в Джибути като част от „войната срещу тероризма“, а американски дронове продължават да атакуват цели в Мали и Сомалия. В Северна Африка съществуват сериозни антиамерикански настроения заради участието на САЩ в свалянето на режима на Кадафи и последвалата дестабилизация в региона. Въпреки жестокостите на египетския президент Абдел Фатах ел-Саси срещу „Мюсюлманските братя“ Вашингтон продължава да снабдява с оръжие режима в Кайро, което показва, че силните авторитарни лидери се оказват в по-добра позиция от силните институции.
На този фон Обама получава сърдечно посрещане по време на сегашната си визита, но африканците очакват от лидера на най-силната държава в света да се изправи с лице пред проблемите и да предприеме активни действия, а не само жестове на връщане към корените си.
Посещението в Кения е първото на американски президент в страната. Той бе посрещнат на летището от президента Ухуро Кенията. Столицата е осеяна с американски знамена, а навсякъде се продават тениски с лика на Обама. Водещият вестник „Дейли нейшън“ излезе с огромно заглавие „Синът на кенийски студент, който промени света“.
В символната част на своята визита президентът даде вечеря в хотела, в който е отседнал за местни знаменитости, сред които бяха и негови роднини – полусестра му Аума и доведената му баба – Мама Сара, както е известна от речите му.
Отвъд символните жестове са реалните намерение и предизвикателства, тъй като на посещението в Кения и Етиопия се гледа като възможност за разширяване на търговските връзки, насърчаване на икономическото развитие в региона и сътрудничество в сферата на сигурността – особено противопоставянето на локалния клон на Ал-кайда, базиран в Сомалия.
Същевременно Обама има деликатната задача да насърчи либерализирането на авторитарните тенденции в местните режими, характерни за последните години. В Найроби е планирано той да говори през Международната предприемаческа среща, но ще бъде поканен и на официална вечеря, дадена от президента Кенията, който беше обвинен за престъпления против човечеството от Международния трибунал заради актовете на насилие, при които бяха убити над 1 000 души след оспорваните избори през 2007 г. Обвиненията бяха свалени миналата година поради липса на доказателства, но те остават срещу вицепрезидента Уйлиям Руто.
В Адис Абеба Обама ще гостува на един авторитарен режим, който преследва журналисти и през миналата година организира едни превърнали се във фарс избори, в резултат от които управляващата коялиция спечели 100% от местата в парламента.
Говорейки през журналист от Би-би-си, Обама защити решението да посети Кения и Етиопия с думите: „Разбрахме, че ще имаме най-добрата възможност за успех, ако съчетаем говоренето с ангажимента и така ще можем да повлияем и да отворим гражданското общество…Дори когато знаем, че съществуват нарушения на човешките права, то ние трябва да сме сигурни, че присъстваме там, за да проведем този разговор и да им покажем по-добрата посока“.
Изборът на Кения е показателен – още при първата му обиколка в Найроби имаше разочарование, че е предпочел Гана пред страната, където търси корените на своята идентичност. Равнището на одобрение сред местното население за неговата политика е над 80%. Не бива да се забравя и за значението на локалния клон на Ал-кайда с името „Шабаб“, чието дело са атентатите с над 70 жертви в местен мол през 2013 г. и в местен университет преди 3 месеца, когато бяха убити около 150 студенти. Трите известни местни клетки в Северна Кения на няколко пъти завземат и държат под контрол цели села. Режимът използва тези терористични актове, за да затегне режима по съображения за сигурност и да преследва критиците на режима.
Етиопия е втората по население страна на юг от Сахара и се развива ускорено в икономическо отношение – среден икономически растеж от около 10% през цялото последно десетилетие. Но и там се проявяват силни авторитарни тенденции особено по отношение на журналисти и блогъри, пратени зад решетките.
Обама вероятно не би посетил Адис Абеба, ако тя не беше седалище на Африканския съюз, който провежда форум, на който е поканен да говори американският президент. Освен това Вашингтон разчита на подкрепата на етиопската армия за операции срещу Шабаб в Сомалия, където части на Африканския съюз с участие на етиопски и кенийски войници успяха да изтласкат антиправителствените части от столицата и по-големите градове.
Като заключение на този обзор за африканската политика на Белия домв светлината на текущата визита можем да посочим мнението на проф. Терънс Лайънс от Университета „Джордж Мейсън“ според когото визитата увеличава личният му авторитет и влиянието на САЩ: „Пробивът с Етиопия е наистина голям. Въпросът според мен е как този лост за влияние може да бъде използват по начин, който да обслужва американските интереси за тласкане напред на демокрацията и правата на човека? Мисля, че поне до днес отговорът е, че няма какво да се покаже като резултат“.
